Решение № 13 от 22.01.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Свиленград, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200982 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш №8506029069 за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на П. Д. Н. с ЕГН ********** с адрес - ******************************, с който за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.187а,ал.1 вр с чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 10лева.

Жалбоподателят чрез пълномощника си адв. Т., моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

Отделно от това се цитира практика на СЕС,в която се приема,че в случаи като настоящият,наложеното наказание не било пропорционално и съразмеримо,съобразно преследваните в Директива 1999/62/ЕО и съобразно приетото Решение по делото на СЕС по преюдициално запитване на АС Хасково , поради което моли съда да отмени обжалваното НП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски по ЗАдв.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателя не се явява .От пълномощника му адв.Т. е постъпило писмено становище в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

В съдебната фаза не се ангажират писмени или гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Агенция „Пътна

Инфраструктура” към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не изпращат представител. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на разноски по делото,а именноюр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 03.01.2023 година в 10.39 часа в извъннаселено място, а именно: по А4 км 89+476, с посока намаляващ километър, на територията на община Свиленград, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20382(част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС), лек автомобил СУЗУКИ ГРАНД ВИТАРА с рег.

№******** с техническа допустима маса 1750, като МПС е собственост на жалбоподателя (видно от справката приложена по АНПр), за което не е заплатена дължимата такса за движение по заплатена пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП - нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден процесния ЕФ на жалбоподателя в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, приета и съответно вписана е правна 2 квалификация по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 1, вр. чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв., както и е посочено, че дължи 10 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП .

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на съпругата на жалбоподател на 14.11.2025 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на жалбоподателя да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ.

В указания срок, жалбоподателят не е платил компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.

ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с прикачено към него ремарке с държавен регистрационен № Х3490КА. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

От Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 – автомагистрала, е част от този списък.

Видно от представеното в съдебно заседание Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура Национално тол управление“ и от разпечатка от Нарушение №8506029069 издадено от KAPSCH за датата и часът на нарушението за ППС няма валидна ел.винетка, като издадения ЕФ се обжалва.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от представените в съдебно заседание писмени такива.

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

3

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на съда / на 20.11.2025г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Свиленградски Районен съд.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е предвидено, че всички МПС, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници заплащат такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса, като заплащането й дава право на едно ППС да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Посочената като нарушена материалноправна разпоредба – чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, въвежда задължение за водача на ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 t преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати винетна такса за платената пътна мрежа.

ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като тази система не представлява автоматизирано техническо средство, поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение от Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на проверка от БИМ, тъй като не съществува такова законово изискване. Не е предвидено също така системата и нейните компоненти да са преминали проверка по Закона за измерванията.

В тази връзка служебно известното на съда /тъй като е публикуваното в ДВ, брой 42 от 09.06.2015 година. Издаденото Разрешение за строеж е за обект шеста категория, поради което на основание чл. 178, ал. 2 от Закона за устройство на територията на подлежи на въвеждане в експлоатация/ Разрешение за строеж относно внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик, т.е. за извършване на строително-монтажни работи - автоматичните устройства, записващи пътния 4 трафик се разполагат върху стоманени рамки.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесният лек автомобил е бил управляван от жалбоподателя и се е движил на посочения в ЕФ участък от пътя на 03.01.2023година в 10.39 часа и че за него не е била заплатена дължимата винетна такса; както и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, т.е. се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложениет о към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 година (, приложено в кориците на делото).

За извършеното административно нарушение е бил генериран запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със снимков материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Не се оспорва обстоятелството, че автомобилът към датата на нарушението е бил управляван от жалбоподателя, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност, тъй като на него е съставен ЕФ, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание.

Осъщественото от жалбоподателя деяние във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса до 3.5 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за заплащане на винетна такса, съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа преди предприемането на управленито на процесното МПС, а такава възможност е имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил по-голямо внимание. Т.е. в конкретния случай административното нарушение е извършено при условията на непредпазливост и съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН , „непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи”, което по аргумент от противното следва да се тълкува, че административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този вид нарушения. Разпоредбата на чл. 139, а л . 6 от ЗДвП има императивен характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от административнонаказателна отговорност, когато деянието е извършено при условията на непредпазливост.