Присъда № 147 от 02.09.2022, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда по НОХД№ 15308 по описа за 2021г. на 134-ти състав на СРС, НО Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с внесен обвинителен акт против Н. М. Н., роден на ХХХХг. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, работи в Л., с постоянен адрес: /АДРЕС/, с ЕГН:

********** за това, че:

На 02.06.2020г., около 18:20 часа, в /АДРЕС/, пред вход А се заканил с убийство на М.Д.М. с ЕГН: ********** с думите : „ Ще те убия ! Казах ли ти, че ще те убия, ако те видя с друг !“ и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му – престъпление пои чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание СРП, редовно призована, се представлява от прокурор И.Л..

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните доказателства обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Сочи, че обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подс. Н. да бъде признат за виновен по така повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 / една / година, като доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане, наложеното с влезлия в сила съдебен акт да бъде приведено в изпълнение и изтърпяно отделно.

Защитникът на подсъдимия пледира, че деянието не е доказано от обективна и субективна страна, доколкото показанията на пострадалото лице и свидетел – очевидец не са благонадеждни и не следва да бъдат кредитирани с необходимото доверие. Релевира доводи, че същите са тенденциозни целящи да навредят на подсъдимия, заради прекратените им интимни отношения. Твърди, че описаната в ОА фактическа обстановка изцяло се оборва от показанията на св. С., С. и обясненията на подс. Н.а. Излага подробни съображения, че констатирания у пострадалата страх е бил временен и ситуативен. Сочи, че е налице непреодолимо противоречие между показанията на двете групи свидетели и дадените от св.

М. и К. показания не следва да бъдат кредитирани, поради близките им отношения и роднинска връзка с пострадалата, поради което последният следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В дадената му последна дума, на основание чл. 297, ал. 1 от НПК, Н. не се признава за виновен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. М. Н., роден на ХХХХг. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, работи в Л., с постоянен адрес: /АДРЕС/, с ЕГН:

**********

Св. М.а и подс. Н. имали дългогодишна интимна връзка. Докато траела връзката им двамата често имали конфликти, като от страна на подс. Н. спрямо св. М.а бил упражняван физически и психически тормоз, като често били отправяни закани с убийство. Св. М.а не споделя с близките си за този тормоз, но във времето за него узнали св. П. М. и св. К., която станала свидетел на ситуации на вербална агресия от подс. Н. към св. М.а.

1

В крайна сметка двамата прекратили връзката си през 2019г., въпреки което подс. Н. продължил да търси връзка със св. М.а, чрез позвънявания, съобщения по мобилния ѝ телефон или посещения на работно ѝ място и дома ѝ в /АДРЕС/, където я причаквал. След прекратяване на отношенията си с подс. Н., св. М.а живеела на посочения адрес заедно със своя баща и двете си малолетни деца.

На 02.06.2020г. св. М.а имала уговорка със св. Г. да се срещнат, като той посети дома ѝ, за да настрои компютъра ползван от децата ѝ. Около 18:00 часа св. М.а взела св. Г. от паркинга на магазин „Билла“ и се насочили към дома си, като докато шофирала св. М.а забелязала управлявания от подс. Н. автомобил марка „А.“, модел ХХ да се движи зад тях. Тя споделила това обстоятелство на св. Г., който също го възприел лично. При пристигането си на адреса св. М.а паркирала от автомобила си отстрани на блока и заедно с децата си св. Г. слезли и се насочили към входа на блока. По същото време подс. Н., който бил заедно със св. С. и св. С. бил спрял на известно разстояние от блока, пред входа и се насочил към св.

М.а с думите „ Казах ли ти, че ще те убия, ако те видя с друг ! Ще те убия ! Ще те застрелям ! Знаеш ли какво те чака ? Ти ще видиш какво ще ти се случи !“ . Св. Г. се опитал да се намеси като успокои подс. Н., тъй като видял, че св. М.а е силно притеснена и уплашена от случващото се пред двете ѝ малолетни деца.През цялото време св. С. и св. С. били в автомобила.

След като подс. Н. си тръгнал, св. М.а и св. Г.а се качили в жилището. Св. М.а позвънила по телефона на своя брат св. М. за случилото се, като същия я посъветвал да подаде сигнал до органите на МВР. Тъй като била уплашена и притеснена св. М.а посетила 06 РУ-СДВР заедно със св. Г..

От заключението на назначената и изготвена СППЕ се установява, че у пострадалата М.а е налице състояние на ситуативен витален страх, вследствие на отправените към нея заплахи за живота ѝ . У осв. М.а не са констатирани актуални качествени отклонения в психичния живот, като констатирания страх е отзвучал след известно време и не е обусловил последващо нарушение на психосоциалното ѝ функциониране.

От назначената и изготвена СППЕ по отношение на подс. Н. се установява, че към датата на инкриминираното деяние същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите: М. М.а, С. Г., П. М., Е. К. и частично от показанията на св. С. и св. С., както и обясненията на подс. Н. по отношение на времето и мястото на което същият се е срещнал със св. М.а и кои лица са се намирали на мястото; от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства – докладни записки, заключение на СППЕ, свидетелство за съдимост.

Съдът не кредитира дадените от подс. Н. обяснения по отношение на действията, който същият е извършил по отношение на св. М.а и отправените спрямо нея закани, доколкото същите се оборват изцяло от събрания по делото доказателствен материал, и най- вече показанията на св. М.а и св. Г., които са свидетел – очевидец на деянието и заключенията на СППЕ. В съответствие с процесуалните норми в дадените обяснения прозира двояката им правна природа на основно гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата. Анализът им съдът извърши особено внимателно като прецени, че подсъдимият е основна страна в процеса, която е най-заинтересована от благоприятен за нея изход на делото.От обясненията на подсъдимото лице се потвърждават фактите, че на процесната дата същият се е намирал на посоченото от св. М.а, св. Г., св. С. и св. С. място, 2 како и фактът на срещата им и последващото поведение на св. М.а и св. Г.. Всичко останало извън тези обяснения съдът не кредитира и приема за защитна теза. Тук е мястото да се отбележи, че обясненията на подс. Н., че показанията на св. М.а целят да му навредят, тъй като същата имала знание за предходното му осъждане обусловено от извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК спрямо лице от мъжки пол, не кореспондират с отразеното в бюлетина в съдимост, доколкото видно от същия в действителност се касае за такова осъждане, но инкриминираните закани са били отправени към лице от женски пол.

Посоченото обстоятелство изцяло кореспондира с показанията на св. М.а, която заявява, че знае, че подс. Н. е отправял такива закани и към жената, с която е имал отношения преди връзката си с нея.

Показанията на св. М.а са ясни, логични, безпротиворечиви и вътрешнобалансирани.

Същите намират опора с приобщения по делото доказателствен материал и способстват за разкриването на обективната истина по делото. От показанията на св. М.а се извеждат по категоричен начин мястото и начина на извършване на деянието, както и данни за авторството. Съдът не намери основание да не кредитира с необходимото доверие показанията на св. М.а, доколкото не може да се приеме, че същата е предубедена по отношение на подс. Н.. При преценка на този факт съдът съпостави показанията на св. Г., св.

М. и св. К., които на различни етапи от връзката им са имали възприятия са упражнявани психически и физически тормоз. Не на последно място св. Г. е свидетел – очевидец на деянието и пряко и непосредствено е възприел, както отправените спрямо св. М.а изрази, така и емоционалното състояние на подс. Н.. Интензитетът на преживения от св. М.а стрес се подкрепя и от показанията на св. Г. и св. М. , които не се явяват изолирани, а се подкрепят изцяло от заключенията на СППЕ. Тук е мястото да се отбележи, че е житейски логично да са налице противоречия между показанията на св. М.а и подс. Н., доколкото обясненията на последния имат и защитна функция.

Съдът не намери основание да не даде необходимото доверие да дадените от св. Г. показанията доколкото същите отразяват преките му и непосредствени възприятия от случилото се, вътрешнобалансирани са и кореспондират с останалите приобщени по делото писмени доказателства.

По отношение на показанията на св. С. и св. С. съдът намира, че следва да ги кредитира единствено по отношение на обстоятелството, че на посочената дата и място същите са възприели срещата между св. М.а и подс. Н., както и че на мястото са присъствали нейните малолетни деца и св. Г.. Досежно твърденията на св. С. , че св. М.а и подс. Н. са влезли във входа и там са провели разговор съдът намира, че в тази им част показанията на свидетеля са изолирани и опровергани, тъй като всички присъствали на мястото свидетели и подс. Н. твърдят, че срещата се е състояла пред входа. Изложеното от св. С. и св. С. твърдение, че не са чули подс. Н. да се заканва с убийство не може еднозначно да доведе до извода, че такива реплики не са били отправени само защото те не са ги чули, което обстоятелство би могло да се дължи и на отдалечеността им от мястото.

По отношение на показанията на св. М. и св. К., отчитайки, че същите не са свидетели – очевидци и пресъздават предадена им от св. М.а информация същите не се явяват основен източник на информация, но допринасят за изясняване на обективната истина по делото посредством информация за психоемоционалното състояние на св. М.а по време на връзката ѝ с подс. Н., както и след инкриминираното деяние. Обсъждани на тази плоскост показанията на свидетелите допринасят при изграждането на изводите на съдебния състав за достоверността на показанията на св. М. по отношение на инкриминираното деяние.

Съдът кредитира като обосновани и обективни заключенията на изготвените по делото съдебно-психиатрични експертизи, от които се установява както липсата на психично заболяване у подсъдимия към инкриминираната дата без данни за разстройство на личността и синдром на алкохолна или наркотична зависимост, така и наличието на 3 състояние на витална застрашеност у св. М.а.

Констатация за обремененото съдебно минало на подсъдимия Н. и личността му съдът направи въз основа на приложените и приета по делото като писмени доказателства справка съдимост и трудови договори.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Подсъдимият Н. М. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Престъплението по чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното място, където се намира /раздел V – „Принуда”/ от глава II на НК /”Престъпления против личността”/ закриля от противоправни посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от деятеля се цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като иде реч до засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание.