Решение № 211 от 18.04.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. гр. Хасково, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640101930 по описа за 2022 година

Предявен е от Д. Т. Г. с ЕГН:********** от **********, със съдебен адрес **********, адв.Д. Д., против В. А. В. с ЕГН:********** от **********, иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/.

В исковата молба се твърди, че на 08.04.2021г. ищецът закупил апартамент с адрес: **********, с кадастрален идентификатор: СОС ***, с площ 83,58 кв.м., заедно с прилежащия Склад № 1 с площ 17,29 кв.м. и ведно с 26,191% идеални части от общите части на сградата. Сградата била четириетажна и се състояла от четири броя апартаменти, принадлежащи на различни собственици, по един на всеки етаж и с кадастрални идентификатори (СОС №), както следва: СОС *** ет.4; СОС *** - ет.3- собственост на ищеца; СОС *** – ет.2- собственост на ответника и СОС *** – ет.1. В дворното място с кадастрален идентификатор: ***, в което била построена сградата, оставала незастроена площ с широчина /отстояние/ от сградата до границата на поземления имот 4,50 метра. Твърди се още, че ответникът като собственик на ап.2, ет.2 в сградата, който бил закупил на 17.12.2020г., разчертал дворното място с бяла боя на три паркоместа за автомобили, като решил че неговото паркомясто ще бъде ситуирано непосредствено до жилищната сграда, пред входа на сградата, в нарушение на законовите норми за минималните отстояния от сградата. Откакто ищецът бил собственик на ап.3, ет.3 в сградата, той и неговото семейство виждали, че посоченото паркомясто винаги било реално използвано от ответника или от негови наематели за паркиране на автомобили, с което било затруднено свободното пешеходно преминаване от улицата до входа на сградата, особено ако човек носел в ръцете си чанти с покупки. Ищецът сочи, че ответникът отказвал да освободи пешеходния път до входа на сградата (разчертан като паркомясто) с мотив, че той си бил закупил това паркомясто от строителя на сградата. Твърди, че с тези си действия ответникът му причинявал неудобства и му пречел да упражнява своето право на собственост и на 1 свободно преминаване през общите части на имота за достъп до входа на сградата.

Цитира нормативната уредба, съдържаща се в чл. 109 от ЗС, чл.43, ал.3 от ЗУТ, чл. 38 ал.1 от ЗС, както и Приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, от която следвало че ответникът неправомерно бил разчертал и ползвал за паркомясто общи части в дворното място, прилежащи към сградата и необходими за ползването й по предназначение. Поддържа, че предназначението на общите части по естеството си не може да бъде променяно, дори с решение на общото събрание на етажните собственици, а освен това етажните собственици никога не били извършвали процедурата по чл.43 ал.3 от ЗУТ за „разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която не е необходима за ползването на сградата по предназначение".

Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да преустанови паркирането на МПС (автомобили и др.) в частите от ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Хасково, които са на отстояние помалко от три метра от всички ограждащи стени на жилищна сграда с идентификатор:

СОС *** и не са предназначени за паркиране. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения законов срок по чл.131 от ГПК, с който изразява становище, че предявения иск е недопустим и неоснователен, предявен от лице без активна процесуална легитимация и при неправилна пасивна легитимация. Счита за неоснователно твърдението за нарушено право на ползване на притежавания от ищеца недвижим имот - жилище с идентификатор ***., не били изложени и твърдения, че предмет на исковата молба са притежаваните от него идеални части на сградата, придобити с НА от 08.04.2021год. Поддържа, че ищецът по делото не бил процесуално легитимиран поради обстоятелството, че не притежавал собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по КК на град Хасково. Сочи, че същия придобил собствеността върху жилищния имот в новопостроената жилищна сграда по-късно от него и от същия праводател, т.е. при запознаване със строителните книжа и одобрените архитектурни проекти бил информиран за наличие на одобрено разпределение на ползване на идеалните части от поземления имот съгласно строителното разрешение и протокола за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда. Освен това твърденията в исковата молба не кореспондирали с доказателствената стойност на облигационната сделка обективирана в НА от 17.12.2020 год. за придобиване на жилище с идентификатор *** и съответната ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** от ответника. Оспорва приложимостта на чл. 43, ал.З от ЗУТ, тъй като ПИ с идентификатор ***, не бил обща част към жилищната сграда, а разпределението на ползването било направено от праводателя на ищеца и на ответника по одобрени строителни книжа за издаване на строително разрешение и за въвеждане на жилищната сграда в експлоатация.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение с което да отхвърли исковата претенция като недопустима, недоказана и неоснователна и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

2

От приложения нотариален акт №173 от 08.04.2021г. на нотариус Капка Войнска с рег.№352 по регистъра на нотариалната камара се установява, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на адрес **********, с предназначение на обекта : жилище /апартамент на едно ниво/, заедно с прилежащия му склад №1 с площ 17,29кв.м. в сутерена на сградата, ведно с 26,191% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 19,72кв.м., и съответното право на строеж върху поземления имот. От приложения нотариален акт №126 от 17.12.2020г. на нотариус Капка Войнска с рег.№352 по регистъра на нотариалната камара се установява, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на адрес **********, с предназначение на обекта : жилище /апартамент на едно ниво/, заедно с прилежащия склад №3 с площ 15,18кв.м. в сутерена на сградата, ведно с 25,643% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 19,30кв.м., и съответното право на строеж върху поземления имот. По силата на същия нотариален акт ответникът придобива и ¼ идеална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ на целия имот 167кв.м., с разпределено ползване на място за паркиране на МПС – паркомясто №3, при граници : от изток – паркомясто №4, от запад – жилищна сграда, от север – паркомясто №1, от юг - улица. Като доказателства по делото са представени също така инвестиционния архитектурен проект за жилищната сграда поземлен имот ***, техническия проект, заедно с обяснителната записка, комбинираната скица за проектиране на поземления имот, схемите на ситуация, на паркиране, на разпределение на покрива, на фасадите, на разрез.

От показанията на свидетеля С. Д. Г. /син на ищеца/ се установява, че именно той ползва гореописания апартамент. В това свое качество свидетелят твърди, че начинът, по който се спират автомобилите и по-конкретно на процесното паркомясто, затруднява достъпа до входа на жилищната сграда. Твърди, че ответникът разчертал двора на паркоместа по негово усмотрение и това, което се ползвало от него, респ. от наемателя на неговия апартамент, препятства свободния достъп до входа на жилищната сграда. Свидетелят твърди, че непосредствено пред входа на сградата няма паркомясто, защото има стълби.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. От депозираното заключение на вещото лице се установява, че сградата с кадастрален идентификатор *** е в режим на етажна собственост. Експертизата сочи, че достъпът до тази сграда се осъществява единствено през имот с идентификатор ***, като от одобрените проекти ставало ясно, че за да се стигне до входа на сградата, в имота се влиза от южната му страна, откъм **********. От чертежите „Ситуация“ и „Схема на паркиране дендрологична схема“ за достъп до входа на сградата се преминава през паркоместа. Вещото лице сочи, че разчертаните паркоместа в имота са ситуирани в югоизточната част на имота между сградата, регулационната граница с УПИ 10 и **********, като действащата нормативна уредба не регламентира минимални отстояния за разполагане на паркоместа от сграда. Съгласно одобрените строителни книжа, има предвидени четири броя паркоместа, съответно П1, П2, П3, П4, като от приложения снимков материал било видно, че на място са разчертани паркоместа с номера 3,4 и 2. Експертизата констатира, че паркомясто П3 е разположено непосредствено до сградата без отстояние, а паркоместа П4 и П2 отстоят на 2,50м. от източната фасада на сградата.

Вещото лице цитира Наредба №РД-02-20-2 от 20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, съобразно която минимално необходимата ширина при перпендикулярно паркиране е 2,50м.

3

Вещото лице сочи, че паркоместа П4 и П3 заемат в цялост петте метра, на които отстои сградата от регулационната граница с УПИ 10, както и че одобрения проект не предвижда пространство за преминаване извън очертанията на паркоместата. Според вещото лице, предвид горното свободното пешеходно преминаване от улицата до входа на сградата е затруднено. От одобрения чертеж „Схема на паркиране дендрологична схема“ ставало ясно, че сградата е разположена на регулационната граница с УПИ 12 и на уличната регулация от запад – **********. Отстоянието до регулационната граница с УПИ 10 било 501,9см., а отстоянието до уличната регулация от юг – ********** – 68см.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и основателността на предявения иск:

Предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС се явява допустим, тъй като всеки е в правото си да защитава своята собственост срещу посегателството на трето лице, както и да иска преустановяване на действията, с които му се пречи да упражнява в пълен обем своето право. Съдът намира иска за допустим, тъй като е предявен от надлежна страна, а именно от лице, което твърди, че притежава собственически права върху жилищен имот, находящ се в процесния поземлен имот и същевременно твърди, че ответникът му пречи да ползва своята собственост.

Изцяло в тежест на ищеца е да докаже наличието на собственически права върху жилищен имот в процесния поземлен имот, както и че ответникът извършва неоснователни действия, с които нарушава правото му на собственост и създава пречки за упражняването в пълнота на това право.

Съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства по категоричен се установява, че ищецът притежава право на собственост върху апартамент, находящ се в жилищна сграда с адрес гр.Хасково, ********** №12. По категоричен начин от данните по делото се установява, че ответникът също е собственик на апартамент в същата жилищна сграда, както и че притежава паркомясто в поземления имот, в който е построена жилищната сграда. Относно тези факти не съществува спор между страните. Спорните въпроси в настоящия казус са дали паркирането на автомобил от ответника или неговите наематели на паркоместото пред жилищната сграда препятства свободния достъп до входа на тази сграда. По несъмнен начин от приложените документи за собственост се установява, че ответникът е закупил освен жилище в сграда с идентификатор ***, така и ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с разпределено право на ползване на място за паркиране на МПС – паркомясто №3. В самия нотариален акт за собственост е описано точно къде се намира така закупеното от ответника паркомясто със съответните граници. Съдебната практика, обаче, е константна, че паркомястото не е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект, поради което не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект, в случая парцел, е напълно възможно. В този смисъл са например следните съдебни актове – решение №46/07.03.2018г. на ВКС, постановено по гр.д.№2489/2017г., решение №171/08.08.2014г. на ВКС, постановено по гр.д.№4175/2013г. В настоящия случай несъмнено ответникът е придобил по силата на покупко-продажба ¼ ид.ч. от поземления имот, целият с площ 167кв.м. Несъмнено едноличният собственик на поземления имот към момента на закупуване от ответника на жилищния имот и идеална част от поземления имот, е извършил разпределение на ползването на площта на парцела, върху който е построена жилищната сграда. В този смисъл съдът намира за неоснователни и неподкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че ответникът по свое усмотрение е разчертал местонахожденията на паркоместата в поземления 4 имот. Съответното паркомясто, което ответникът ползва, т.нар. паркомясто №3, е разположено точно така, както е описано в нотариалния акт от 17.12.2020г. При тези данни следва извода, че собственикът на поземления имот и на построената в същия жилищна сграда при продажбата на отделните апартаменти, в частност този на ответника, се е разпоредил и с идеални части от поземления имот и едновременно с това е разпределил и правото на ползване на последния. Доколкото ищецът е закупил своя апартамент в жилищната сграда в по-късен момент, а именно 08.04.2021г., следва да се съобрази с така разпределеното ползване на поземления имот от неговия собственик преди той самият да стане собственик на обект в етажната собственост, но в случай, че при придобиване на собственост върху жилището е бил запознат със съответните строителни книжа и други документи, в които е описано това разпределение. По делото от една страна няма данни, че ищецът при закупуване на жилището е бил запознат от своя праводател със съществуващото от преди това положение на разпределено ползване на дворното място, върху което е построена жилищната сграда. От друга страна безспорно ответникът има право да ползва свое паркомясто, доколкото същият е придобил право на собственост върху идеални части от парцела и право да ползва така придобитата площ за паркиране на МПС. Не съществува спор между страните, че жилищната сграда, в която ищецът и ответникът притежават самостоятелни обекти, е в режим на етажна собственост. Не съществува спор също така, че призакупуване на своето жилище ищецът не е придобил право на собственост върху идеална част от парцела, каквато идеална част ответникът е закупил, поради което има пълното право да ползва тези идеални части от поземления имот по предназначение, както е записано в самия нотариален акт като паркомясто.

Разпечатката съдържа 24 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef89c25a-9d21-4920-94fa-765795ed504a