Решение № 3951 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3951 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20263110102501 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Р. П., родена на ****** в гр. В., гражданка на ****, с адрес: **********, чрез процесуалния й представител – адв. С. Х., срещу К. Х. М., ЕГН **********, с адрес:

**********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на 1/2 от запазената част на ищцата от наследството, оставено от баща й П. Х. П., починал на ******, като бъде намалено с 1/2 извършеното в полза на К. Х. М. завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от ******, съставено и подписано от П. Х. П..

В исковата си молба ищцата Р. П., чрез процесуалния й представител – адв. С. Х., излага, че е единствен наследник по закон на баща си П. Х. П., починал на ****** Ответницата е сестра на баща й. Установила, че със саморъчно завещание, съставено на ****** наследодателят е завещал на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество, пари и ценности, които притежава към деня на смъртта си, тоест направил е сестра си свой универсален правоприемник. По инициатива на ответницата саморъчното завещание е обявено на ****** от нотариус П. С.. Поддържа, че с това завещание е накърнена запазената й част от наследството на баща й, която е ½ от наследството. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата К. Х. М. е депозирала писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния й представител - адв. И. К.. Не оспорва, че ищцата е единствен наследник по закон на брат й П. Х. П. като негова дъщеря и низходяща. Не оспорва, че е наследник по завещание на брат си – негов универсален наследник /правоприемник/. Посочва, че е приела по опис наследството, останало след смъртта му. Твърди, че след приключване на 1 процедурата по поемане на наследство по завещание решила да сподели половината от него с ищцата. За тази цел й изпратила съобщение, през телефона на дъщеря й, за организиране на среща. Не последвал обаче отговор и съдействие, за да може извънсъдебно да се разрешат тези въпроси. Предлага да се организира среща по медиация, на която страните да изразят волята си за разпределяне на наследството. Не оспорва предявения иск за намаляване на завещателното разпореждане с ½ част и за възстановяване на запазената част на ищцата. Поддържа, че още в края на 2025 г. е изразила желание извънсъдебно да й прехвърли ½ ид. ч. от приетото от самата нея наследство.

Счита, че не е станала причина за завеждането на иска, поради което искането за разноски е неоснователно. Моли в нейна полза да бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 2, евентуално ал. 3 ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуалния й представител – адв. С. Х., която поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответницата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. И.

К.. Представлява се и от дъщеря си Г. К. В.. Поддържа становище за основателност на предявения иск, като моли с оглед признанието на претенцията от нейна страна, в нейна полза да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата да установи в условията на пълно и главно доказване, че е наследник с право на запазена част от наследството на починалия П. Х. П., че последният е оставил саморъчно завещание в полза на ответницата, с което се е разпоредил с цялото притежавано от него имущество за след смъртта си.

По делото не е спорно, а видно и от представеното удостоверение за наследници на П. Х. П., починал на ******, ищцата Р. П. П. е единствен наследник по закон на починалия си баща и като такъв се явява наследник с право на запазена част от наследството на починалия родител по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете /какъвто е и настоящият случай/ е 1/2 от имуществото на наследодателя.

Следователно, запазената част на ищцата се равнява именно на 1/2 от имуществото на починалия й баща.

Не е спорно по делото, че починалият П. Х. П. е оставил саморъчно завещание в полза на ответницата – негова сестра, с което се е разпоредил с цялото притежавано от него имущество за след смъртта си.

Тоест, процесното завещание има универсален характер, като волята на наследодателя е била именно да се разпореди с цялото си имущество в полза на сестра си, което обстоятелство също не е спорно в настоящото производство.

Както бе посочено в проведеното по делото открито съдебно заседание, на съда е служебно известно, че по ч. гр. д. № ******2025 г. по описа на ВРС, ** състав, ответницата К. Х. М. е приела наследството на починалия си брат 2

П. Х. П. по опис. Прави впечатление, че в наследството се включват идеални части от над 25 поземлени имота, търговското предприятие, представляващо ЕТ „Р.-П.П.“, магазин с площ 457 кв. м., парични влогове на значителна стойност, лек автомобил.

В заключение следва да се посочи, че наследодателят П. Х. П. се е разпоредил с цялото притежавано от него имущество за след смъртта си в полза на ответницата, с което обаче е накърнил запазената част на дъщеря си Р.

П.. Ето защо и за ищцата се е породило правото да иска възстановяване на запазената си част от наследството, което е имуществено субективно право с преобразуващ ефект. В случая са установени всички предпоставки за основателността на така предявения иск, поради което същият следва да бъде уважен.

За пълнота на изложените следва да се посочи, че всяка от страните е навела ирелевантни за спора твърдения, които не следва изобщо да бъдат коментирани от съда.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива, както следва: сумата в общ размер от 828.28 евро, в това число: платена държавна такса, такси за издаване на съдебни удостоверения, такси за вписване на исковата молба, такса за заверени преписи от документи за вписване, за завери преписи от решения на ПК-Провадия, за скици и удостоверения за данъчни оценки на включените в наследството недвижими имоти, както и сумата 7000 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2026 г. Съдът, като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал – само писмени доказателства, обстоятелството, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, а предявеният иск е неоценяем, съответно липсата на релевантни възражения срещу иска, намира за основателно възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на ответната страна. В същото време обаче следва да се отчете, че последната сама високо е оценила сложността на делото, доколкото платеното от нея адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 2500 евро, видно от представените доказателства в тази връзка. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК, съгласно която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано именно до този размер от 2500 евро. Така в полза на ищцата са дължими разноски, общо равняващи се на сумата 3328.28 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не споделя становището на ответницата, че разноските в производството следва да останат в тежест на ищцата, предвид и направеното от нейна страна признание на иска. На първо място, тя самата е поискала обявяването на саморъчното завещание, което недвусмислено изразява намерението й да се ползва от него.

В този смисъл и единствената възможност на ищцата е да предяви иск за възстановяване на запазената й част, доколкото същата не оспорва завещанието на други основания. Дори да се приеме, че от страна на ответница е отправено предложение към ищцата за водене на разговори с 3 оглед евентуалното доброволно уреждане на отношенията помежду им, то това обстоятелство е ирелевантно за отговорността за разноски в настоящото производство, доколкото, от една страна, ищцата не може да бъде заставена да сключи неизгодно за нея споразумение, а от друга страна, множеството имоти, включени в наследствената маса, включително и паричните влогове, предполага дълги преговори между страните /включително и с участието на другите съсобственици на поземлените имоти/, като изобщо не е сигурно дали би се постигнало до някакво споразумение между тях, изхождайки от наведените в исковата молба и отговора твърдения и възражения, които недвусмислено отразяват влошените отношения между леля и племенница, за което обстоятелство съдът придоби и непосредствени впечатления в съдебното заседание. Ето защо не може да се приеме, че ответницата не е дала повод за завеждане на делото, поради което и не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на ищцата Р. П., родена на ****** в гр. В., гражданка на ****, с адрес: **********, от наследството, оставено от баща й П. Х. П., починал на ******, съставляваща 1/2 от имуществото на наследодателя, като НАМАЛЯВА с 1/2 извършеното в полза на К. Х. М., ЕГН **********, с адрес: **********, завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание от ******, съставено и подписано от П. Х. П., обявено с протокол от ******, нот. дело № ****** от П. С. – нотариус, рег. № **** на НК, с район на действие – ВРС, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

ОСЪЖДА К. Х. М., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на Р. П., родена на ****** в гр. В., гражданка на ****, с адрес: **********, сумата 3328.28 евро /три хиляди триста двадесет и осем евро и двадесет и осем евроцента/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4