Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 624 от 26.04.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 101/2024
Вид
Протоколно определение № 624
Подписан
26.04.2024
В сила
26.04.2024
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 624 гр. Сливен, 23.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - С. при участието на секретаря Мариана В. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Живка К. Желязкова - С. Гражданско дело № 20242230100101 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Ищецът, редовно призован се явява лично. Представляват се по пълномощие от адв. М. П. от АК – Сливен, редовно упълномощен с пълномощно представено с исковата молба от 05.01.2024 година.

Ответното дружество редовно призовано се представлява по пълномощие от юриск. В. Г., надлежно упълномощена с пълномощно № П07030-70 от 19.07.2023 година.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРИСК. Г.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото фактическата страна на спора. и ПРИСТЪПВА към изясняване на

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ИЗВЪРШВА доклад на делото.

Предявен е иск от ищеца срещу ответното дружество, с правно основание, чл. 79, ал.1, предл. 1-во във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер на 450 лв. - представляваща половината от допълнителното възнаграждение, полагащо му се за третото тримесечие на 2023 г., определено по чл. 6, ал.2 от 1

Допълнителното споразумение № **** г. към Договор № **** ведно със законната лихва върху него, считано от 01.10.2023 г., до пълното му изплащане.

В молбата се твърди, че на 09.03.2022 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен Договор за възлагане на управлението му. На ищеца било възложено управлението и представляването на дружеството в съответствие с Търговския закон, Устава и Правилника за устройство и дейност на дружеството и приетия от съвета на директорите годишен бюджет срещу възнаграждение, определено чрез бална оценка, като основна база на възнаграждението била приета пет бални единици, начислени и изплащани ежемесечно. Сочи, че допълнително възнаграждение се начислявало и дължало, след приключване на всяко тримесечие, съгласно бална оценка, като основна база за възнаграждението били приети пет бални единици, които се начисляват и изплащат ежемесечно, съгласно Приложение №1 към договора.

Преизчисленото възнаграждение било начислявано и изплащано с възнаграждението, в месеца след приключване на отчетното тримесечие.

Посочва конкретните разпоредби на Договора, на които основава твърденията си. Изтъква, че на 19.07.2023 г. с Решение от дневния ред на Съвета на директорите на ответното дружество, след като бил назначен нов управител, му било изплатено само 50 % от дължимото възнаграждение, като останалите 50 % останали дължими на стойност 450 лв. Това допълнително възнаграждение се дължало към 01.10.2023 г., съгл. чл. 6, ал.4 от Допълнителното споразумение.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови Решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 450 лева – представляваща половината от допълнителното възнаграждение, полагащо му се за третото тримесечие на 2023 г., определено по чл.6, ал.2 от Допълнителното споразумение № **** г., ведно със законната лихва върху него, считано от 01.10.2023 г., до пълното му изплащане.

Представя писмени доказателства, подробно описани в пункт

„Доказателства“, които съдът намира за годни, относими и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал. Претендира за направените по делото съдебни разноски.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от 2 ответното дружество. Оспорва предявеният иск, като неоснователни и недоказани, излагат възражения, че платената сума в размер на 447, 54 лв. представлява 50 % от дължимото допълнително възнаграждение, тъй като се отнася до направена финансова санкция в размер на 50 % от уговореното, съгласно чл. 6, ал.2 от Допълнително споразумение № РД-14-44/16.11.2022 г. към Договор №РД- 14-5/09.03.2022 г. възнаграждение. Сочат, че на ищеца била връчена Заповед от Изпълнителния директор на дружеството, която се отнася до процесната санкция наложена на ищеца.

Представят писмени документи като доказателства подробно описани в пункт „ Прилагаме“, които съдът счита за годни, относими и следва да бъдат приобщени към доказателствения материал. Претендират за направените по делото съдебни разноски.

Съдът като взе предвид, че предявения иск е редовен и допустим по смисъла на чл. 127, ал. 1, чл. 128 и чл. 124, ал. 1 от ГПК, следва да бъде указано на страните – ищецът и ответника, че следва да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и депозираните възражения.

Като взе предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКАНВА страните към спогодба или доброволно уреждане на взаимоотношенията чрез медиация.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ на иска е чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи твърдените факти, относно възникнала облигационна връзка, както и че посочената сума следва да бъде изплатена от ответното дружество и е дължима със съответния падеж.

Тежестта на доказване на направеното възражение от ответната страна е на ответното дружество, което следва да докаже че е направено прихващане на описаната сума, по посоченото основание за това, а именно финансова санкция.

ДАВА възможност на страните да представят доказателства във връзка с твърденията и възраженията си. допълнителни

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба описани в пункт „Доказателства", както и тези описани в отговора на исковата молба.

3

ПРИЕМА да доказване наличието на договор за управление за процесния период посочен в исковата молба.

ИЩЕЦ: Договорът за управление от 09.03.2022 година до 24.07.2023 година.

АДВ. П.: По тези факти няма спорове между страните. До изчисляването на допълнителния бонус.

ЮРИСК. Г. : Финансовата санкция е подробно описана в заповед № **** от 02.11.2023 година на госпожа С Д – И Д, като в нея подробно са описани мотивите за налагане на финансовата санкция. За да бъде наложена финансова санкция, трябва да има друга заповед от финансовия директор, която е заповед № **** година и тя е приложена по делото. 1170 лева е цялото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено – допълнително възнаграждение. Отдолу е записано, че трябва да бъде изчислено и да се вземе предвид отработеното време, предвид прекратения договор за управление, както и е приложен фиш за възнаграждение, от който ясно се вижда удържаната сумата, която е удържана финансовата санкция в размер на 445,71 лева. В точка 5 от фиша е записано – санкции и там е записана сумата.

АДВ. П.: Искам на основание чл. 214 от ГПК да направя изменение на иска, като вместо за сума от 450,00 лева, искът да се счита предявен за сумата от 445,71 лева. Това е сумата, която от ответното дружество са си позволили да прихванат от възнаграждението, което се е дължало на ищеца, като бонус за това тримесечие. Намаля се, защото се вижда, какво е удържано по фиша. Да бъдем коректни до край.

ЮРИСК. Г.: Не възразявам срещу направеното изменение на размера на иска.

На основание чл. 214 от ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на предявения иск, като вместо посочената сума от 450,00 лева главница, същият да се счита предявен за сумата от 445,71 лева.

На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕДОСТАВЯ възможност на пълномощниците на страните да 4 изразят становище по доклада на съда.

АДВ. ПАНТЛЕЕЕВ:

Нямам възражения относно изготвения и представения в днешното съдебно заседание доклад на съда, моля да се приеме за окончателен. Ще акцентирам само на част от него и то за доказателствената тежест на ищеца. В доклада в неговата тежест е доказването на факта, че не му е изплатена претендираната сума. Считам, че с представените в днешното съдебно заседание и писмения отговор писмените доказателства, които моля да се приобщят към делото от страна на ответното дружество, както и след изявлението на процесуалния представител се установява по безспорен начин, че от ответното дружество са удържали от дължимото възнаграждение на ищеца, сумата от 445,71 лева, каквато е цената на иска. Относно изразеното от страна на ответното дружество, неколкократно, в днешното заседание, че в самата заповед № **** от 02.11.2023 година са подробно описани основанията, на които са удържани тези средства от ищеца. Искам да обърна внимание на съда, че подробното основание се изразява в цитиране на разпоредба на договора от 2022 година, като са цитирани „санкцията се налага за нарушение на чл. 4, т. 2, 3, 7, 9 и 13“ В самия договор тези точки нямат абсолютно никаква конкретизация за извършеното нарушение. Повече от ясно е, че договора урежда едни абстрактни правила на поведение, няма конкретизация разписана в тях и по която ние да можем да организираме защитата си. В тази връзка считам, че изложеното в отговора, не е от категорията, с която да обори твърдението ни, че сумата е удържана неправомерно. С оглед на евентуалните доказателствените искания на ответното дружество, си запазвам правото да направя други, с които да насоча предмета на делото в правилната правна рамка.

ЮРИСК. Г. : Не възразяваме срещу така предложения проект на доклада. Относно разпределената доказателствена тежест, считаме, че с представените документи в писмения отговор на исковата молба сме доказали на какво основание и по какъв ред е извършено самото прихващане. Относно становището на ищеца, изразено в днешното съдебно заседание - на първо място, смятаме, че основанията посочени в заповед № **** от 02.11.2023 година, са подробно описани в договора, а договорът за възлагане на управление е двустранен договор съгласно чл. 8 ЗЗД така, че не може да се считат за абстрактни взаимоотношения, тъй като и двете страни са ги приели 5 с подписването на договора. На следващ ред, бих искала да изразя становище, че предмет на днешното съдебно заседание не е оспорване на заповедта, защото тя е по друг съдопроизводствен ред, а съответно по реда на АПК и не е предмет на днешното съдебно заседание, така че считам изразеното становище за неоснователно. Предвид изложеното си запазвам правото за представяне на допълнителни доказателствени средства. Имуществената санкция е наложена на основание тези точки. Самото налагане е регламентирано в раздел ОСМИ, чл. 22. Там е описано точно и ясно как се налага санкцията при неизпълнение на някои от точките. Именно в чл. 22, ал.

4 и 5 от Договора е описан реда, по който се обжалва тази заповед, която считам, че не е предмет на днешното съдебно заседание. Няма данни по делото да е обжалвана и не е предмет да се обсъжда в момента.

АДВ. П.: Слушам колежката и нейното изявление, ме навежда на още една мисъл, която съвсем ме кара да си мисля, че тази заповед е противоправна. Ответното дружество заявява, че заповедта е издадена на база на мотивирана заповед на финансовия директор по ал. 4 от Договора.

Само че, тези обезщетения, тези санкции, които са по ал. 4 се налагат със санкция на Съвета на директорите, а тази заповед не е от съвета на директорите, тази заповед е на изпълнителния директор. Относно твърдението Ви, че тази заповед се явява индивидуален административен акт, който може да се обжалва в Административния съд. Аз не знам до колко сте запозната със съдебната практика, но няма нито едно дело допуснато за обжалване на такава заповед, защото просто правната доктрина и практика приемат, че това не е типичния индивидуален административен акт. Това е акт, който обслужва единствено вътрешни отношения в дружеството. За това и в самия договор е написано, че този акт на директора може да се обжалва пред Съвета на директорите. Не пише, че се обжалва в съда. Така че, в момента ние не сме изправени пред някакъв акт, който е със сила на присъдено нещо и не може да се гледа. Точно този акт е в основата за доказване на исковата претенция, първо, че е необоснован, второ, че е незаконосъобразен и това са доводите, които не е в моя тежест да ги доказвам.

ЮРИСК. Г.: По първия въпрос, който каза колегата - по чл. 22 ал. 4, където пише, че трябва да бъда наложена санкция, след решение на съвета на директорите, така е и в самата заповед, именно поради тази причина 6 заповедта е издадена от изпълнителния директор. Но в основанието за издаване на заповедта ясно е записано, че то е в изпълнение на решение на т.