Решение № 873 от 26.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13398/2025
- Вид
- Решение № 873
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 873 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330113398 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Евро Финанс Колект България” ЕООД, ЕИК: 207473982, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Цар Шишман” № 2, ет. 4, представлявано от управителя С. К. Н., чрез пълномощник адв. И. Л., е предявил против С. Р. К., ЕГН:
**********, от село Д., община К., област П., ул. „******” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 3773/ 05.05.2025 г., по частно гр. дело № 8086/ 2025 г. на ПРС, III гр. с-в, суми, дължими по допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 10.09.2019 г. за мобилен телефон номер ************* с абонаментен план „************”, в който план са включени мобилни и интернет услуги за телевизионна услуга „*********“ с абонаментен план „*************“, както следва: сумата от 82, 70 лева- за ползвани услуги за периода 08.09.2021 г.- 07.10.2021 г., от които: 57, 97 лева по абонаментен план „************” и 24, 73 лева по абонаментен план „***************“, както и сумата от 35, 52 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода 26.10.2021 г.- 30.04.2025 г.; сумата от 57, 76 лева- за ползвани услуги за периода 08.10.2021 г.- 07.11.2021 г., от които: 39, 98 лева по абонаментен план „***********” и 17, 78 лева по абонаментен план „**********“, както и сумата от 24, 30 лева- обезщетение за 1 забава върху главницата за периода 26.11.2021 г.- 30.04.2025 г., сумата от 57, 76 леванезаплатени суми за ползвани услуги за периода 08.11.2021 г.- 07.12.2021 г., от които: 39, 98 лева по абонаментен план „***********” и 17, 78 лева по абонаментен план „************“, както и сумата от 23, 75 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода 30.12.2021 г.- 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.05.2025 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано частно гр. дело № 8086/ 2025 г. на ПРС, III гр. с-в, но тъй като длъжникът подал възражение срещу издадената заповед, се предявявал настоящият установителен иск за съществуване на вземането. Посочено е, че на 10.09.2019 г. между „БТК“ ЕАД и ответника се сключило допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 10.09.2019 г. за мобилен телефон номер ***********, с абонаментен план „************”, в който план били включени телевизионни услуги, като срокът на договора бил за 24 месеца. По случая били издадени три фактури, сумите по които не били заплатени: фактура № ************ 08.10.2021 г. за отчетен период 08.09.2021 г.07.10.2021 г., за сумата от 82, 70 лева с ДДС, за ползвани телевизионни и интернет услуги; фактура № **********/ 08.11.2021 г. за отчетен период 08.10.2021 г.- 07.11.2021 г., за сумата от 57, 76 лева с ДДС, за ползвани телевизионни и интернет услуги; фактура № ***********/ 08.12.2021 г. за отчетен период 08.11.2021 г.- 07.12.2021 г., за сумата от 57, 76 лева с ДДС, за ползвани телевизионни и интернет услуги. Предвид забавата в плащанията по всяка от фактурите се дължала и мораторна лихва, както следва: по първата фактура- сумата от 35, 52 лева за периода 26.10.2021 г.- 30.04.2025 г.; по втората фактура- сумата от 24, 30 лева за периода 26.11.2021 г.- 30.04.2025 г.; по третата фактура- сумата от 23, 75 лева за периода 30.12.2021 г.- 30.04.2025 г. И тези суми също не били заплатени. На 31.05.2021 г. „БТК“ ЕАД сключил договор за цесия с „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК: 201257149, с който процесните вземания били прехвърлени, като длъжникът бил уведомен. В последствие на 03.08.2023 г. „Иновативни финанси“ ООД прехвърлило на свой ред с договор за цесия на ищеца това вземане, за което длъжникът също бил уведомен. Нямало данни ответникът да е изпълнил задължението си към стария кредитор, поради което той не можел да противопоставя възражения за липса на надлежно уведомяване за цесията. Моли да се установи присъденото в заповедното производство вземане за сумата от общо 198, 22 леваглавница и мораторна лихва от общо 83, 57 лева, като се претендират още и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се представлява, но взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си депозира писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не била доказана активната легитимация на ищеца, защото първият договор за цесия съдържал общи клаузи и не установявал прехвърляне на конкретното вземане. Посочената в приложението към цесията дължима сума от ответника била в различен размер и за различни фактури, като така не ставал ясен предметът на процесното вземане. И втората цесия не доказвала прехвърляне 2 точно на това вземане, като липсвали доказателства, че длъжникът е уведомен, поради което прехвърлянето не му било противопоставимо. Отделно, издаването на фактурите не доказвало ползване на услугите или тяхната дължимост, като от представените писмени доказателства не се установявало точно защо се претендира сумата от 198, 22 лева. Липсвала и разбивка по периоди, не ставало ясно дали се включва и неустойка, дали имало едностранно прекратяване на договора от оператора и поради каква причина. Прави се и възражение за неравноправни клаузи в договора с „БТК“ ЕАД, засягащи правата на потребителя. Оспорват се и размерите на претендираните лихви, за което липсвали справки.
Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В съдебно заседание страната също не се представлява, но пълномощникът й взема писмено становище.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение рег. № 3773/ 05.05.2025 г. по чл.
410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 8086/ 2025 г. на ПРС, III гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми, дължими по допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги от 10.09.2019 г. за мобилен телефон номер ********** с абонаментен план „************”, в който план са включени мобилни и интернет услуги за телевизионна услуга „*********V“ с абонаментен план „**********“, както следва: сумата от 82, 70 лева- за ползвани услуги за периода 08.09.2021 г.- 07.10.2021 г., от които: 57, 97 лева по абонаментен план „***********” и 24, 73 лева по абонаментен план „**********“, както и сумата от 35, 52 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода 26.10.2021 г.- 30.04.2025 г.; сумата от 57, 76 лева- за ползвани услуги за периода 08.10.2021 г.- 07.11.2021 г., от които: 39, 98 лева по абонаментен план „*********” и 17, 78 лева по абонаментен план „**********“, както и сумата от 24, 30 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода 26.11.2021 г.- 30.04.2025 г., сумата от 57, 76 леванезаплатени суми за ползвани услуги за периода 08.11.2021 г.- 07.12.2021 г., от които: 39, 98 лева по абонаментен план „**********” и 17, 78 лева по абонаментен план „************“, както и сумата от 23, 75 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода 30.12.2021 г.- 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.05.2025 г. до окончателното погасяване, както и деловодните разноски в общ размер на 425 лева.
Така издадената заповед е връчена на длъжника, който е подал възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.
Установителният иск е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства са представени допълнително споразумение към договор между „БТК“ ЕАД и ответника за електронни съобщителни услуги, декларация на абоната и три броя фактури.
3
С договор за цесия от 31.05.2021 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлила на „Иновативни финанси“ ООД вземането по процесния договор. Представени са още Приложение № 1, с данни за ответника, пълномощно и уведомление за цесията.
С последващ договор за цесия от 03.08.2023 г. „Иновативни финанси“ ООД е прехвърлил на ищеца вземането по процесния договор. Представено е и уведомление за цесията.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
На първо място, следва да се установи наличието на валидно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника във връзка с представеното допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, тяхното ползване и възникналото задължение за заплащане на цената на тези услуги. Макар и да е представено подписано допълнително споразумение към договора, в процеса не са ангажирани доказателства за това дали реално са предоставени въпросните услуги и как точно е формиран размерът на претенцията.
По делото са представени три фактури, възлизащи на обща стойност от 199, 03 лева, при положение, че се претендира главница, произтичаща от тези три фактури, която обаче е в различен (макар и с много минимална разлика) размер от 198, 22 лева, като не се посочва от къде се получава тази разлика и на какво се дължи тя, при положение, че грешка в аритметичните пресмятания няма. Твърди се, че сумите са получени от сбора на такси за ТВ услуги и интернет, но от представеното допълнително споразумение, в което са посочени условията на тарифния план, не става ясно как точно са формирани сумите по фактурите, доколкото е видно, че има разлика в стойностите на месечен абонамент и посоченото във фактурите. В първата фактура цената на услугите е една, докато във втората и третата фактури тази цена е различна, при положение, че се касае за месечни абонаментни такси, които би следвало да са еднакви, или пък- ако са различни, да се мотивира причината за това.
Отново не се установява от къде идва разликата, както и защо примерно фактурата за м. октомври 2021 г. е на по- висока стойност за услугите в сравнение с тези за месеците ноември и декември 2021 г. Оттук- не е доказано защо се търси именно съответната сума и какви компоненти съдържа, за да се приеме, че тя възлиза точно на търсената стойност по исковата молба.
Отделно от горното, самият факт на издаване на дадена фактура, не означава, че услугите, описани в нея- ТВ и интернет, са реално предоставени, ползвани или дължими.
Основанието за плащане не е конкретна фактура, а сключеният договор, но в случая първо следва да се докаже изпълнение по него от страна на оператора- че същият е изпълнил задълженията си да предостави за ползване определени по вид услуги за съответен период, срещу насрещното задължение на потребителя да ги заплати според уговореното. От представените приложения към фактурите, съдържащи детайлизирана справка обаче, не може да се установи, че съдържанието на документа- „вид на обаждането“ (данни) и „брой/обем“ (различни цифри) доказват потребление, още повече, че навсякъде е посочено, че дължимата сума е 0 лева. Въобще не става ясно от тази справка нито какви услуги са 4 предоставени, нито пък дали са предоставени, а отделно- дължима сума за тях няма, поради което не се установява и от къде произтича тогава задължението за заплащането им и то точно в съответния размер, посочен в исковата молба.
Доколкото в тежест на ищеца е да установи както основанието за възникване на задължението, така и конкретния му размер, неблагоприятните последици от неизпълнението на това процесуално задължение са за сметка на страната.
Предвид недоказаността на претенцията за главница по договора за електронни съобщителни услуги, която обуславя и недоказаност на акцесорната претенция за мораторна лихва, въобще не се следва да се излагат съображения за редовността на цесията. След като не се доказва наличие на вземане, въпросът дали то е надлежно прехвърлено с цесия на ищеца е без значение, защото основанието, от което произтича претенцията, не се установява.