Определение № 1618 от 22.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1618 гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500818 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София против разпореждане № 2428 от 04.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1231/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Е. К. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дълбимата по делото държавна такса. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София срещу Е. К. М. за издаване на заповед за изпълнение за вземане: главница 600 лв., 42.52 лв. – договорна лихва, мораторна лихва -57.70 лв., законна лихва и разноски 21.25 лв. – ДТ и 50 лв. – адв. възнаграждение. В заявлението е посочено, че 1 вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Е. К. М. бил сключен договор за поръчителство. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от кредитополучателя, то било изпълнено от солидарно отговорния длъжник.

Вземането било прехвърлено в полза на заявителя с договор за продажба на вземания /цесия/ от 1.02.2024 г. и приложение № 1 от 04.03.2025г. към него.

Длъжникът бил уведомен за цесията с известие за доставяне.

С разпореждане от 22.10.2025г. съдът е оставил без движение заявлението с указания до заявителя в 3-дневен срок да отстрани констатираните нередовности като представи договора за цесия, заедно с приложенията към него, заедно с данни за уведомяването на длъжника и да внесе държавна такса. В срока заявителят е представил молба за внесена държавна такса и втора молба, със становище по дадените указания на съда за представяне на документи, без да представи исканите от съда документи.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявителят не може да се легитимира като носител на материалното право, което претендира, не притежава съответната активна процесуална легитимация да го реализира в заповедното производство, тъй като не е представил доказателства за прехвърляне на вземането и за уведомяване на длъжника. Позовал се е на изложеното в т.4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично 2 разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127 ГПК, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което договорът за цесия и уведомяването на длъжника, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено.

Постановките на т.4 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС не се отнасят за настоящия случай, тъй като то е постановено във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ разпореждане № 2428 от 04.11.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1231/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София ако не са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1618 гр. Стара Загора, 22.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500818 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София против разпореждане № 2428 от 04.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1231/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против Е. К. М. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Внесена е дълбимата по делото държавна такса. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София срещу Е. К. М. за издаване на заповед за изпълнение за вземане: главница 600 лв., 42.52 лв. – договорна лихва, мораторна лихва -57.70 лв., законна лихва и разноски 21.25 лв. – ДТ и 50 лв. – адв. възнаграждение. В заявлението е посочено, че 1 вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника. Между „Файненшъл България“ ЕООД и Е. К. М. бил сключен договор за поръчителство. Поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от кредитополучателя, то било изпълнено от солидарно отговорния длъжник.

Вземането било прехвърлено в полза на заявителя с договор за продажба на вземания /цесия/ от 1.02.2024 г. и приложение № 1 от 04.03.2025г. към него.

Длъжникът бил уведомен за цесията с известие за доставяне.

С разпореждане от 22.10.2025г. съдът е оставил без движение заявлението с указания до заявителя в 3-дневен срок да отстрани констатираните нередовности като представи договора за цесия, заедно с приложенията към него, заедно с данни за уведомяването на длъжника и да внесе държавна такса. В срока заявителят е представил молба за внесена държавна такса и втора молба, със становище по дадените указания на съда за представяне на документи, без да представи исканите от съда документи.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че заявителят не може да се легитимира като носител на материалното право, което претендира, не притежава съответната активна процесуална легитимация да го реализира в заповедното производство, тъй като не е представил доказателства за прехвърляне на вземането и за уведомяване на длъжника. Позовал се е на изложеното в т.4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р България. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изрично 2 разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127 ГПК, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което договорът за цесия и уведомяването на длъжника, както и непредставянето на доказателства за това не е основание заявлението да бъде отхвърлено.