Решение № 622 от 25.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Пловдив, 25.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300501043 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, *** против решение № 1076/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 15165/2024 г. на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. състав, с което ОД на МВР гр. Пловдив е осъден да заплати на М. Г. К. с ЕГН: ********** сумата от 2 065,72 лв. – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 179 часа в периода 01.07.2021 г. – 29.08.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1,143 %, както и сумата от 489,35 лв. - мораторна лихва по отношение на главницата за периода от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 01.10.2021 г. до 29.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 30.08.2024 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, както и определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС и ТР № 1 от 2020 година от 15.05.2023 г. на Върховен касационен съд. Поддържа, че ЗМВР не нарушава европейското законодателство по отношение на продължителността на нощния труд, като разликата в третирането е обоснована предвид специфичните дейности, които извършват държавните служители в МВР, свързани със защита на значими обществени интереси. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

1

Въззиваемият М. Г. К. чрез адв. Р. Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, поради което съдът я намира за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Ищецът М. Г. К. претендира за заплащането от страна на ответника Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив на сумата о т 2 065,72 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден от 179 часа в периода 01.07.2021 г. – 29.08.2024 г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1,143 %, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното и изплащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 489,35 лв. дължима за периода от първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, начиная от 01.10.2021 г. до 29.08.2024 г.

С отговора на исковата молба ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив е оспорил исковете по основание и размер, като счита, че всички дължими суми на ищеца са изплатени и не следва да се извършва преизчисляване на нощните часове положен труд с коефициент 1,143.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните във въззивната жалба и в отговора на същата.

Не са спорни пред настоящата инстанция следните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд в решението му, че ищецът за процесния период е работил на длъжности, както следва - „***“ в сектор Охранителна полиция към Трето РУ Пловдив от 17.05.2021 г., „***“ към Трето РУ от 31.12.2021г., „***“ в група „***“ при ОД на МВР Пловдив, от 13.09.2023 г., при сумарно изчисляване на работното време, както и че същият е полагал дежурства.

Не се оспорва извода на ПРС въз основа заключението на вещото лице З. М. по ССЕ, че помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение, вкл. и заповедите на Министъра на вътрешните работи, са заплатени.

Спорният въпрос е правен, а именно следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ, в който случай би следвало да се 2 приложи увеличаващ коефициент от 1,143 % съгласно нормативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, но според вещото лице не е била прилагана за процесния период и според която на ищеца допълнително биха се полагали за целия период 2065,72 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 179 часа в исковия период, ведно с мораторна и законна лихва, отново според заключението на вещото лице.

Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.

187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.

Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването и 3 приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск - чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение - чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд - чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия - чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на I категория труд - чл. 69 КСО и др.

Така приетото тълкуване на закона не противоречи на правото на ЕС.

Според Решение на СЕС по дело С-262/20, разгледано и в тълкувателното решение, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

Прието е, че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.

Изводите в Решение на СЕС по дело С-262/20 са споделени в Определение от 29.07.2024 г. по С-435/2023 на СЕС, образувано по преюдициално запитване от Окръжен съд Смолян. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените въпроси: 1. Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2.

Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с 4 тези разпоредби от правото на Съюза, и по - специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.