Решение № 6 от 02.01.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Карлово, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101278 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми с ответното дружество. За периода от 21.12.2023 г. до 15.01.2024 г. заплатила на ответника общо сумата от 521 лева чрез системата И. с разписки, както следва: на 21.12.2023 г. платила сумата от 400 лева и на 15.01.2024 г. платила сумата от 121 лева. Твърди, че към датата на извършване на плащанията, нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това от него се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо извършените плащания били извършени без да има правно основание за това, което обуславя правния й интерес ми от предявяване на осъдителен иск. В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:

„У.К.Б.“ АД, IBAN: *****, титуляр на сметката К. К..

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „С. К.“ ООД, да й заплати сумата от 50 лева, представляваща частична сума от общата претенция от 521 лева, недължими суми, получени от ответника без основание както следва: на 21.12.2023 г. сумата от 400 лева и на 15.01.2024 г. сумата от 121 лева, ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.07.2024 г. до окончателното плащане.

Ответникът С. К.“ ООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска. Твърди, че не е налице разместване на блага между страните. В случай, че се твърдяла недействителност на конкретен договор между страните, такъв 1 не бил индивидуализиран по никакъв начин, така че ищецът да може да изложи аргументи в защита действителността на същия. Следвало да се отбележи, че ищецът не е изложил и никакви твърдения за конкретно съдържание на договор между страните, което да бъде ревизирано по отношение на действителността му.

Отделно от горното, претенциите на ищцовата страна били напълно необосновани и недоказани. По отношение на иска за неоснователно обогатяване, съдебната практика била константна по въпросите за доказателствената тежест и фактическият състав, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да му се върне, а ответникът единствено основание за нейното получаване.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

В ХОДА на делото ищцата е поискала и на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение в размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 521 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).

От представената по делото разписка № ******, издадена от И., се установява, че на 21.12.2023 г. 09:09:33 ч. ищцата е платила в полза на ответника сумата от 400 лева с основание за плащане – по договор 911737, а от представената разписка № *************** се установява, че на 15.01.2024 г. в 10:01:37 часа ищцата е платила в полза на ответника сумата от 121 лева, като липсва посочено основание за плащане, а е посочено само името на ищцата. И двете разписки не са оспорани от ответната страна.

Други доказателства от значение за правилното решаване на правния спор не са ангажирани.

Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.

В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото. В настоящия случай ответникът оспорва както получаването на процесната сума, така и не въвежда наличие на твърдения за получаването й на някакво основание.

Ищцата, при условията на пълно и главно доказване установява плащането на сумата, представените доказателства не са оспорени в процеса, не се нито твърди, нито установява сумата да е платена на законово или договорно основание, поради което искът следва да се уважи в пълния му 2 предявен размер.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса.

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело ****** е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в две съдебни заседания, не се отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 300 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Е. М. Б. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя и с оглед продължителността на производството, и явяването й в съдебно заседание.

В същия смисъл е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, ІV г.о.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „С. К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** р-н М. бул.

Ц. ш. № ****, ет.****, законен представител Н. П. П. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица *** № **, сумата от 521 (петстотин двадесет и един) лева, представляваща платена сума на „С. К.“ ООД при начална липса на основание, от която 400 лева, платени на 21.12.2024 г. и 121 лева, платени на 15.01.2024 г., ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска – 30.07.2024 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „С. К.“ ООД, ЕИК 3

*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** р-н М. бул. Ц. ш.

№ ****, ет.****, законен представител Н. П. П. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица *** № ** деловодни разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „С. К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. *** р-н М. бул. Ц. ш.

№ ****, ет.****, законен представител Н. П. П. да заплати на адв. К. Й. К. с адрес на упражняване на дейността – град П., ул. „Р. Д.“ № ****, адвокатско възнаграждение за осъществено на Е. М. Б. безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300.00 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Й.А.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4