Решение № 172 от 10.03.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Бургас, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242100501705 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от В. А. К., гражданин на ***, и Е. Д. Г., гражданка на ***, срещу решение № 255/13.07.2024 г. по гр.д.336/2023 г. по описа на Несебърския районен съд, с което са отхвърлени предявените въззивниците искове срещу Е. П. Д. от ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищците са единствени собственици в равни дялове на апартамент - жилище с идентификатор ***, находящо се в ***, с площ от 52,19 кв.м., ведно с 0,957 % ид.части от общите части на сграда с идентификатор ***, чиято РЗП възлиза на 58,32 кв.м., въз основа на придобивна давност и осъществявано от тях владение в периода от 22.07.2009 г. до 31.12.2019 г., и с което всеки от двамата въззивници е осъден да заплати на ответницата Е. П. Д. съдебни разноски в размер от по 2 467,50 лв.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

По-конкретно се оспорва като необоснован изводът на съда, че през 2009 г. сградата, в която се намира процесния недвижим имот е била негодна за обитаване, като се твърди, че от ангажираните доказателства (писмени и гласни) се установява, че процесният имот е бил годен за обитаване още през 2006 г. Твърди се, че съдът необосновано е дал превес на доказателствата ангажирани от ответника и от неговия помагач, не е извършил задълбочен 1 анализ на всички относими доказателства, с което е затруднил установяване на обективната истина по спора. Оспорени са изводите на съда за осъществена субективна новация с анекса от 21.07.2011 г., като се твърди, че с него единствено е променена крайната дата, на която е следвало да се сключи окончателен договор. Твърди се, че ищците по предявените искове са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност още преди вписване на постановлението за възлагане на имота на праводателя на ответницата, като няма основание да бъде счетено, че сключеният с дружеството по отношение на което се е развило и приключило производство по несъстоятелност предварителен договор е бил развален. Твърди се, че съдът не е следвало да зачита експертната оценка изготвена в производството по несъстоятелност от вещото лице през 2017 г., която противоречи на събраните свидетелски показания, още повече, че от съдържанието на оценката не може да се направи извод, че към извършването й жилищата в сградата са били необитаеми.

Твърди се, че съдът неправилно е преценил момента от който е възникнало владението на ищците върху процесния имот, както неправилно е определил и момента от който третото лице - помагач на ответницата е било въведено във владение на имота след публичната продажба в производството по несъстоятелност.

Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е указал на ищците, че следва да представят доказателства за влизането и напускането на страната в периода на твърдяното владение.

Сочи се, че представената справка от сектор „Миграция“ не следва да бъде кредитирана, тъй като не е пълна и обективна, а страните не са имали възможност да представят други доказателства относно влизането и напускането на страната.

Твърди се, че представените и ангажирани от ищците в хода на производството писмени доказателства - предварителни договори, анекси, разписки за платени суми, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели доказват твърденията им за осъществено владение за десет години в периода 2009 г. - 2019 г. с намерение за своене, което е ясно манифестирано с извършени плащания на договорената с предварителния договор цена и на консумативите за процесния имот.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови уважаване на предявените искове. Претендират се съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, като заявените с въззивната жалба доказателствени искания за приемане от въззивния съд на представените в първата инстанция, но неприети от районния съд писмени доказателства, са оставени без уважение като преклудирани.

Въззиваемата Е. П. Д. е оспорила като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок. Твърди, че по делото е доказано, че въззиваемата е във владение на процесния имот считано от 25.06.2019 г., а ищците не са доказали, че са владели имота непрекъснато и необезпокоявано в продължение на десет години. Сочи се, че не е надлежно доказано твърдението на ищците за сключени с дружеството „Евроден“ ЕООД предварителни договори за придобиване на съсобственост върху процесния 2 имот, като представените в този смисъл частни писмени документи са без достоверна дата. На следващо място се твърди, че дори в самите договори са посочени по-късни моменти за предаване на владението, от тези твърдени от ищците, а от събраните пред районния съд доказателства се установява, че през 2009 г., обектът в който е процесният имот е бил изграден в груб вид и е бил негоден за обитаване. Сочи се, че към момента на започналото производство по несъстоятелност на „Евроден“ ЕООД, не ищците, а дружеството е било във владение на процесния имот. Позовават се на обстоятелството, че самите ищци твърдят, че едва през 2022 г. са разбрали за проведеното производство по несъстоятелност на дружеството, за което няма как да не са узнали, ако действително са били във владение на имота поради извършваните в производството по несъстоятелност описи, оценки и обявления за публични продажби на обектите, включително – на процесния.

Направен е анализ на доказателствата по делото с твърдение, че изводите на съда при преценката им са обосновани, а изводът на съда, че ищците не са доказали, че са владели непрекъснато в продължеине на 10 години процесния имот, е правилен.

Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено и да й бъдат присъдени съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Третото лице - помагач на ответницата „Експенсив Вю“ ЕООД не е представило в законовия срок писмен отговор на въззивната жалба и не е изразило становище по нея. Също не сочи нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани лица, срещу акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивниците В. А. К. и Е. Д. Г., двамата - граждани на ***, за приемане за установено по отношение на ответницата Е. П. Д., че ищците са единствени собственици в равни дялове на Апартамент - жилище с идентификатор ***, находящо се в ***, с площ от 52,19 кв.м., ведно с 0,957 % ид.части от общите части на сграда с идентификатор ***, въз основа осъществявано от тях владение в периода от 22.07.2009 г. до 31.12.2019 г.

Ищците твърдят, че на 22.07.2009 г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот със собственика „ЕВРОДЕН“ ЕООД, понастоящем - обявено в несъстоятелност и заличено от Търговския регистър, за продажна цена в размер на 52 488 евро, от която са изплатили надлежно общо 46 000 евро, а за остатъка страните по сделката се споразумели да бъде изплатен до деня на изповядване на сделката. Твърдят, че с анекс от 21.07.2011 г. страните предоговорили датата за сключване на окончателния договор да бъде 30.08.2013 г., вместо първоначално опредЕ.та 01.04.2010 г. Сочат, че до сключване на окончателен договор не се стигнало, поради липсата на издаден за сградата акт обр.16, както и поради нежеланието на продавача.

Твърдят, че са владели процесния апартамент в периода от 22.07.2009 г. до края на 2019 г., като го считали за свой собствен - поддържали го, отсядали в него редовно, отдавали го под наем, предоставяли го за ползване на свои близки и роднини, заплащали всички консумативни разходи - ток, вода и 3 такса за поддръжка на комплекса. Излагат твърдения, че в началото на 2022 г. са узнали, че е налице нов собственик на апартамента, а след извършени справки, установили, че процесният имот е преминал в собственост на „ЕКСПЕНСИВ ВЮ“, ЕИК 204464936 по силата на възлагателно постановление от 31.07.2019 г., а на 21.04.2022 г. е бил прехвърлен на ответницата Д..

Предявени са при условията на субективно съединяване искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ЗС.

С предоставения в законовия срок писмен отговор ответницата Д. е оспорила иска като недопустим, а по същество – и като неоснователен.

Заявено е твърдение, че искът е недопустим поради липсата на правен интерес у ищците от предявяването на установителен иск, предвид твърдението на самите ищци, че не те, а ответницата е във владение на процесния имот. По същество се твърди, че искът е неоснователен като се оспорват твърденията на ищците и се навеждат насрещни твърдения за наличието у ответницата на годно правно основание, което я прави собственик на процесния имот.

Привлеченото по искане на ответницата на нейна страна третото лице помагач „Експенсив Вю“ ЕООД е представило становище за недопустимост и неоснователност на иска. Изложени са твърдения, че третото лице-помагач е предало на ответницата владението върху процесния имот на 13.05.2019 г., на която датата е станало негов собственик и въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Заявява се, че имотът е бил закупен от него във връзка с осребряване имуществото на „Евроден“ ЕООД в производство по несъстоятелност, като на 18.07.2017 г. е бил извършен оглед на имота от оценител в производството по несъстоятелност и не е било установено обзавеждане или трето лице с противопоставими права в него. Твърди се, че от съставен констативен протокол по чл.181, ал.2 от ЗУТ от 10.03.2009 г. на Община Несебър се установява, че към момента на съставянето на констативния протокол, сградата, в която се намира процесния апартамент е била на етап груб строеж, което опровергава твърдението в исковата молба, че ищците са във владение на обекта от 22.07.2009 г. Оспорени са и останалите твърдения на ищците за упражнявано от тях владение върху имота в продължение на 10 години, годно да ги направи собственици на имота.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. Съдът е приел, че искът е допустим поради наличието на правен интерес у ищците, но неоснователен. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се оборва твърдението на ищците за установено от тях владение върху имота от 22.07.2009 г., а се установява, че от възможно най-ранния момент на установяване на владението – 21.07.2011 г. (датата на подписания анекс към предварителния договор, в който изрично е посочено, че се предава владението на имота), до посочената в исковата молба крайна дата на владението – 31.12.2019 г., не е изтекъл необходимият 10 годишен срок, годен да направи ищците собственици на имота по давност. Отделно от това съдът е приел за недоказано и твърдението на ищците за упражнено от ищците владение в периода от подписване на анекса към предварителния договор до приключването на производството по несъстоятелност на продавача по предварителния договор – „Евроден“ ЕООД, респ.до влизане в сила на възлагателното постановление по т.д.268/2013 г. по описа на БОС, с което процесният имот е бил възложен на праводателя на ответницата.

4

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на решението, съдът приема, че то е постановено по допустим иск. За да достигне до този извод, съдът съобрази мотивите по т.2 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които изброените хипотези не изчерпват случаите, при които установителният иск за собственост и други вещни права би се оказал допустим въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск, като в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. В случая съдът приема, че независимо от това, че към момента на предявяване на иска, ответницата е във владение на процесния имот, за ищците е налице правен интерес от предявяване на установителен, а не на осъдителен иск, поради обстоятелството, че самите те са чужди граждани, чието местожителство не е в България, съотв.установяването на правата им по отношение на ответницата би било достатъчно, за да защити интересите им.