Определение № 161 от 06.03.2024, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 67/2024
- Вид
- Определение № 161
- Подписан
- 06.03.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161 гр. Пещера, 06.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ст. ПавловаСтоименова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20245240100067 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 140 от ГПК -проект на доклад .
Предявен е иск от К. Д. Д. , ЕГН: **********, от град Пещера, ***, чрез адв. М. М., против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД ЕИК: 20688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково , ул. „Лозарска“, №12, представлявано от Владислав Инджов , по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди че е страна по Договор за паричен заем №384290 / 16.11.2020 г., сключен със „Креди Йес“ ООД. Съгласно чл. 3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата 1192,13 лева, съгласно условията на договора.
Съгласно Договор за кредит № 384290 / 16.11.2020 г ГПР по кредита е в размер на 48,193%, а ГЛП в размер също на 3,330 %, при срок на кредита от 10 вноски.
В чл. 8 от договора е предвидено, че ако ищеца следва да заплати неустойка в размер на 757,87 лева разсрочена на 10 вноски, като общото задължение става 1950,00 лева.
Твърди че е платила неустойка в размер на 300,00 лева.
Твърдиу че начислена неустойка в чл.8 от договора за паричен заем е нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Твърди че търсената неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № 384290 / 16.11.2020 г е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. , и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока, не била индивидуално уговорена, поради нарушаване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Сочи практика.
1
Формулира петитум да се приеме за установено, клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 384290 / 16.11.2020 г.,сключен между ищеца и „Креди Йес“ ООД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП ,и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „Креди Йес“ ООД, да заплати на ищеца , сумата в размер на 300,00 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по Договор за паричен заем №384290 / 16.11.2020г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „Креди Йес“ ООД.
Оспорва иска по основание. Твърди че на 16.11.2020г година между „Креди Йес“ ООД като кредитор и ищеца К. Д. Д., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за паричен заем №384290 / 16.11.2020г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв. , която сума същата е била длъжна да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. На ищцата е предоставен СЕФ, Договорът е сключен по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Посочено е че се иска с цел – „за дърва“. Посочила е че разбира и приема Общите условия към договора.
Съгласно чл. 3 от Договора за заем Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата при ГПР в размер на 48,193%, ГЛП в размер също на 3,330 %, при срок на кредита от 10 вноски.
Твърди че на ищцата е дадена възможност дали да обезпечи заема, сама е избрала заемът да бъда необезпечен. Сумата от 1000 лева в брой е предадена на ръка ищцата чрез разходен касов ордер. До момента ищцата е извършила плащаиня в абщ размер на 1 819,81 лева.
Твърди че договореният размер на неустойката, не предвижда неоснователно разместване на блага Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението. Ето защо счита че неустойката не е нищожна.
Била индивидуално уговорена , предварително била запозната ищцата с исканите от дружеството обезпечения. Твърди че заема е предсрочно погасен и поради това е направена отстъпка от неустойката – заплатена е само 664,88 лева.
Оспорва подписа на ищцата в пълномощното за адв. М.М..
Моли исковете да се отхвърлят и претендира разноски.
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна квалификация 2 чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД .
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 ГПК съдът намира, че между страните са налице права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване- а именно сключения Договор за кредит № Договор за паричен заем № 384290 / 16.11.2020 г. и усвоената сума по него в размер на 1000 лева, както и че е предсрочно погасен, както и че за неустойка е извършено плащане в размер на 664,88 лева.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест е както следва: ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на нищожна клауза, плащане на неустойка в размер на 300,00 лева, а ответникът – че същата е платена на валидно правно основание.
По доказателствата:
Представените от ищеца писмени доказателства към исковата молба и отговора са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им , поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2024 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Обявява на страните проекта си за доклад по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да се яви в първото по делото заседание и да заяви дали подписът положен в пълномощното за адв. М.М. е неин и потвърждава ли извършените до момента действия от адв. М. М..
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора .
Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА .
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________ 3