Определение № 452 от 06.02.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100600638 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХII от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. II от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от В. Ж. Д., срещу определение № 2229/06.07.2023 г., постановено по НОХД № 2773/2022 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), НО, 2 състав, с което на основание чл.

189, ал. 3 от НПК същият е осъден да заплати в полза на държавата сторените по делото разноски.

Жалбоподателят заявява, че присъдената в негова тежест сума му е непосилна, тъй като няма месечен доход, поради което моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

С присъда № 233/09.05.2023 г., постановена по НОХД № 2773/2022 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, В. Ж. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Същата е влязла в сила на 25.05.2023 г.

В закрито заседание, проведено на 06.07.2023 г., СРС е постановил определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, с което е осъдил В. Ж. Д. да заплати в полза на държавата сторените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, съответно 507 лева по сметка на СДВР и 2681,52 лева по сметка на СРС.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е 1 подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото.

По въпроса за разноските първоинстанционният съд може да се произнесе и с отделно определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК в закрито заседание.

В настоящия случай районният съд е признал подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което правилно е била приложена разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и направените в наказателното производство разноски са били присъдени в полза на държавата. Обстоятелството дали осъденото лице има възможност да заплати присъдената сума е ирелевантно по отношение на основанието за възникване на задължението за плащането й.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира от правна страна, че контролираният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата на осъденото лице – оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал.

3 НПК, Софийски градски съд, НО, XV въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2229/06.07.2023 г., постановено по НОХД № 2773/2022 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, с което на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В. Ж. Д. е осъден да заплати в полза на държавата сторените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2