Решение № 382 от 23.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20211110215192 по описа за 2021 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К. и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията 1

НАХД № 15192 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 20-4332-020470 от 18.11.2020 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на В. М. М. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска цялостната отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Административнонаказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 31.10.2020 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 04:56 часа, в гр. София, по бул. Сливница, с посока на движение от ул.

Околовръстен път към блок 1, и пред входа на блок 1, управлява лек автомобил Субару с рег. номер СВ *** РС, с концентрация на алкохол в кръвта 1.15 промила – нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушенията, на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

2

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници. От показанията на свидетеля Ц. М. (л. 40 от делото), както и от писмените доказателства на л. 5-10 от делото), се установява, че на процесните време и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил и при извършена проверка е било установено, че управлява автомобила след употреба на алкохол, като с техническо средство е било отчетено 1.28 промила, а след извършено медицинско изследване е било установено, че концентрацията алкохол в кръвта е 1.15 промила.

Доказателствените източници касателно тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.15 промила.

Нарушението е извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, и е целяла неговото извършване. С оглед на това, че се касае за „формално” 3 нарушение (такова „на просто извършване”) не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, за АНО е наложил административни наказания, които са с абсолютно определен размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен състав.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или на дееца; наред с това следва да се отбележи, че концентрацията на алкохол в кръвта е към максималния размер предвиден в закона, което сочи на висока степен на обществена опасност на деянието), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-020470 от 18.11.2020 г., издадено от началника на „Пътна полиция” – СДВР, с което на В. М. М. е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

4

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5