Решение № 324 от 13.10.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Стара Загора, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500482 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба от В. М. М. от гр. С.З. против решение № 63 от 29.05.2023 г., постановено по гр.д. № 119/2023 г. по описа на Районен съд – Раднево. Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Р. "Т.-с." с. К., в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излагат се съображения. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд са били предявени искове по чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният вр. чл. 225 КТ. Ищецът (сега въвззивник) В.

М. М. е твърдял, че е работил в ответното дружество по трудов договор от 20.04.2015 г., като последната заемана от него длъжност била „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“. Твърдял е, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-02-247 от 14.12.2022 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ 1 на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърдял е, че заповедта не му била връчвана, тъй като по време на издаването и връчването й бил в отпуск за временна неработоспособност заради продължително заболяване, разрешен му първоначално за периода от 19.10.2022 г. до 17.11.2022 г., продължен за периода от 18.11.2022 г. до 17.12.2022 г., за което бил уведомил работодателя. Работодателят никъде не бил посочил да е получил предварително разрешение от инспекция по труда за уволнението. Също така не бил изследвал и дали не страда от някое от заболяванията, за които чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ също предвижда закрила. От обаждане по телефона разбрал, че е уволнен, а по-късно като подал молба до ответника, получил заповедта и разбрал, че е записано заповедта да му е връчена на 16.12.2022 г. Твърдял е, че заповедта е била издадена след срока по чл. 194 КТ, а именно 2 месеца от откриването на нарушението. Твърдял е, че от 01.09.2022 г. работодателят бил наясно, че той не се е явил на работа на 30 и 31 август и съответно срокът по чл. 194, ал. 1 КТ бил изтекъл на 01.11.2022 г. Също е твърди, че за неявяването на работа на 10, 11, 14, 15 и 18 октомври 2022 г. работодателят узнал веднага и срокът бил изтекъл на 12.12.2022 г. Неявяването му на работа на 30 и 31 август 2022 г. било по устно нареждане по телефона на прекия му ръководител, тъй като имало да взема компенсации за заместване на колеги, което значело, че неявяването било по нареждане на работодателя, а не самоволно, безпричинно и по неговата инициатива. На 10.10.2022 г. му била поставена ваксина и към тази дата имал вече оплаквания от влошено здраве, отишъл при личен лекар, насочен бил към съдов хирург, но за датите от 10.10.2022 г. до 18.10.2022 г. имало документален проблем за издаване на болничен лист, поради което първият болничен му бил от 19.10.2022 г.

Твърдял е, че поради невъзможността да му се издаде болничен лист, по съвет на служител на ответното дружество, пуснал молба за неплатен отпуск за периода от 10.10.2022 г. до 18.10.2022 г. Твърдял е, че му била правена операция на крака и последователно му били издадени болнични за 2 месеца, за което работодателят бил наясно, но въпреки това го уволнил дисциплинарно. Твърди, че работодателят не е приложил правилно критериите по чл. 189 КТ като е избрал най-тежкото дисциплинарно наказание, за което излага съображения, че нарушението не може да се квалифицира като тежко по смисъла на чл. 190 КТ. Твърди, че е получавал БТВ в размер на 2800 лв., като на основание чл. 225 КТ работодателят му дължи обезщетение за 6 месеца в общ размер на 16 800 лв. Искал е от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено; да бъде възстановен на заеманата длъжност и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 16 800 лв. за времето от 16.12.2022 г. до 16.05.2023 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска.

Ответникът Р. "Т.-с.", клон на „М.М.-и.“ ЕАД, е оспорил исковете като неоснователни. Не е оспорил обстоятелствата досежно сключения безсрочен 2 трудов договор № 64/14.04.2015 г. с ищеца за изпълнение на длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в РТНК-1; че трудовото правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-02-247 от 14.12.2022 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Твърдял е, че заповедта е връчена на ищеца на 16.12.2022 г. при отказ, установен с двама свидетели. Твърдял е, че действително от 19.10.2022 г. до 17.12.2022 г. ищецът е бил в болнични, но съобразно графиците за работа той е следвало да бъде на работа на 10, 11, 14, 15 и 18 октомври 2022 г., но не се явил и не представил на работодателя оправдателни документи. С доклад от 14.11.2022 г. и.д. ръководител „Добивна промишленост“ го е уведомил за неявяването на работа на ищеца на посочените дати, въз основа на което той е поискал писмени обяснения на 16.11.2022 г. Ищецът дал обяснения на 30.11.2022 г., но отново не били представени оправдателни документи. Поради това работодателят издал оспорваната заповед на 14.12.2022 г. На тази дата комисия в състав от 3-ма служители посетили домашния адрес на ищеца.

Тогава той представил болничен лист с дата 23.11.2022 г., за което работодателят бил уведомен от комисията. Заповедта не била връчена. На 15.12.2022 г. работодателят изпратил писмо до Инспекция по труда и получил разрешение по чл. 333, ал. 3 1, т. 4 КТ на 16.12.2022 г. Твърди, че на същата дата 16.12.2022 г. комисия от 3-ма членове посещава отново домашния адрес на ищеца, получава от него декларация за обстоятелства по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 и му връчва заповедта за уволнение. Той отказал да я получи, като отказът бил удостоверен от двама свидетели. Твърдял е, че е спазил срока по чл. 194 КТ. Със заповед от 12.08.2022 г. на ищеца било наложено предходно наказание „забележка“ за неспазване на трудовата дисциплина.

Молбата от ищеца за ползване на неплатен отпуск от дата 04.11.2022 г. за предходни дни не била уважена от работодателя. Твърдял е, че е спазил и нормата на чл. 189 КТ. Искал е съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че е безспорно, че между страните е сключен безсрочен трудов договор № 64/14.04.2015 г. за изпълнение на длъжността „машинен оператор ТТМ – ГТЛ 1800“ в РТНК-1; че е издадена заповед № ЧР-02-247 от 14.12.2022 г. на управителя на ответното дружество за налагане на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. От събраните писмени и гласни доказателства, а и от признанието на ищеца, е приел за установено обстоятелството, че той не е бил на работа на посочените в заповедта за уволнение дати. Приел е също така, че заповедта е връчена редовно; че работодателят преди връчването й е изпратил писмо до Инспекция по труда изх. № ЧР-01-375 от 15.12.2022 г., с което е поискал писмено разрешение на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ за уволнението на ищеца поради неявяването му на работа на дати 30 и 31 август 2022 г., 10.10.2022 г., 11.10.2022 г., 14.10.2022 г., 15.10.2022 г. и 18.10.2022 г. и че е 3 получил отговор с писмо изх. № 22096971 от 16.12.2022 г., с което уведомява управителя на Р. "Т.-с.", че на основание чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ дават предварително разрешение за прекратяване на трудовия договор с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Приел е за установено, че ищецът е подписал декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5, която била предадена на членовете на комисията, както и че ищецът отказал да получи заповедта, но член на комисията го запознал със съдържанието й.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт; че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана; че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове. Приел е също така, че в рамките на общия фактически състав на уволнението, съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което е разгледал единствено фактите, посочени в исковата молба, които в случая се свеждат до твърдение за: липса на връчване на заповедта за уволнение; неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание; нарушена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ; оспорване по същество извършването на твърдяното в заповедта нарушение; нарушение на чл. 189 КТ. Първото възражение е намерил за неоснователно, тъй като обстоятелството, че ищецът по свое желание е отказал да получи заповедта не води на извод, че тя не му е връчена на 16.12.2022 г. Законът – чл. 335 КТ, не предвижда изискване отказът на работник да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително да бъде отразен върху самата заповед, че отказът може да бъде установен с всички доказателствени средства; че е важно свидетелите на отказа да могат да установят пред съда (да възпроизведат) изявлението на работодателя за прекратяването и че то е достигнало до адресата.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователно и възражението за изтекъл преклузивен срок за налагане на дисциплинарното наказание по чл.

194 КТ, тъй като то се смята наложено на ищеца 16.12.2022 г. За неявяването на 30 и 31 август 2022 г. срокът по чл. 194, ал. 1 КТ следва да се брои от 31.08.2022 г., тъй като в този ден за работодателя следва да е налице яснота относно факта на неявяване на ищеца на работа за втори пореден ден. Поради това 2-месечния срок изтичал на 30.10.2022 г., но за времето от 19.10.2022 г., 4 когато ищецът е излезнал в болнични, до датата на връчване на уволнителната заповед на 16.12.2022 г., срокът не тече на основание чл.194, ал.3 КТ, поради което съгласно чл. 194, ал. 3 КТ не е бил изтекъл. Ищецът не се е явил работа и на 10.10.2022 г., 11.10.2022 г., 14.10.2022 г., 15.10.2022 г. и 18.10.2022 г. и срокът по чл. 194, ал. 1 КТ също не е изтекъл.

По отношение на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е приел, че самият ищец е декларирал пред работодателя, че не страда от някоя от посочените в Наредба № 5 болести, поради което той не се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, а това пък не е наложило работодателят да иска мнение на ТЕЛК.

Приел е също така, че не е установена правнозначима причина ищецът да отсъства от работа за посочените в заповедта дни, както и това, че неявяването на работа е тежко нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, което обосновава предпоставките за налагане на дисциплинарно уволнение и в случая работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца.