Решение № 6336 от 13.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6336 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110102436 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***********, представлявано от А А- Изпълнителен директор срещу Р. В. Б. с ЕГН ********** и адрес:

АДРЕС с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 724,54 лева, от които 587,83 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2017г. до м.04.2020г„ ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, 103,64 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г, до 30.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 27,91 лева главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,16 лева - лихва за периода от 31.07.2018г. до 30.06.2021г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№40820/2021 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб.№: ******, ИД номер: *****.

Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо са влезли в сила Общите условия за продажба на 1 топлинна енергия от “ФИРМА” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФИРМА” ЕООД.

Прилагат се писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, алтернативно като неоснователни.

Излагат се съображения, за недопустимост поради липса на процесуална легитимация на ответника и поради нищожност на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Оспорва се дължимостта на исковите суми, както и техния размер. Оспорва се наличието на валидно облигационно отношение между страните.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност за всички задължения, падежирали 3 години преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 12.07.2021 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р. В. Б. за сумите: главница от 01.07.2019г. до 30.04.2020 г. в размер на 587,83 BGN /петстотин осемдесет и седем лева и 83 стотинки/ цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2018г. до 30.06.2021 г. в размер на 103,64 BGN /сто и три лева и 64 стотинки/, главница от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 27,91 BGN /двадесет и седем лева и 91 стотинки/ цена на извършена услуга за дялово разпределение , ведно със законна лихва от 12.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.07.2018г. до 30.06.2021 г. в размер на 5,16 BGN /пет лева и 16 стотинки/- зздължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение на топлофициран имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Трепетлика“ № 19,вх.Б,ап.21, аб. №******

С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 40820/2012 г. по описа на СРС, съдът е 2 постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

От представените по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.02.1986 г. се установява, че Р. В. Б. е придобил недвижим имот: апартамент №21 с адрес: АДРЕС

Представено е удостоверение от ГИС София за идентичност на стар административен адрес: ул. „Трепетлика“ №19-21, блок 16 с настоящ административен адрес: АДРЕС Представена по делото е молба от Р. В. Б. до председателя на УС на „Топлофикация – София“ АД от 07.10.1992 г. за откриване на партида на адрес: АДРЕС Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФИРМА“ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ФИРМА“ ЕООД и етажната собственост с адрес:

АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 29.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФИРМА“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че aбонатната станция топлозахранва 2 входа - А и Б. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. През процесния период 3-те броя радиатори са били демонтирани, но не е представен документ за демонтажа им. В банята има щранг-лира с размери 2 елемента с ф42мм и височина 2.5м., без техническа възможност за монтаж на уред. За процесния период има служебно изчисление за щранг-лирата на база инсталирана мощност в размер на 428.00W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 152куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части. В процесния имот връзката към щранга за БГВ е 3 бил прекъснат и за процесния период няма изчислена ТЕ за БГВ. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и имот е 587.83 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от отвтеника.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.