Решение № 134 от 03.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Враца, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200489 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Ю. Д. от с.*****, общ.Радомир, обл.Перник против НП № 8118/03.04.23 г. на Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при А“ПИ, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП, вр.чл.5, ал.1,т.1,б.“а“, чл.8, ал.5, чл.14, ал.3 и чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, и на основание чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП е наложено административно наказание –глоба в размер на 800.00 лв. В жалбата, поддържана и в допълнително писмено становище, се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за цялостната му отмЯ. на това основание.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното НП, с молба за потвърждаването му.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН. Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:

На 13.02.23 г., на път I-1, км.154, в посока гр.Мездра-гр.Враца, контролни органи –служители към Д“АРОК“ при А“ПИ“-свидетелите Н.А. и К.Г. спрели за проверка съчленено ППС с шест оси-МПС“Ивеко“ с две оси рег.№***** и полуремарке с четири оси с рег.№РК0412ЕН, упраляван от настоящия жалбоподател. При проверката на горепосочените ППС и водач, е извършено измерване с рулетка. При самото измерване е констатирано, че измерената широчина на ППС-то е 3.10 м., при допустима максимална широчина от 2.55 м., т.е. превишение от 0.55 м. за ремаркето, което е в нарушение на чл.5, ал.1,т.1,б.“а“ от Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ. За въпросното нарушение е съставен АУАН№0009527/13.02.23 г. срещу водачанастоящ жалбоподател, което е квалифицирано като такова по чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП, вр.чл.8, ал.5, чл.14, ал.3 и чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.01 г на МРРБ. Извън горните фактически констатации, в АУАН допълнително е посочено, че водачът не представя документ за платена пътна таксаквитанция. АУАН е подписан без възражения. Последвало е издаването на обжалваното НП, в което цифровото описание на нарушението е пренесено дословно спрямо това от АУАН, а текстовото описание на нарушението е редуцирано до това, че управлението на ППС-то и превозът на товара е осъществено от жалбоподателя, без добавката от акта за липса на платена такса /квитанция. С НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800.00 лв. на основание чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на Н.А. /актосъставител/ и свидетеля очевидец при проверката и съставяне на АУАН-св.К.Г., пътен лист, заповеди за оправамощаване и останалите материали по преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и подлежи на цялостна отмЯ. при следните съображения:

Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за конрол, предвидени в този закон. В чл.166, ал.1, т.1 ЗДвП е посочено, че 2

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез ИА“АА“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. В чл.189, ал.12 е посочено, че НП се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, ИТС и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност.Това означава, че овластени да издават АУАН за нарушения по ЗДвП от вида на санкционираното с процесното НП, са служителите на ИА“АА“, а не тези на А“ПИ“ или на други длъжностни лица от администрацията, която управлява пътя, съгласно чл.19 от ЗП.

На настоящия съдебен състав е известна наличната противоречива съдебна практика относно компетентността на органите, които могат да налагат наказания по реда на чл.177 ЗДвП при установено нарушение като процесното такова.При настояща липса на дадени задължителни предписания в съответно тълкувателно решение в тази насока, това не влияе на правомощието на съда сам да прецени събраните по делото доказателства и сам да даде свое разрешение и тълкуване на приложимите правни разпоредби.

В този смисъл е вярно, че съгласно чл.167, ал.3, изр.2 ЗДвП на АПИ са предоставени контролни функции, но реално не е предвидена възможност да издават НП, наказуеми по чл.177, ал.3 ЗДвП, какъвто е настоящия случай.Възможно е последното да е законодателен пропуск, но така или иначе съдът не може да тълкува разширително наказателно правна по своя характер разпоредба, при даденото в същата изрично изброяване на компетентните да издават НП органи, между които не е А“ПИ“. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и уредбата в чл.189е и сл.ЗДвП, която изрично придава компетентност на органите по чл.167, ал.3 ЗДвП /в т.ч. и А“ПИ“/, но само за конкретни нарушения, наказуеми по реда и на основание чл.179, ал.33в, в които настоящия казус не попада. Все аргумент в подкрепа на горните изводи е и уредбата в ЗП, при цялостен прочит, както и при съответен систематичен прочит и тълкуване на конкретно релевантни разпоредби от същия закон/ чл.1, чл.3, чл.8, чл.21, чл.27 ЗПр./.При този прочит и тълкуване също не се откриват прамощощия за съответни длъжностни лица от структурата на А“ПИ“ за реализиране на административно-наказателна отговорност за нарушения по ЗДвП от вида на процесното. Напротив, видно 3 от чл.21, ал.3, т.1-т.26 ЗП, А“ПИ“ не само няма такива изрични провомощия по ЗДвП, а само „осъществява комуникация с останалите служби за контрол по гл.5 от ЗДвП относно санкциониране на административните нарушения във връзка с платената пътна мрежа“ /чл.21, ал.3,т.26 ЗП/.

Действително е налице уредена специална компетентност на А“ПИ“ в чл.37 от Наредба№11/03.07.01 г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от повисок ранг, регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този закон органи, то именно той следва да намери приложение за конкретното нарушение, по аргумент от чл.15, ал.3 ЗНА.

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че актосъставител и АНО-длъжностни лица при А“ПИ“, не разпологат с компетентност да установят и санкционират нарушения по чл.139, ал.1,т.2, вр.чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП. Затова и на това самостоятелно основание, процесното НП подлежи на цялостна отмЯ..

На следващо място, но не и по значение:

Извън коментираната според чл.139, ал.1,т.2, вр.чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП административно –наказателна отговорност за забранено движение на извънгабаритни/тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, в нарушение на Наредба №11/03.07.01 г., издадена на основание ЗДвП, в националното законодателство—ЗП и издадените въз основа на него подзаканови актове / в т. ч. и Наредба за специалното ползване на пътищата/, също е предвидена административно-наказателна отговорност, свързана с движението на извън габаритни/тежки ППС-та и уредена в чл.26, ал.2, т.1,б.“а“, вр.чл.53, ал.1,т.2 ЗП. Разликите в двете уредби и по специално в двете административно-наказателни разпоредби са на множество нива и в множество различни процесуално и материално-правни аспекти, в това число и във вече коментирания по-горе аспект относно функционалната компетентност на органите, които могат да я реализират. Следваща съществена разлика в режима на двата вида административна отговорност по ЗДвП, съответно в ЗП е откъм обективна съставомерност на административното нарушение, включваща общ и непосредствен обект на защита, субект на нарушението/възможен извършител/; място на извършване на деянието; конкретен начин и механизъм на извършване на деянието и др..

С оглед спецификите на конкретния казус откъм конкретно релевирани 4 доводи и възражения на страните и обем на приобщения доказателствен материал, в случая съдът констатира изначално заложена в АУАН неяснота относно вида на конкретно вмененото нарушение- такова по 139, ал.1,т.2 ЗДвП или такова по чл.26, ал.2, т.1,б.“а“ЗП, доколкото в обстоятелствената част на акта и към всички останали констатации за налично управление на извъгабаритно ППС, изрично се съдържа и констатация, че водачът не представя документ /квитанция/ за платена пътна такса.

Същевременно по делото се установи, че това поведение на жалбоподателя е квалифицирано от актосъставителя в АУАН, като „просто“ нарушение на чл.139, ал.1т.2 ЗДвП, във вр.със съответни тектове по наредбата. В този смисъл процесния АУАН се явява съставен в нарушение на чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, изискващи пълно точно и ясно описание на нарушението откъм всички съставомерни на нарушението от обективна и субективна страна и съответствие на текстовото описание на нарушението с цифровата му квалификация. С други думи, от съдържанието на процесния АУАН откъм конкретно текстово и цифрово описание на нарушението не ставя ясно за какво конкретно административно нарушение е ангажирана отговорносттта на жалбоподателя по чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП или за нарушение по чл.26, ал.2,т.1, б.“а“ЗП.

Същевременно по делото се установи, че в процесното НП, АНО без осъществяване на възможните правомощия по чл.52, ал.4 ЗАНН и излизайки извън тези по чл.53, ал.2 ЗАНН за остраняване на „прости“ нередовности в АУАН, е излязъл извън рамките на фактическите констатации, изложени в акта, като ги е редуцирал и недопустимо, съществено е изменил обстоятелствената част на административното обвинение спрямо АУАН /с каквото правомощие не разполага/, вменявайки текстово нарушение по чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП, а не евентуално такова спрямо описаното в АУАН-по чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ЗП.

Всяко от така констатираните нарушения в процедурата по съставяне на АУАН и НП е съществено, доколкото пряко ограничава правото на защита на санкционираното лице-жалбоподател, съответно и представлява следващо самостоятелно основание за отмЯ. на НП.

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и доказани, съгласно представените договор за 5 правна помощ и списък, разноски за адвокатска защита в размер на 400.00 лв.

По делото няма надлежно противопоставено от ответната страна вързражение за прекомерност, поради което и обсъждане на този въпрос не се налага.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №8118/03.04.23 г. на Началник отдел „КРПП“ към Д“АРОК“ при А“ПИ“-София, с което на Д. Ю. Д., с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, вр.чл.5, ал.1,т.1, б.“а“, вр.чл.8, ал.5, чл.14, ал.3 и чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв., на основание чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА А“ПИ“-София ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ю. Д., с ЕГН:**********, направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 400.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдВраца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6