Решение № 5746 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5746 гр. С, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря СВ.В.ОГ. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110128421 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищците А. Г. И. и Б. В. П. са предявили обективно съединени искове срещу ответника ЦПЗ „Проф. Н. Ш.“.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, вр. чл.

13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за осъждане на ответника ЦПЗ „Проф. Н. Ш.“, ЕИК *********, да заплати на А.

Г. И., ЕГН ********** с адрес в гр. С, ул. „Н. Г.“ № ***, и на Б. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к. СВ, бл. 41, вх. А, ап. 23, сума от 3000 лева за всяка ищца, представляваща дължимо и незаплатено допълнително нетно трудово възнаграждение за работата на всяка от ищците с пациенти, представляващи потвърден случай на COVID-19, за периода от 01.01.2022 г. до 14.03.2022 г. включително.

В исковата молба ищците чрез упълномощения си адвокат Я. С. твърдят, че на 12.07.2018 г. между Адрияна Г. И. и ответника е сключен трудов договор № 194 като допълнителен за външно съвместителство.

Сочи се, че трудовото правоотношение е променено въз основа на сключен трудов договор № 20 от 20.02.2019 г., по силата на който ищцата Адрияна Г.

И. заемала длъжността „медицинска сестра“.

Трудовото правоотношение между ищцата Б. В. П. и ответника възникнало въз основа на сключен основен трудов договор № 02 от 03.01.2018 г., по силата на който ищцата заемала длъжността „медицинска сестра“.

Ищците твърдят, че съгласно т.1.1. и приложение № 2 от Заповед № *****/22.10.2020 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция, ответникът бил определен като едно от лечебните заведения, които следва да обособят COVID-зони за пациенти с неусложнено състояние.

1

Със заповед от ***.10.2020 г. ответникът обособил COVID отделение, като от 29.10.2020 г. до 15.03.2022 г. ищците били разпределени и изпълнявали задълженията си в отделението, едновременно с това изпълнявали и останалите си задължения.

Твърдят, че до края на месец декември 2021 г., в качеството си на служители, работещи с пациенти, боледуващи от COVID-19, получавали допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд в размер на 1000 лева на месец.

Твърдят, че през месеците януари, февруари и март 2022 г. полагали труд в COVID отделението с отработени часове както следва: ищцата А. Г. И. –

1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 108 часа;

2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 108 часа;

3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 96 часа; ищцата Б. В. П. –

1) за периода 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г. – 120 часа;

2) за периода 01.02.2022 г. – 28.02.2022 г. – 156 часа;

3) за периода 01.03.2022 г. – 14.03.2022 г. включително – 108 часа.

Въпреки отработените часове, не получили допълнително възнаграждение.

Твърдят, че притежават качеството на специалист от професионално направление „здравни грижи“ и развиват подробни съображения в насока, че им се дължи допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд, което право излагат, че възниква въз основа на трудовия им договор, без да е необходимо изготвянето на допълнителна документация.

При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника ЦПЗ „Проф. Н. Ш.“ чрез адв. Н. В., в който оспорва предявените искове.

Ответникът признава, че се е намирал в трудови правоотношения, възникнали въз основа на сключени трудови договори с ищците, по силата на които същите са заемали длъжността „медицинска сестра“.

Твърди, че трудовият договор на всяка от ищците е прекратен на 21.04.2022 г.

Сочи, че ответното дружество е специализирано лечебно заведение, както и че е била обособена COVID зона, която обаче е функционирала за определен период, след което е била закрита, а впоследствие отново обособявана и закривана съгласно разпореждания на СРЗИ.

Оспорва да е поддържал постоянно функционираща COVID зона за периода от октомври 2020 г. до март 2022 г.

Излага, че със заповед № *********/22.10.2020 г. на директора на СРЗИ, в столицата са определени лечебни заведения за болнична помощ за активно лечение на територията на С-град, които следвало да обособят т.нар. COVIDзони за пациенти с неусложнено състояние, сред които бил и ЦПЗ.

2

Поддържа, че през периодите на съществуването на COVID-зоната, са били настанявани единствено лица – пациенти на лечебното заведение, т.е. такива с психични заболяване, за които било установено и заразяване с COVID-19.

Сочи, че след издаването на първата заповед на СРЗИ за създаването на такива зони и след реалното обособяване на такава зона на 23.10.2020 г., ЦПЗ успешно кандидатствал за финансиране по проект BG05M9OP001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, който се изпълнявал с подкрепа на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., съфинансирана от ЕС, чрез Европейския социален фонд. Министерството на здравеопазването било бенефициент по проекта, като между ЦЗП и МЗ бил сключен Договор за финансиране № ********/16.12.2020 г. по изпълнение на проекта. Финансирането включвало разходи за допълнителни трудови възнаграждения, като МЗ се задължило да предоставя средствата за възнагражденията в размер на брутното допълнително възнаграждение и осигурителните вноски за сметка на работодателя, за всеки месец на лицата в лечебното заведение, така че нетното, което да получи всяко от лицата, да е 1000 лева.

Твърди, че със съобщение № ******/18.06.2021 г. на заместник-министъра на здравеопазването, е бил информиран, че финансирането с европейски средства чрез МЗ посредством сключения договор, ще продължи за дейности до края на м. май 2021 г., след което финансирането е преустановено.

Поддържа, че в периода на финансиране с европейски средства по сключения договор с МЗ, е изпълнявал задълженията си, като е предоставял отпуснатите средства като допълнително трудово възнаграждение, също и че е предоставял на МЗ необходимите отчетни документи.

Сочи, че ЦПЗ е следвало да представя и декларация от съответния свой служител, че за отчетния период съответното лице е получавало средства само от един източник по проект, т.е. че получава такива средства единствено от работодателя си ЦПЗ.

Твърди, че ЦПЗ е получавало финансиране за предоставянето на допълнително възнаграждение, единствено от МЗ на основание сключения договор с МЗ за финансиране с европейски средства.

Излага, че след повторното откриване на COVID зона, с писмо с изх. № И***75/11.11.2021 г. , адресирано до МЗ и до управителя на НЗОК, било оправено запитване относно възможностите за получаване на финансиране за лечение на пациенти на лечебното заведение, заразени с COVID-19.

На отправеното запитване, получил отговор от НЗОК, че ЦПЗ „няма сключен договор с НЗОК за лечение на пациенти с COVID-19 по клинични пътеки № 39, 48 и 104“, поради което няма основание тази дейност да бъде заплатена от НЗОК“. Вследствие на този отговор, било отправено запитване до директора на СРЗИ за закриване на COVID зоната, в резултат на което и на основание заповед № РД01-397/01.12.2021 г. на директора на СРЗИ, била закрита COVID зоната, считано от 02.12.2021 г.

Излага, че за втория период на съществуването на зоната, обхващащ целия месец ноември 2021 г., не било получено никакво външно финансиране и по преценка на работодателя и съгласно заповед № 367/14.12.2021 г. на 3 управителя, било определено отделянето на парични средства от натрупания собствен бюджет на лечебното заведение за допълнително материално стимулиране на служителите, като била определена сума, която целево да се разпредели като допълнително трудово възнаграждение на персонала, сред които били и ищците по делото.

Твърди, че поради голям брой заразени с COVID-19 пациенти с психични заболявания, за периода 21.01.2022 г. – 15.03.2022 г. се наложило за трети път да открият COVID зона, но за този период ответникът не получил никакво финансиране от НЗОК, МЗ или друг източник, поради което и не били заплатени суми под формата на допълнително трудово възнаграждение.

Във връзка с посочените отработени часове в COVID зоната, ответникът твърди, че същата в периода от 01.01.2022 г. до 20.01.2022 г. не е функционирала.

Оспорва твърдението на ищците, че са получавали ежемесечно допълнително трудово възнаграждение за периода от октомври 2020 г. до декември 2021 г., като в тази връзка сочи, че COVID зоната не е функционирала постоянно през този период и съответно през месеците когато не е съществувала, ищците не са полагали труд, респ. получавали допълнително трудово възнаграждение.

Развива съображения в насока, че на ищците никога не са плащани допълнителни възнаграждения на основание Методиката, както и че последната не е нормативен акт и не е обвързваща за ответника. Сочи и също, че методиката урежда единствено въпросите за размера на сумите, плащани от НЗОК при подобни случаи, но не и от друг орган.

Оспорва твърдението на ищците, че е преустановил задължението си да информира РЗОК относно служителите, полагащи грижи в зоната и в тази връзка отново подчертава, че ЦПЗ е получавал суми за заплащане на допълнително трудово възнаграждение единствено от МЗ във връзка със сключения договор за финансиране, но не и от НЗОК.

Сочи също и че ищците са попълвали декларации, но такива свързано с декларирането, че за отчетния период съответното лице е получавало средства само от един източник по проект, които декларации е предоставял на персонала до момента в който финансирането от МЗ било преустановено.

Аргументира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 13, ал.1 от НСОРЗ за заплащане на допълнително трудово възнаграждение и развива съображения в тази насока.

Сочи, че не дължи заплащане на процесните суми и на основание чл. 7аа6а от Методиката и в тази връзка излага, че съгласно Методиката средства се отпускат на лечебното заведение, а не на отделните служители. Във връзка с последното развива твърдения, че ищците не са легитимирани да претендират суми от ответника на основание Методиката, а че ответникът е легитимиран да претендира такива от НЗОК.

Твърди, че финансиране не е получавано от НЗОК, а единственото от МЗ на основание сключения договор от 16.12.2020 г., както и че ЦПЗ не е попадал никога в обхвата на лечебните заведения, имащи право да получават финансиране от НЗОК за допълнителни възнаграждения за техния персонал, зает в обособената COVID зона.

4

В заключение поддържа, че за периода януари – март 2022 г., не е получавал каквото и да е финансиране от НЗОК, което да поражда за него задължение към служителите му.

Сочи се също, че липсата на такова финансиране не е по вина на ответника, а дори напротив – последният бил активен в търсеното на финансиране.

Излага, че претендираните от ищците суми са производни и зависят от правото на ответника, което след като е отречено, не може да породи и право за ищците да претендират вземания за допълнителни трудови възнаграждения. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С молба от 02.12.2013 г. ищците заявяват, че за тях не е ясно на какво основание са получавали допълнителното си възнаграждение.

С протоколно определение от 05.12.2022 г. са конституирани като трети лица-помагачи на страната на ответника НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА , СТОЛИЧНА РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ, МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.

Третите лица-помагачи не вземат становище по основателността на исковете.