Решение № 172 от 21.09.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Троян, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20264340100215 по описа за 2026 година

И. Ц. М. от гр. П. е предявила срещу Природонаучен музей – с. ***, представлявано от Директора П.И. пет обективно съединени искове, които съда квалифицира с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ, да плризнае за недействителна клаузата на т. 4 от процесния трудов договор и при условията на евентуалност иск по чл. 220 от КТ – обезщетение за неспазено предизвестие.

Ищцата излага в исковата молба, че на 24.11.2025 г. е постъпила на работа в музея на длъжност *** с код по НКП/ЕКДА ***. Договора бил сключен за срок от 6 месеца, като със Заповед № 1 от 08.01.2026 г. трудовия договор бил прекратен на основание чл. 71, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 2 от КТ, считано от 12.01.2026 г.

М. твърди, че процесната заповед е незаконна, за което излага мотиви, моли съда да я отмени, като я възстанови на предишната й работа, да постанови, че клаузата на т. 4 от договора е недействителна и същата да бъда заменена от разп. на чл. 68, ал. 5 от КТ, да осди работодателя да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 979 евро, и при условията на евентуалност, да осъди работодателя да и заплати обезщетение в посочения размер за неспазено предизвестие.

В подкрепа на твърденията си ищцата е ангажирала писмени доказателства, в с. з. се явява лично, моли съда да уважи така предявените искове.

По реда на чл. 131 от ГПК на Природонаучен музей – с. *** е връчено копие от ИМ и доказателствата. Писмен отговор е постъпил в съда на 23.03.2026 г., след предвидения месечен срок, но тъй като същия е получен чрез пощата и пощенското клеймо не се чете, това действие не може да се 1 вмени във вина на страната и следва да се тълкува в нейна полза. С отговора си ответника изцяло оспорва исковата претенция. В с. з. ответната страна се представлява от адв. Е. Д. от САК, която моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробно са изложени аргументите в подкрепа на тази теза и ответника е ангажирал писмени доказателства.

Направено е искане за прихващане, тъй като ответника е заплатил на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 881,10 евро.

От приложените към делото писмени доказателства: Справка от регистър БУЛСТАТ, копия от трудов договор № 3/24.11.2025г., длъжностна характеристика и заповед № 1/ 08.01.2026г. и фиш за работна заплата за м. декември 2025 г., копие от регистрационна карта на Бюро по труда - гр. П. от 15.01.2026 г., копие от разпореждане за отпускане на обезщетение № 131-0084-3 от дата 22.01.2026г., издадено от длъжностно лице от ТП-П. при НОИ, справки от НОИ ТП – П., за изплатени обезщетения за безработица на И. Ц.

М. и удостоверение изх. № **********1-1/19.03.2026 г.,поименно щатно разписание на служителите в Природонаучен музей с. ***, към дата 24.11.2025 г., длъжностна характеристика за длъжността ***, на ищцата по делото от 01.06.2022 г., сума в размер на 979 лева, изплатена по банков път, информация относно извършено плащане – 2 бр. листи, извадка с информация на Природонаучен музей с. *** – 3 бр. листи, извадка за проф. опит на ищцата по делото– 5 бр. листи, писмо с вх. № 2097 от 23.03.2026 г. от Областна Дирекция „Бюро по труда“ – гр. П. и писмо с вх. № 2274 от 30.03.2026 г. от ТД на НАП София - офис П., и заключението по СИЕ с вещо лице Д. П. – Н., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 24.11.2025 г. ищцата И. М. е сключила с Природонаучен музей – с.

*** трудов договор, по силата на който е възникнало трудово правоотношение между страните. Договора е приложен като доказателство и от него се установява, че М. е заела длъжността *** с код по НКП/ЕКДА ***. Договорът е сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ – за определен срок от 6 месеца, на пълен работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение 1 725 лева /881,98 евро/.

На 08.01.2026 г. на ищцата е връчена Заповед № 1 от същата дата на Директора на Природонаучен музей – с. ***, с която считано от 12.01.2026 г. се прекратява трудовото й правоотношение на основание чл. 71, ал. 1, вр. чл.

70, ал. 2 от Кодекса на труда, като мотиви не се излагат, а е посочено, че договора е сключен със срока на изпитване – 6 месеца.

Представено е платежно нареждане /без дата/, което не е оспорено от ищцата. От същото се установява, че на М. е изплатена сумата 881,10 евро, с основание – обезщетение за неспазено предизвестие.

С оглед претендираното обезщетение, съдът е възприел заключението на СИЕ. Вещото лице Д. П. – Н. е изчислила, че за времето от 12.01.2026 г. до 31.03.2026 г., когато М. е останала без работа й се дължи обезщетение в размер на 2 094,96 евро по чл. 225, ал. 2 от КТ. С оглед възражението на ответника, че М. няма отработен пълен месец вещото лице е пояснило в с. з., че макар и да е ползвала платен годишен отпуск, то това не се отразява на размера на трудовото възнаграждение.

По реда на чл. 214 от ГПК с оглед установената сума от СИЕ съда е допуснал увеличение на осъдителния иск.

Ищцата е представила доказателства от Бюрото по труда за времето, 2 пред което е останала без работа.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ :

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, съдът проверява дали твърдените в заповедта за прекратяване на трудовия договор факти и обстоятелства пораждат правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и дали то е надлежно упражнено. Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва към момента на прекратяване на трудовия договор по смисъла на чл. 335, ал. 2 от КТ. Съдът не е обвързан с посочената в заповедта правна квалификация, а е задължен служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално правоотношение, което е предмет на делото.

В тежест на ответника - работодател е да докаже законосъобразността на уволнението.

В случая ищцовата страна е направила множество възражения, но съществените, които следва да разгледа съда с оглед на тежестта им са няколко: -на първо място - какво е било трудовото правоотношение на ищцата.

Съдът приема, че ищцата е била назначена на срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Установи се, че за 2025 г. е одобрена и включена в щатното разписание на ответника длъжност ***, и самия работодател твърди, че тази длъжност е открита за определена срочна дейност на музея, касаещи организация и подготовка на стартиране на новите услуги, които ще бъдат предлагани от музея, а именно организиране на образователни турове в планината, отдаване на велосипеди под наем. За целта ответника се е нуждаел от специалист – юрист, който да подготви в рамките на шест месеца, юридическа рамка за сключване на застрахователни договори, за сключване на договори с външни лица за музея, включване на ученици-стажанти в дейностите на музея. Тоест единствено от твърденията на ответника се предполагат мотивите за откриване на такава длъжност и може да се направи извода, че договора не е за изпитване, но липсват каквито и да са реквизити в тази връзка, отразени в процесния договор и съответно в заповедта за прекратяването му.

За допълване на изложението - т рудовият договор е сключен при действието на измененията на чл. 68 от КТ, при които с разпоредбите на ал. 35 са създадени ограничения за сключване на срочни трудови договори за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Условията, при които може да се уговаря определен срок са изрично регламентирани в разпоредбите на чл. 68 о т КТ, и страните са длъжни да се съобразяват с тях. В случая не е налице хипотеза по чл. 68, ал. 3 от КТ, тъй като не се касае за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни дейности, нито с новопостъпил служител в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. За работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, трудов договор за определен срок може да се сключи само по изключение - чл.

68, ал. 4 от КТ, като в § 1, т. 8 ДР на КТ е регламентирано, че "изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. При наличието на такива обективни причини е допустимо сключването на трудов договор за срок наймалко от 1 г.- изр. 1 на чл. 68, ал. 4 от КТ, или за по- кратък срок от 1 г., като в 3 хипотезата на по-краткия срок само по писмено искане на работника или служителя - изр. 2 на чл. 68, ал. 4 о т КТ – подобно доказателство не беше представено, въпреки твърденията на ответника, че М. е била уведомена за характера и срока на работата и тя се е съгласила. В случая не са посочени конкретни факти за причини, представляващи "изключение" по смисъла на чл.

68, ал. 3 от КТ и по делото не са представени доказателства за съществуването им към момента на сключването му, поради което следва, че не е налице условието "по изключение", визирано в посочената разпоредба. Устните уговорки между страните /както твърди ответника/ в случая са без значение, при изискуемия писмен вид при условие, че се касае за изключение.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че клаузата на т. 4 от Трудов договор № 3 от 24.11.2025 г. за срока на трудовото правоотношение – шест месеца е в нарушение на закона, тъй като няма основания за срочността, и следователно договора следва да се счита за безсрочен. /По силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ недействителната клауза се замества с такава за неопределено време./

Не се оспорват аргументите на ответника, че в този момент в сградата на музея е имало ремонт, който е започнал в края на м. октомври 2025 г. и е трябвало да приключи на 01.02.2026 г., но срока не бил спазен. Ответника е приложил доказателства, че е информирал всички партньори и институции за продължаване на ремонтните работи. Обясненинето, на ответника, че се наложило да прекрати трудовия договор на М., тъй като на практика тя не можела да изпълнява трудовите си задължения поради ремонта в музея, не почива на правното основание посочено в заповедта. Именно за това издадената заповед № 1 от 08.01.2026 г. следва да се приеме за незаконосъобразна. Дори и посоченото правно основание да не обвърза съда, не е посочена причината за прекратяване, не са посочени мотиви, поради което съда не може да се установи основанието, поради което трудовия договор е прекратен

Ето защо и уволнението на ищцата е незаконно, което прави предявеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ изцяло основателен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ: Тъй като заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца се явява незаконна и като такава следва да бъде отменена, съдът намира, че следва да бъде уважен и вторият обективно съединен - за възстановяване на заеманата преди уволнението от ищцата длъжност.

Ще следва да бъде уважен и третия иск за обезщетение по реда на чл.

225 от КТ – за времето, пред което ищцата е останала без работа. Съдът намира, че периода беше доказан – от 12.01.2026 г. до 31.03.2026 г., установена е и дължимата сума 2 094,96 лева.

В случая ответника е направил възражение за прихващане за сумата от 881,10 евро, която е заплатена на М. като обезщетение за неспазено предизвестие – едно брутно трудово възнаграждение.

Възражението за прихващане се явява допустимо: направено е в процеса като средство за защита на ответника срещу предявените искове, както и като средство за установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на него вземането, предмет на възражението за прихващане спрямо ищеца по предявения иск. В чл. 103 от ЗЗД се визират предпоставките за основателност 4 на възражението за прихващане: наличие на две насрещни вземания, идентичност на субектите по двете правоотношения, еднородност и заместимост на престациите, изискуемост на насрещното вземане и ликвидност на вземането, което се определя от това спорно ли е или не вземането. С оглед на това, съдът извършва проверка за това дали са били налице предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент, като намери, че възражението е неоснователно ще уважи иска, а ако го намери за основателно ще отхвърли иска до размера на заявеното с възражението вземане.