Решение № 305 от 16.10.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. ХАСКОВО, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500460 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 227/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 468 по описа на съда за 2024 г. РС Харманли е прогласил за недействителен Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между Д. Н. К., от гр.***, ЕГН ********** и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД– поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

С Определение № 376/17.06.2026 г., постановено по делото по реда на чл.250 от ГПК, съдът е допълнил Решение 227 /23.12.2024г., постановено по гр.д № 468/2024 по описа на РС-Харманли като е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Д. Н. К.,от гр.***, ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А. Д. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752,със седалище и адрес на управление: гр.***,представляван от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., иск за заплащане на 1 сумата в размер на 1794,45 лева, представляваща подлежаща на връщане сума по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните.

С Определение № 247/11.04.2025 г., постановено по делото по реда на чл.248 от ГПК, съдът е допълнил Решение 227 /23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 468/2024 по описа на РС-Харманли, в частта за присъдените разноски, като е осъдил на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752,със седалище и адрес на управление: гр.***,представляван от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., да заплати на Д. Н.

К.,от гр.***, ЕГН ********** , сумата от 184 лева,представляваща платена държавна такса, както и 695.30 лева с ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното Определение № 376/17.06.2026 г., постановено по делото по реда на чл.250 от ГПК, с което съдът е допълнил Решение 227 /23.12.2024г., постановено по гр.д № 468/2024 по описа на РСХарманли като е отхвърлил предявения иск от Д. Н. К. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за заплащане на сумата в размер на 1794,45 лева, представляваща подлежаща на връщане сума по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните е останала въззивницата, която чрез пълномощника си адв. Д. обжалва в срок. Твърди,че постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Твърди,че по делото са представени писмени доказателства установяващи платените от жалбоподателката суми по договор за кредит, които суми над чистата стойност на кредита, подлежат на връщане след като сключеният между страните договор е обявен за недействителен. Твърди също така,че съдът е изготвил формален доклад и не указал на ищцата,че не сочи доказателства за направените плащания. От представените по делото доказателства се установявало,че платената от ищцата сума по договора за кредит е в размер на 1 854.48 лв., което надхвърляло чистата сума по кредита в размер на 854.48 лв., което водело до извода,че ищцата дори да не е доказала в пълен размер претенцията си по чл.55 ал.1 от ЗЗД, то частично този иск е основателен и доказан.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното определение на РС Харманли и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения иск за заплащане на сумата от 917.49 евро / 1794.45 лв./.

2

Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Направено е искане от адв. Д. да бъде определено възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция на основание чл.38 от А.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Харманли определение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Евентуално, ако съдът приеме,че искът е основателен, то счита,че същият е основателен до размер на 854.48 лв., в който размер следва да бъде уважен. Твърди,че платените суми по договора за кредит възлизат, според признанията на въззивницата, възлизат на 1854.48 лв. Чистата сума по договора за кредит възлизала на 1000 лв., поради което за надплатена следвало да се приеме сумата от 854.48 лв., а не претендираната от 1794.45 лв.

Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 230 евро юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, като счита,че предвид фактическата и правна сложност същото следва да бъде определено под минимума, предвиден в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Недоволен от постановеното по реда на чл.248 от ГПК Определение № 247/11.04.2025 г., в частта, в която е „ Профи Кредит България „ ЕООД е осъден да заплати на Д. Н. К. сумата от 695.30 лева с ДДС,представляваща адвокатско възнаграждение е останал въззивникът „Профи кредит България" ЕООД гр. ***, който обжалва в срок. Счита,че съдът неправилно е определил възнаграждение на адвокат по реда на чл.38 от ЗА в посочения размер.

Твърди,че делото не е с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението по реда на чл.38 от ЗА следва да бъде определено под минимума, предвиден в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа. Моли в тази част постановеното определение да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде присъдено възнаграждение на адвокат по реда на чл.38 от ЗА в размер на 200 лв.

В срок е постъпил писмен отговор на подадената частна жалба.

Въззивницата, чрез пълномощника си адв. Д. оспорва подадената частна жалба. Счита,че в атакуваната част постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

3

С писмена молба вх. № 10088/14.09.2026 г. въззивницата, чрез пълномощника си адв. Д., поддържа подадената въззивна жалба. Претендира разноски. Представя списък за разноските.

С писмена молба вх. № 9508/25.08.2026 г. въззиваемия „ Профи Кредит България“ ЕООД поддържа подадения отговор. Претендира разноски в производството. Прави възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК относно претендираното от въззивника възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е частично основателна.

РС Харманли е сезиран с обективно съединени искове с правно основание с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК за обявяване на недействителен на Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между Д. Н. К., от гр.***, ЕГН ********** и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. *** и при условията на евентуалност с иск с правно основание чл.10а ал.2 и чл.19 ал.5 от ЗПК, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване на недействителна клаузата на чл.6 от договора в частта му относно таксите „ Фаст“ и „ Флекси“ и чл.26 от ЗЗД – за прогласяване на недействителна клаузата на чл.6 от договора в частта му относно размера на възнаградителната лихва и с иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 794.45 лв. представляваща недължимо платени суми по този договор.

С Решение № 227/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 468 по описа на съда за 2024 г. РС Харманли е прогласил за недействителен Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между Д. Н. К., от гр.***, ЕГН ********** и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД– поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Решението не е обжалвано и в тази част е влязло в сила. С цитираното решение РС Харманли е пропуснал да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, за което е бил сезиран с молба вх. № 4

416/14.01.2025 г. по описа на РС Харманли.

С Определение № 376/17.06.2026 г., постановено по делото по реда на чл.250 от ГПК, съдът допълнил Решение 227 /23.12.2024г., постановено по гр.д № 468/2024 по описа на РС-Харманли като е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск от Д. Н. К.,от гр***, ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А. Д. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752,със седалище и адрес на управление: гр.***,представляван от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., за заплащане на сумата в размер на 1794,45 лева, представляваща подлежаща на връщане сума по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните.

РС Харманли е събрал всички сочени от страните и относими към спора доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства правилно съдът е достигнал до извода,че предявеният главен иск е основателен и доказан и е уважил същия. В тази част не са постъпили жалби от страните и по-конкретно от „ Профи Кредит България“ ЕООД.

Неправилно е постановеното Определение № 376/17.06.2026 г., постановено по делото по реда на чл.250 от ГПК, съдът допълнил Решение 227 /23.12.2024г., постановено по гр.д № 468/2024 по описа на РС-Харманли като е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск от Д. Н.

К.,от гр.***, ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А. Д. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752,със седалище и адрес на управление: гр.***,представляван от управителите С.Н., Ц.С. и Я.Ч., за заплащане на сумата в размер на 1794,45 лева, представляваща подлежаща на връщане сума по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните, поради което същото следва да бъде отменено и постановено друго по същество на спора – съдът е следвало да постанови решение, съгласно чл.250 ал.3 от ГПК, поради което определението следва да бъде отменено изцяло. Въззивният съд следва да се произнесе по същество с решението си.

Предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1794,45 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните е основателен и доказан в размер на 854.48 лв. / 436.89 евро/ , в който размер следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер от 1794.45 лв. / 917.49 5 евро / следва да бъде отхвърлен. Мотивите за това са следните:

С цитираното по-горе решение съдът е прогласил за недействителен Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между Д. Н. К., от гр.***, ЕГН ********** и "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД– поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита, в случая 1000 лв.

По делото са представени и приети като доказателство 8 бр. разписки за заплатени от кредитополучателя суми, които не са оспорени от ответника, както следва –1. 1275 лв. - 23.01.2024 г./л.35/; 2. 95 лв. – 10.05.2023 г. / л.35/;

3.91.32 лв. – 31.05.2023 г./л.35/; 4. 50 лв. – 11.11.2023 г. / л.35/; 5. 93.16 лв. – 09.08.2023 г. / л.35/; 6. 50 лв. – 24.11.2023 г./л.36/; 7. 100 лв. – 11.01.2024 г. / л.36/; 8. 100 лв. – 02.01.2024 г. / л.37/. Общият размер на платените по тези разписки суми възлиза на 1854.48 лв. След приспадане на чистата сума по кредита от 1000 лв. недължимо платената сума възлиза на 854.48 лв. / 436.89 евро/. Именно в този размер 436.89 евро предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан, като до пълния предявен размер от 917.49 евро /1794.45 лв./ следва да бъде отхвърлен.

Действително в договорът за потребителски кредит е посочено,че потребителят следва да върне общо сумата от 2794.45 лв., от където след приспадането на 1000 лв. – чистата сума по кредита, ищецът претендира заплащането на сумата от 1794.45 лв. Но доколкото представените доказателства за заплатени на кредитодателя суми са в размер на 1854.48 лв., следва да се приеме за доказано в производството,че именно това е сумата, заплатена от ищцата. След приспадане на чистата сума по кредита от 1000 лв. остава недължимо платена сумата от 854.48 лв. / 436.89 евро/, в който размер именно въззивната инстанция счита,че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.