Определение № 136 от 25.02.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Перник, 25.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно гражданско дело № 20221700500019 по описа за 2022 година

Производството е образувано по жалба с вх. № 150/12.01.2022 на ПОС и рег.№ 408925 от 24.09.2021 г. по входящия регистър на ЧСИ С.Б., рег.№ *** при КЧСИ подадена от: Мина Чукурово. ЕИК 12208075, със седалище: с. Габра, общ. Елин Пелин, представлявано от А.Г.- изп. директор, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20127530401294, образувано от ЧСИ С.Б. по молба на „РЕКОУЛ“ АД. с ЕИК: 113550568 въз основа на изпълнителен лист издаден по т.д. № 74/12 от САС. Срещу действията на ЧСИ С.Б., като в жалбата се иска съдът да приеме, че извършването на разпределение на постъпили суми е недопустимо и следва незабавно да бъде прекратено, като се касае за разпределение, насочено от ЧСИ Б. за 24.09.2021 г.. Иска се спиране на и.д.

В жалбата се сочи, че в случай, че съдът не постанови незабавно спиране на изпълнителното дело на основание чл. 462, ал. 2 от ГПК, се обжалва в срок разпределението на постъпилите суми като неправилно и незаконосъобразно по отношение на горните ни твърдения за ненадлежен взискател по посоченото изпълнително дело.

В жалбата са изложени доводи, че изпълнителните действия, извършени от ЧСИ С.Б. са незаконосъобразни и грубо нарушавали императивно предписаните правила по ГПК, относно воденето на изпълнителния процес и съпътстващите го изпълнителни действия.

Съображенията за това твърдение са следните според жалбоподателя:

Посочено е, че по делото се събират суми по наложени запори върху банкови сметки с титуляр длъжника по делото - Мина Чукурово. ЕИК 12208075. Сумите се събирали след години бездействие като длъжникът бил уведомен за извършване на разпределение на постъпилите суми на 24.09.2021г. от 11 часа.

В жалбата се е моли съдът, незабавно да спре извършването на разпределение и други изпълнителни действия по посоченото дело, тъй като не било ясно събраните суми на кого и в какво качество ще бъдат изплатени /като съдът се е прознесъл по това искане с определение от 12.01.2022 г. и е отказал спирането/. Сочи се, че ще бъде извършено неправомерно разпределение на блага при наличие на законова пречка за това. Същата се изразявала в следното: Изпълнителното дело е следвало отдавна да бъде прекратено.

Първоначалният взискател е посочено, че е в производство по несъстоятелност.

1

Постановена е била обща възбрана и запор върху имуществото.

В телефонен разговор със служителка на ЧСИ С.Б. се сочи, че жалбоподателят бил уведомен за документ представляващ Уведомление с № 0373/11.12.2012г., с което „РЕКОУЛ“ АД прехвърляло вземането си на АБС Транспорт ООД.

С Уведомление с Изх. №072/06/07/2016г. били уведомени, че „РЕКОУЛ“ АД прехвърляло вземането си на „Форс 1990“ЕООД.

Оспорва се двойното прехвърляне на принадлежащо на длъжника по изпълнителното дело на трети лица. Не са процедирали и не са били връчени редовно нужните документи за да знаят на кого и какъв дълг ще бъде погасен с предстоящото разпределение на суми.

Налице били множество нарушения на Гражданско-процесуалния кодекс и Закона за частните съдебни изпълнители, както и съпътстващите ги наредби, от действията и на ЧСИ С.Б..

Предвид изложеното счита, че извършеното разпределение от ЧСИ С.Б. е в нарушение на цитираните разпоредби, поради което счита, че е незаконосъобразно, налице били множество процесуални нарушения и поради това моли да бъде отменено и делото се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, при което се спазят изискванията на чл.458-461 от ГПК и чл. 136 от ЗЗД.

В законноустановения срок, взискателят АБС Транспорт ООД чрез пълномощника си – М.М. е депозирал възражения, с вх. № 45251 от 29.10.2021г. от входящия регистър на ЧСИ С.Б., рег. № ***, в които излага подробни съображения по отношение допустимостта на подадената жалба, като сочи че:

–

На първо място счита жалбата за недопустима и се моли съдът да я остави без разглеждане, като в детайли описва, че разпределение не е било извършено на 24.09.2021 г., като след като са били уведомени за същото от ЧСИ и са се явили на датата в кантората му са били уведомени, че има жалба срещу разпределението /процесната такава/ и разпределение не им е било предявявано, поради което и жалбата била недопустима.

–

Алтернативно е посочено и че жалбата се явява неоснователна, като е описано, че вземанията на „РЕКОУЛ“ АД , с ЕИК: 113550568 въз основа на изпълнителен лист издаден по т.д. № 74/12 от САС са били цедирани на АБС Транспорт ООД. С договор за цесия представен по делото и към възраженията от 29.12.2012 г. и последстващи двойни прехвърляния на трето дружество не е имало, в това число и на дружеството „ФОРС 1990“, ЕООД, като са ангажирани и доказателства в тази насока- кореспонденция между двете дружества, от която е видно, че втора цесия не е имало и към момента вземането е цедирано на АБС Транспорт ООД. И то подава възраженията си като легитимирано лице, на което е щяло да се разпредели част от сумите по непредявеното разпределение. Изложени са подробни доводи, с които се моли жалбата да се остави без разглеждане, респ. без уважение.

ЧСИ Б., също е депозирал мотиви към жалбата, като сочи, че действията му са законосъобразни и описва и извършваните предходни разпределения по делото, но сочи, че процесното не се е състояло, въпреки че страните са били уведомени за датата и часа24.09.2021 г., от 11 часа, като е постъпила процесната жалба на този именно ден. Излага доводи и по същество.

Съдът с определението си от 12.01.2022 г. относно спирането е посочил горните обстоятелства и е счел намира, че жалбата е подадена от легитимирано да обжалва действията на ЧСИ ЛИЦЕ- ДЛЪЖНИКЪТ по делото, като се атакуват и подлежащи на обжалване действия по първоначално заявени доводи. Същевременно в жалбата са изложени и доводи по същество на спора, които съдът следва да реши с крайния си съдебен акт, като с настоящия такъв, следва да се произнесе по искането по чл. 438 ГПК- искане за спиране на делото.

По искането за спиране на изпълнителното производство, съдът е описал, че доколкото настоящото производство има предметен обхват, който е в хипотезата на обжалване на действия на съдебен изпълнител в хипотезата на чл. 436 от ГПК се явява 2 допустимо, но по своята същност е неоснователно, тъй като видно от изложените по-горе факти, съотнесени към материалите, находящи се в делото се установява, че насроченото разпределение за 24.09.2021 г. не се е състояло- стр. 274 от и.д., като разпределението не е било предявено и не е влязло в сила, за което и страните не спорят. Следователно, основателни са възраженията от взискателя, че жалбата е постъпила в деня на разпределението и същото не е било предявено и не е било извършено, което се потвърждава от писмените доказателства по делото. Следователно и по арг. на разпоредбата на чл. 462, ал.2 ГПК –„Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.“ Тоест per argumentum a contrario- при положение, че жалбата е подадена в същия ден- денят на разпределението и такова не се е състояло въобще, няма предявено разпределение, и искането е безпредметно, като такава хипотеза е предвидена в закона в цитираната разпоредба и не следва съдът да се произнася с нарочен акт за спиране. В случая към разпределение не е пристъпвано, за да се твърди въобще, че същото е неправилно и накърнява права на страни по делото. По останалите наведени доводи, съдът следва да се произнесе с акта си по същество.

Водим от изложеното, след е оставил без уважение искането за спиране на действията по изпълнението по изп.д. №20127530401294 по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № *** при КЧСИ до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт. Това определение на съда е било връчено на страните по делото.

Същевременно, съдът при повторна проверка за редовност на жалбата, с оглед произнасяне по същество на същата, е констатирал с разпореждане от осми февруари 2022 г., че видно от изложените по –горе доводи, застъпени от жалбоподателя, както и във възраженията на взискателя и от описаното от ЧСИ в неговото становище, се установява, че страните не спорят, че насроченото разпределение за 24.09.2021 г. не се е състояло- стр. 274 от и.д., като разпределението не е било предявено и не е влязло в сила, за което и страните не спорят, като жалбата е постъпила в деня на разпределението и същото не е било предявено и не е било извършено, което се потвърждава от писмените доказателства по делото. Същевременно, видно от материалите по делото са налице две предходни разпределения от 2020 г. при което по първото суми на взискателя - АБС Транспорт ООД, не са били разпределяне, като същият не е привилигирован такъв по смисъла на закона. Във второто разпределение на суми- -18.09.2020 г.- стр. 239 от делото влязло в сила на 27.10.2020 г., е било извършено разпределение на суми, от които и по същите доводи и по арг. На чл. 136 ЗЗД на взискателя - АБС Транспорт ООД, не са били разпределяни суми.

Разпределяне на суми на този взискател е предвидено едва в третото- несъстояло се разпределение от 03.09.2021 г., срещу което евентуално се сочи, че е подадена жалбата, тъй –като диспозитивът на същата не е ясен- „…Предвид изложеното счита, че извършеното разпределение от ЧСИ С.Б. е в нарушение на цитираните разпоредби, поради което счита, че е незаконосъобразно, налице били множество процесуални нарушения и поради това моли да бъде отменено и делото се върне на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, при което се спазят изискванията на чл.458-461 от ГПК и чл. 136 от ЗЗД…“ Следователно, според съда така депозираната жалба при повторна проверка за нейната редовност е намерено, че не отговаря на изискванията чл. 260, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с чл.436, ал.4 ГПК - не е посочено ясно обжалваното действие на съдебния изпълнител и искането към съда. / в този см. Виж ч.гр.д.№ Определение от 22.5.2018 г. по ч.гр.д.

109/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, където изрично е посочено, че когато„..се обжалва отказ за извършване на разпределение, неизвършване на разпределение, евентуално-незаконосъобразно извършено разпределение чрез изплащане на вземания само на част от взискателите в нарушение на чл.460 ГПК, по отношение на събрани и платени суми по изп.д. № 20147510400147, изп.д.№20137510400214, изп.д№20167510400750 и изп.д.

№ 20177510400001, за погасяване на задължения на „Струма Автотранспорт“ АД, първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба, която не отговоря на изискванията на чл.260, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с чл.436, ал.4 ГПК - не е посочено ясно обжалваното 3 действие на съдебния изпълнител и искането към съда.Окръжният съд е сезиран с жалба вх№ 06121/0.06.2917г.по описа на Окръжен съд Перник на Ю.П.Д., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ Е.Д..Жалбоподателят твърди че е взискател по изп.д. № 20157510400108, като в периода от 22.12.2016г. до момента при ЧСИ е постъпила сума най - малко в размер на 33 544,40лв., вследствие на запорно съобщение до трето лице „Г.Г. Мото спорт“ ООД.

С молба от 13.03.2017г. е поискал да бъде извършено съответното разпределение на постъпили и платени суми за длъжника. Твърди, че липсва каквото и да е основание за отказ от извършване на разпределение при постъпване на суми по посочените изпълнителни дела. До момента разпределение на така платените и преведени суми не е извършвано, не му е съобщавано и не му е предявявано.Искането на жалбоподателя към съда е - след като се убеди в незаконосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия, откази и бездействия, довели до нарушаване правото му на разпределение на част от постъпилите при съдебния изпълнител суми за удовлетворяване и на неговите вземания, които са предмет на изп.д. № 20157510400108, да ги отмени и да му присъди направените разноски, като бъдат дадени съответните задължителни указания към съдебния изпълнител за извършване на законосъобразно разпределение между всички взискателни….“, като САС е счел, че „От изложеното е видно, че е неясно кои точно изпълнителни действия на съдебния изпълнител се обжалват - какъв размера на постъпилите по изпълнителното дело суми, които съдебния изпълнител е отказал на разпредели, или евентуално са разпределени, кои „извършени от съдебния изпълнител действия, откази и бездействия“, са предмет на обжалване, съответно какво е искането на съда, за да може съдът, ако отмени обжалваните действия сам да реши въпроса по жалбата, съобразно правомощията си по чл.278, ал.2 ГПК, вр. с чл.463, ал.1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че не могат да бъдат предмет на обжалване по реда на чл.435 и чл.463, ал.1 ГПК „евентуални действия на съдебния изпълнител“, предвид съдържанието на посочените разпоредби, разпоредбата на чл.436, ал.4, вр. с чл.260 ГПК, и съответно разпоредбата на чл.278, ал,2 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на съда приема, че в тази част следва да отмени обжалваното определение и върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите в жалбата, а ако същите не бъдат отстранени да върне същата, на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК, във вр. с чл.436, ал.4 ГПК. Ако нередовностите бъдат отстранени съдът следва да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата в тази й част…“/. Съдът в настоящия му състав намира по посоченото дело, че в случая не става ясно кое разпределение и на кои суми обжалва жалбоподателят- при положение че разпределение на 14.09.2021 г. не е имало и респ. не са били разпределяни суми, като такива на цитирания по-горе взискател не са били разпределяне и в предходните две разпределения, с оглед на което за да се произнесе по редовна жалба, съдът е заключил, че първо следва да даде указания на жалбоподателя по смисъла на чл. 260, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с чл.436, ал.4 ГПК – да посочено ясно обжалваното действие на съдебния изпълнител и искането към съда, като съобрази изложените по-горе обстоятелства.