Решение № 233 от 16.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500362 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивната жалба вх. № 4888/27.06.2025г на „Пейком България“ ЕООД ЕИК 202394154 със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.„Кръстьо Българията“ № 1, представлявано от управителя Г. П.П., чрез адв. П. А. от АК–Враца, против решението на ОС-Варна № 336/27.03.2025 по гр. д.№ 2593/2022, с което е отхвърлен искът на дружеството против Г. С. С. ЕГН ********** и М. А. Г. ЕГН **********, в качеството им на съдружници в Адвокатско съдружие „С.и и партньори“, БУЛСТАТ 176419258, вписано с № 3900002590 при АК – Варна, седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Одесос“, ул. „Парижка комуна“ № 3, ет.2, ап.5, на осн.чл.79 ЗЗД, за сумата от 40 000лв, представляваща невъзстановен депозит по договор за правна помощ и консултантски услуги от 8.02.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, на осн.чл.86 ЗЗД, както и е осъдено ищцовото дружество да заплати на М. А. Г. сумата от 5350лв. и на Г. С. С. - 3850лв. - сторени разноски за адв. хонорар, на осн.чл.38 от ЗАдв.

1

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, освен в частта, с която е оставено без уважение възражението на отв. Г. Ст. С. за нищожност на процесния договор от 8.02.2022г.

Оспорва извода на съда, че дружеството било неизправна страна по процесния договор и затова липсвало основание за търсене на отговорност от ответниците, респ. за връщане на платения по договора депозит в размер на 40 000лв.

Счита, че ВОС не е извършил правилна преценка на всички събрани доказателства и били допуснати множество нарушения на процесуалните правила, в резултат на което е постановен неправилен съдебен акт.

Счита изводите на съда изцяло за неправилни, а именно:

- с подписването на договора страните са договорили възнаграждение за изпълнителя при настъпване на целения резултат, който е определен в чл.3 и касае плащане към ДЗЗД „Северозапад“, в което ищецът е съдружник, за извършените работи по сключен договор с АПИ и МРРБ;

- дружеството-ищец е получило суми от ДЗЗД „Северозапад“ в размер на 407 022,96лв, като не било посочило на какво основание.

Твърди се, че се касаело за плащане по договора между АПИ и ДЗЗД „Северозапад“, в което ищецът участва като съдружник;

- тъй като било постъпило плащане, по силата на чл.4 ал.2 от договора, ищецът като възложител дължал на изпълнителя – отв. по иска по силата на договора за правна помощ възнаграждение в размер на 10% от постъпилата по сметката на ДЗЗД парична сума, т.е. 40 702лв;

- при постъпването на суми от ДЗЗД „Северозапад“ към ищцовото дружество по договора с АПИ се дължало възнаграждение към ответниците, без да се установява причините за това, съгл. чл.3 ал.3 от договора, и затова ответниците не дължали връщането на депозита, тъй като щял да бъде прихванат от дължимото възнаграждение по чл.4 ал.2 от договора.

Въззивникът „Пейком България“ ЕООД твърди, че, въз основа на представените от него писмени доказателства, се установявало, че при действието на договора не се било осъществило което и да е условие за заплащане на договореното възнаграждение - нито това по чл.4 ал.1, нито това по чл.4 ал.2 от договора, а още по-малко в посочения от съда размер от 10 %.

По делото било доказано, че ищцовото дружество „Пейком България“ ЕООД е било изправната страна по договора, т.к. е изпълнило всички поети задължения по валидно сключения договор, като е внесло договорения депозит от 40 000лв на 9.02.2022г., а от страна на ответниците – Г. С. и М. Г. – съдружници в адв. дружество, не било изпълнено нито едно от поетите 2 задължения.

При сключване на договора от 8.02.2022г. на същите били предоставени всички необходими документи и информация във връзка с поетите от тях като изпълнители по договора задължения, видно от преамбюла на същия. След подписването му, обаче, не предприели никакви действия за неговото изпълнение. По никакъв начин не потърсили съдействие и/или получаване на допълнителна информация от въззивника - ищец за уточняване на въпроси, касаещи предоставяне на услугите – предмет на договора.

Същите не представили каквито и да било доказателства за изпълнението на договора от 8.02.2022 и затова счита ответниците за неизправната страна.

Ето защо дължат заплащане на сумата от 40 000лв, представляваща невъзстановен депозит по вече прекратения договор.

Според „Пейком България“ ЕООД в процеса било доказано, че страните имали намерение да сключат договора с посочения по-горе предмет и че от страна на съдр. Г. Ст. С. бил поет ангажимент от името и за сметка на съдружниците в адв. съдружие „С.и и партньори“ за предоставяне на правната услуга, описана по вид и обем в договора.

На сл.място въззивникът счита за неправилен извода на ВОС, че поради липсата на доказана представителна власт на съдр. Г. С. и изричния отказ на другия съдр. М. С. да потвърди представителната власт на подписалия договора съдружник и представляващ адв. съдружие „С.и и партньори“, спрямо М. С. искът бил неоснователен.

От страна на ответниците по делото не били представени каквито и да било доказателства относно за представителната власт на адв. Г. С., вкл. относно ограничения в правото му да задължава адв. съдружие спрямо трети лица.

В тежест на ответниците било да установят направените от тях правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Според данните в Регистър Булстат относно Адв. съдружие „С.и и партньори“ към 8.02.2022г за представители на същото са вписани двамата съдружници. Затова спрямо трети лица за представителите на адв. съдружие следва да се считат и двамата ответници.

Що се отнася до възражението за недействителност на договора спрямо отв. М. С. не бил представени никакви доказателства и затова е неоснователно. Затова намира за недопустимо проявената процесуална пасивност от страна на ответниците да бъде тълкувана във вреда на ищеца.

Поддържа, че съдружниците в гражданско дружество носят лична и неограничена отговорност за задълженията към трети лица, която отговорност 3 е по правило разделна, а не солидарна. Общата собственост върху парите, внесени от съдружниците в гражданското дружество е неделима докато съществува дружеството, но не е бездялова.

Затова счита за доказано, че между „Пейком България“ ЕООД и адв. съдружие е възникнало валидно договорно правоотношение.

Според съда не било доказано твърдението, че банковата сметка, по която въззивникът превел сумата от 40 000лв като депозит по договора, не е било с титуляр адв. съдружие. Не ставало ясно защо съдът е приел договорът за нищожен като привиден, а единствено се е позовал на недопустими свидетелски показания и твърдения на отв. С.. Твърдението за привидност на процесния договор подлежи на доказване от ответниците по иска съобразно разпределяне на доказателствена тежест, което не е било сторено – липсва представено обратно писмо или др. доказателства.

Неправилно съдът е приел, че при доказване привидност на договора били допустими свидетелски показания при условията на чл.165 ал.2 ГПК, както и че Г. С. се явява трето лице за процесното договорно правоотношение.

Не било доказано Г. П. и Г. С. да са били в приятелски отношения. Не са били съставяни писмени документи за предаване на сумите. При липсата на начало на писмено доказателство, свидетелските показания са недопустими.

Въззивникът се позовава на показанията на свид. Д.А. , установяващ валидно сключен договор, по който е бил заплатен и депозит от 40 000лв.

Не са представени никакви писмени доказателства, че платеният депозит е бил върнат обратно на „Пейком България“ ЕООД. Доказването на това обстоятелство чрез показанията на свид. Б.Г. И. е недопустимо с оглед забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК. Оспорва ги и като житейски нелогични.

Неправилно е прието от съда за недоказано обстоятелството, че банковата сметка, по която е преведена сумата от 40 000лв от „Пейком България“ ЕООД като депозит по договора, не била с титуляр ответното адв. съдружие.

Що се отнася до събраните гласни доказателства, то неправилно съдът не е дал вяра показанията на Д.А. и счита същите за единствено допустими, ясни, логични, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото.

Свид. показания на Б.Г.И. счита за недопустими съгл. чл.164 ал.1 т.3 и чл.165 ал.2 ГПК, както и поради настъпила преклузия по делото за събиране на гласни доказателства. Освен това са и изцяло противоречиви, нелогични и неподкрепени от нито едно от писмените такива по делото.

Като цяло намира решението за необосновано, тъй като изводите са бланкетни и в пълно противоречие със събраните доказателства. Липсват 4 изложени мотиви и анализ на всички събрани доказателства, което съставлява и процесуално нарушение.

Други допуснати от ВОС процесуални нарушения са:

-нарушение на императивни разпоредби на закона, регламентиращи събирането на доказателства в процеса /ОС е позволил на отв. страна да представя доказателства през цялото времетраене на процеса/;

-нарушение поради настъпилата преклузия в процеса;

-неизпълнение на постановени от съда актове.

В обобщение, счита, че ОС е извел изводите си само въз основа на недопустими доказателства и при съществено нарушаване на принципите за осигуряване на равна възможност на страните да упражняват правата си в процеса и за еднакво прилагане на закона спрямо всички.

Въззивникът оспорва и направеното възражението на отв. страна, направено пред ОС-Варна, за прекомерност на заплатеното от дружеството адв. възнаграждение.

Поради всичко изложено по-горе моли за отмяната на първоинстанционното решение и вместо него за постановяване на друго, с което да бъде уважен предявеният от въззивното дружество „Пейком“ ООД иск за осъждането на двамата ответници Г. Ст. С. и М. Ан. Г. в качеството им на съдружници и представляващи Адв. съдружие „С.и и партньори“, да му заплатят сумата от 40 000 лв, представляваща невъзстановен депозит по договор за правна помощ и консултантски услуги от 8.02.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК са постъпили отговори от въззиваемите М. А. Г. чрез адв. Ал. А. от АК–Варна, и от Г. Ст. С. чрез адв. Н. В. от АК– Варна, със становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на ВОС.

В ПО на адв. М. Г. се излага, че основното й възражение е за висящата недействителност на договора спрямо нея, тъй като липсвало каквото и да е решение на съдружниците за сключване на процесния договор за правни услуги с трето лице от името на съдружието или за упълномощаването на Г.С. от страна на М. С. за сключването на такъв.

Ако изобщо се приеме за валидно, то договорното правоотношение следва да се счита за възникнало единствено спрямо сключилия го съдружник по арг. от чл.36-43 ЗЗД.

Възразява още, че в отношенията с трети лица съдружниците не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава отговорност.

Адв. съдружие не е придобивало нищо, доколкото по сметката му не са 5 постъпвали парични суми.

Освен това, адв. М. Г. не знаела за сключване на процесния договор и затова нямало как да бъде ангажирана отговорността й, след като по отношение на него се явява трето лице.

Дори да се приеме, че е договаряно и от нейно име, то тогава е налице хипотезата на чл.40 ЗЗД. Изрично още с подадения ПО срещу ИМ е отказала да потвърди договора като мнимо представлявана и затова висящата недействителност се е трансформирала в окончателна. В тази връзка се позовава на ТР № 5/2014 на ОСГТК.

Поддържа се и това, че адв. М. Г. нямала възможност да приеме договора и чрез конклудентни действия, т.к. претендираната парична дума не е постъпвала по банкова сметка на адв. съдружие, а по специална сметка на името на Г.С.. След като адв. съдружие не е получило/придобило сумата за депозит, то няма и как връщането й да се дължи от съдружниците при условията на солидарност.