Определение № 284 от 22.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 284 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Ив. Тодорова

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600375 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 , вр.чл. 250, ал. 5, изр. второ НПК.

С Разпореждане № 156 от 16.02.2026 г. , постановено по НЧХД № 24/2026 г. на Районен съд – Б., I наказателен състав, съдията-докладчик на основание чл. 250, ал. 5, изр. второ, вр. чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратил съдебното производство, образувано въз основа на тъжба, подадена от В. П. Л. срещу Г. С. К., с вх. № 3339/10.12.2025 г.

Срещу съдебния акт в законоустановения срок е постъпила жалба от частния тъжител, в която са наведени доводи за неправилност на разпореждането и е направено искане за неговата отмяна. Изразява се несъгласие с изводите направени от страна на първоинстанционния съд, за това че престъплението, описано в тъжбата и уточняващата молба, е такова от общ характер. Жалбоподателят намира, че за да е налице престъплението „набеждаване“, деецът следва да доведе до знанието на орган на властта неистински обстоятелства с цел срещу набедения да бъде възбудено наказателно преследване. Според жалбоподателя в конкретния случай липсва както обективната, така и субективната страна на престъплението по чл. 286 НК.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното определение, прие 1 следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред, поради което същата се явява допустима. Следва изрично да се изтъкне, че срокът за обжалване на разпореждането по см. на чл. 342, ал. 1 НПК е едноседмичен от връчване на преписа. В случая обжалваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 13.03.2026 г., като в действителност жалбата е подадена след изтичането на законоустановения срок, а именно на 23.03.2026 г., но доколкото първоинстанционният съд погрешно е указал, че разпореждането подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок, то следва да се приеме, че жалбата е депозирана своевременно, в този смисъл Решение № 531 от 09.01.2002 г. по н.д. № 489/2001 г., III н. о. на ВКС, Решение № 427 от 22.10.2008 г. по н.д. № 447/2008 г., ІІІ н. о. на ВКС, Решение № 582 от 08.01.2013 г. по н.д. № 1892/2012 г., Н. К., І н. о. на ВКС, Определение № 113 от 11.09.2019 г. по ч.н.д. № 884/2019 г., Н. К., І н. о. на ВКС, Определение № 92 от 27.02.2023 г. по ч.н.д. № 110/2023 г., Н. К., І н. о. на ВКС и др.

Производството по НЧХД № 24/2026 г. на Районен съд – Б., I наказателен състав е образувано по тъжба с вх. № 3339/10.12.2025 г. от В. П.

Л. срещу Г. С. К.. В тъжбата си тъжителят излага, че в периода 24.04.2025 г. до 10.06.2025 г. в писмени сведения по пр.пр. № 693/2025 г. на Районна прокуратура – Б., ТО – Е., Г. С. К. е посочил, че В. П. Л. на 24.04.2025 г. се е заканил с побой на А. М., което не отговаря на действителността, като по този начин му е приписал престъпление.

В хода на извършване на проверката по чл. 248, ал. 2 НПК по подадената тъжба съдията-докладчик по делото е намерил, че не са налице основанията за насрочване на делото в открито съдебно заседание, тъй като тъжбата не отговаряла на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК и същата била нередовна, като не било посочено ЕГН и точен адрес за призоваване на лицето, срещу което е подадена тъжбата, както и не били изложени обстоятелствата индивидуализиращи инкриминираното деяние, с оглед очертаването на пределите на предмета на доказване в производството. С оглед тези констатации, с разпореждане № 63 от 20.01.2026 г., съдиядокладчикът е дал възможност на тъжителят да изправи пропуските и неточностите в подадената тъжба в 14-дневен срок от получаването му.

2

По повод на разпореждането е подадено уточнение към тъжба с вх. № 1860 от 12.02.2026 г. от В. П. Л., съгласно дадените указания. С молбата частния тъжител е посочил ЕГН и адрес за призоваване на подсъдимия, като е конкретизирано още, че деянието е извършено от Г. С. К. на 07.05.2025 г. в с.

Л., Община Е., като последния е приписал престъпление по чл. 144, ал. 1 НК на тъжителя В. П. Л., като в писмени сведения, дадени в рамките на образуваната пр.пр. № 693/2025 г. на Районна прокуратура – Б., ТО – Е. е посочил „В. започна да твърди, че ще го бие и започна да го обижда. Асен си седеше и доеше млякото, като не му отвърна по никакъв начин. Заявявам, че освен заканите на В., не съм чул други закани“.

С обжалваното разпореждане, съдът е приел, че в случая фактическото описание на престъпното деяние води до извод, че се касае до престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, което е такова от общ характер. По тези мотиви и доколкото в тъжбата не е описано престъпление от частен характер, съдът е приел последната за нередовна по см. на чл. 81 НПК и е прекратил производството по нея на осн. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Настоящият състав на съда намира, че в НПК не е уредена процесуална възможност в стадия „Предаване на съда и подготвителни действия за провеждане на делото в съдебно заседание“ образуваното по тъжба на пострадалия наказателно производство да бъде прекратено, тъй като описаното деяние представлява престъпление от общ характер. Подобна възможност е регламентирана при правомощията на съда в съдебно заседание на първата инстанция – чл. 287, ал. 7 НПК, и при правомощията на въззивния съд – чл. 335, ал. 1 НПК.

От горното следва, че в рамките на подготвителните си действия и преди насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът не разполага с възможност да прекрати образуваното по тъжба на пострадалия наказателно производство, макар и при положителна преценка за това, че деянието представлява престъпление от общ характер. Такава възможност съдът има единствено на осн. чл. 287, ал. 7 НПК. Според този текст, когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Това специфично основание за прекратяване на съдебното производство по дела от 3 частен характер възниква в хода на съдебното следствие. В случай, че на базата на събраните на този етап доказателства се установи, че деянието, което до тогава е било предмет на частното обвинение, всъщност представлява престъпление от общ характер, то едва тогава съдът може да прекрати производството на посоченото основание, като изпълни и задължението си да сезира компетентната прокуратура. До този извод съдът може да стигне служебно, както е в настоящият случай или след сезиране от страните. При всяко положение обаче, ако установи, че престъплението е от общ характер, съдът следва да прекрати производството и да изпрати материалите по делото на прокурора, компетентен да го разследва. В тези случаи съдът се произнася с определение, което не подлежи на инстанционна проверка, тъй като не прегражда пътя на наказателното производство. Изпратените от съда материали представляват съобщение до органите на досъдебното производство по смисъла на чл. 208, т. 1 НПК и имат характера на законен повод за започване на разследване.

От всичко изложено следва, че единствената възможност за съда да прекрати наказателно производство, образувано по тъжба на пострадалия при наличие за данни, че престъплението описано в тъжбата е от общ характер, е едва след като насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание в рамките на което, ако служебно направи тази констатация, да сезира компетентната за това прокуратура.

В случая съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, доколкото макар да разполага с правомощията служебно да констатира, че деянието описано в тъжбата е от общ характер, е прекратил производството с разпореждане, преди да насрочи делото в открито съдебно заседание, и без да изпрати материалите по делото на прокурора, компетентен да го разгледа.

Съдът не е разполагал с такава процесуална възможност в посочения стадии „Предаване на съд и подготвителни действия за провеждане на делото в съдебно заседание“, в рамките на който е постановил своя съдебен акт.

Следва да се обърне внимание също, че нито в тъжбата, нито в уточнението към същата, тъжителят не е посочил кога е узнал за извършване на престъплението, което пък от своя страна препятства възможността да бъде направена преценка за това дали последната е подадена в рамките на законоустановения шестмесечен срок.

4

Горното обуславя отмяна на постановеното разпореждане и връщане на делото на Районен съд – Б. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 1 НПК , Софийският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Разпореждане № 156 от 16.02.2026 г. на съдия докладчикът по НЧХД № 24/2026 г. на Районен съд – Б., I наказателен състав, с което наказателното производство, образувано въз основа на тъжба, подадена от В. П. Л. срещу Г. С. К., с вх. № 3339/10.12.2025 г. е било прекратено.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Б., I наказателен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5