Определение № 1866 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1866 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20268002900632 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Д. чрез процесуален представител адвокат В. С. В. против решение № 1173 от 14.10.2025 г. по в. гр. дело № 2860/2024 г. на Апелативен съд - София, 4 гр. състав.

С въззивното решение е отменено частично решение № 3738 от 24.06.2024 г. по гр. дело № 12959/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав и са отхвърлени предявените от А. В. Д. против „УниКредит Булбанк“ АД искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че вземанията на „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 18 874, 85 лв. – договорна лихва върху главницата от 46 800 лв. по договор за кредит за периода от 15.12.2012 г. до 22.07.2015 г., и законна лихва върху главницата от 46 800 лв. за периода от 23.07.2015 г. до 07.07.2018 г. са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 43496/2015 г. от СРС, 50 състав, по изп. д. № 20158410408874/2015 г. С решението на Апелативен съд – София е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 439 ГПК в частта за недължимост като погасени по давност на сумата 46 800 лв. по договор за кредит, законната лихва върху тази сума от 08.07.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 3131,64 лева разноски в заповедното производство, както и А. В. Д. е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сумата 1 304,09 лв. – разноски за двете инстанциионни производства.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение 1 поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. Прекъсва ли погасителната давност подаването на молби за изпълнителни действия след настъпила перемпция, когато съдебният изпълнител не е извършил валидно изпълнително действие? – противоречие с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Следва ли да се приеме прекъсване на давността, когато „действието“ се изчерпва с формално изпращане на покана за доброволно изпълнение или насрочване, но не е извършен опис, запор, възбрана, продан или друго същинско действие? – въпросът е поставен на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изложени аргументи за наличието му.

Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД чрез процесуален представител адвокат В. И. П. оспорва касационната жалба и релевира доводи за правилност на решението в обжалваната част. Прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване поради това, че посочените от касатора правни въпроси са решени от въззивната инстанция в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че с изпълнителен лист от 18.08.2015 г., издаден по гр. дело № 43496/2015 г., въз основа на допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение, СРС, 50 състав е осъдил „Адибилд“ ЕООД и касатора А. В. Д. да заплатят солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД сумата 46 800 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва от 23.07.2015 г. до изплащането й, сумата 18 874, 85 лв. - договорна лихва по чл. 4 от договора за периода 25.12.2012 г. – 22.07.2015 г., както и 3 131, 64 лв. – разноски по делото за държавна такса и адвокатско 2 възнаграждение.

От представената справка от ЧСИ относно извършените действия по изпълнителното дело съдът е установил, че последното е било образувано на 04.09.2015 г.; с постановление от 11.01.2023 г. на основание чл. 456 ГПК като взискател по делото по отношение на длъжниците е присъединена „УниКредит Булбанк“ АД за дължимите съгласно представен с молба от 16.07.2021 г. изпълнителен лист от 21.06.2019 г. по т. дело № 6561/2016 г. на СГС, VI-2 състав, присъдени разноски; с молба вх. № 022662/04.02.2016 г. взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено върху недвижим имот, собственост на длъжника А. В. Д.; със запорни съобщения от 12.03.2016 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, дължимо му от неговия работодател „Адибилд“ ЕООД, както и по банкови сметки, открити в „Юробанк България“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД /с предишно наименование „Райфайзенбанк България“ АД/; на 15.03.2016 г. е наложена и възбрана върху недвижимия имот, посочен от взискателя; с молба от 10.11.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху доходите на длъжника Д., дължими му по трудови/граждански правоотношения. С разпореждания от 11.04.2017 г. е насрочен опис на движимото имущество на длъжниците на 25.07.2017 г. и впоследствие на 12.09.2017г. На 05.06.2017 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал изпълнението по делото да бъде насочено отново върху вземания на длъжниците за суми по банкови сметки, върху доход на физическото лице, както и да бъде насрочен опис на движимите им вещи. Със запорно съобщение от 02.08.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника А. Д., открити в „Банка ДСК“ АД /с предишно наименование „Сосиете женерал експресбанк“ АД/. На 05.01.2018 г. до длъжниците са изпратени ППИ - за опис на движимо имущество на 03.04.2018г. и на 10.04.2018г. С молба от 11.05.2018г. взискателят е поискал извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжниците и запор, съответно възбрана. Опис на движимите вещи на „Адибилд“ ЕООД е насрочен за 13.05.2018 г. Ново искане за насочване на изпълнението върху доходи и вземания към банки и движимо имущество на длъжниците е постъпило по делото на 14.02.2019 г. Опис на движими вещи на „Адибилд“ ЕООД е насрочен за 13.08.2019 г. С молби от 05.07.2019 г., 13.09.2019 г., 26.05.2020 г. и от 13.10.2020 г. взискателят е посочил като способи за удовлетворяване на вземанията си по делото налагането на запори върху доходи и вземания към банки на длъжниците, както и извършването на опис на движими вещи на длъжниците. С разпореждания от 08.07.2021 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжниците на 26.08.2021 г. и ППИ са изпратени на същата дата. Нови искания за извършване на имуществено проучване и налагане на запори, възбрана и извършване на опис са направени с молби на взискателя от 26.08.2021 г., 24.06.2022 г. и от 26.01.2023 г. Със запорни съобщения от 26.09.2023 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника А. Д. за суми по сметки, открити в „Юробанк България“ АД и 3

„Банка ДСК“ АД и на длъжника „Адибилд“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД.

С молба от 08.02.2024 г. взискателят отново е поискал извършването на справки за доходите и вземания на длъжниците, налагане на запори и извършване на опис на движими вещи. ЧСИ е удостоверил, че в хода на производството по принудително изпълнение и в резултат на наложените запори върху вземания по банкови сметки от длъжника А. Д. са постъпили сумите както следва: на 21.03.2016 г. сума в размер 27,22 лв.; на 22.03.2016 г. сума в размер 27,07 лв.; на 06.10.2023г. сума в размер 7,69 лв. и на 01.12.2023г. сума в размер 5,08 лв.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че в случая с оглед влязлата в сила заповед за изпълнение с връчването на ПДИ, приложима е 5годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, предвидена за вземане, установено със съдебно решение. Като се е позовал на дадените с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС разрешения, съдебният състав е приел, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, като последната се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници. От установените факти по делото съдът е приел, че в случая взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес – в периода от 2016 г. до 2023 г. ежегодно е искал извършване на изпълнителни действия, без да има данни нередовност на искане на взискателя да не е изправена след указание на съдебния изпълнител.

При така направените констатации съдебният състав е приел, че не е настъпила перемпция по процесното изпълнение.

С оглед на изложеното, въззивният съд е формирал извод, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекла 5-годишната погасителна давност за оспорените като погасени по давност вземания, поради което е отменил първоинстанционното решение в уважителната му част и е отхвърлил предявените искове.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който 4 е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

В случая формулираните от касатора въпроси не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото същите не кореспондират с мотивите на обжалваното решение, а по същество изразяват субективното разбиране на касатора за установената фактическа обстановка. Въззивната инстанция, след анализ на събраните по делото доказателства, е приела, че не е настъпила перемпция по процесното изпълнение. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване, а направените в тази връзка оплаквания представляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд изцяло се е съобразил с постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК. В първото Тълкувателно решение е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Във второто Тълкувателно решение е изразено разбирането, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.