Решение № 5258 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5258 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110101954 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от “Т. - С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника А. А.

Г., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 1281,57 е в р о (2506,53 лева) - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –15.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 265,58 е в р о (519,42 лева), представляваща законна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 03.11.2023 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки отправена до ответника покана за сключването на такъв. Излагат се съображения, че през процесния период ответника е потребил топлинна енергия, която не е заплатил, като по този начин неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с решение на ДКЕВР, с които се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия, най-късно до 20-то число на следващия месец, като с това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „Т.С.” ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговор, ответника, чрез назначения по делото особен предствител е 1 депозирал такъв. Оспорва иска, като излага съображения за неоснователност. Прави възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 03.02.2026 г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ООД.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което представя списък.

Ответника, се представлява от нанзначения по делот оособен представител адв. Т., които поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете. По делото е постъпила писмена защита.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 62763/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу А.

А. Г., е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 2506,53 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имоти, находящи се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб.№ ******, ведно със законна лихва от 15.11.2023 г. до изплащане на вземането и лихва в размер на 519,42 лева, за периода от 01.07.2021 г. до 03.11.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, подари което и с Разпореждане от 08.01.2025г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***/17.12.2002г., Р.С.К. - К., е закупила процесните недвижими имоти, представляващи /адрес/, находящи се в /адрес/.

Предствена е молба от Р.С.К. - К. до ищцовото дружество, за откриване на партида за доставка на топлинна енергия.

По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.С.“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 16.07.2002г.

Ищеца е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Т. - С.” ЕАД на потребители в /адрес/

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил справка за задължения, както и всички периодични фактури, издадени за процесния период.

По делото е приета 1бр. индивидуална справка за отопление и топла вода, представена от „Т.С.“ ЕООД за периода от 01.05.21. до 30.04.22г.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2487,98 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в 2 срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответника е ползвал имота (/адрес/) през процесния период, респ. доставената в него топлинна енергия, като по този начин същия се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия, т.е. да е налице обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един и същи факт. По делото не се установи ответника да ползвател или собственик на двата магазина. От представения по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №***/17.12.2002г., се установява, че и трите процесни имота са собственост на трето лице- Р.С.К. - К., като няма данни ответника е да ползвател или собственик, респ. наследник на Р.С.К. - К.. С оглед на това и доколкото по делото не са събрани никакви доказателства за настъпило обогатяване от страна на ответника, исковете за двата магазина са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

Неоснователен е и иска за признаване за установено, че ответника дължи думи за доставена ТЕ за /адрес/. За да бъде уважен този иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото. Доколкото по делото не се установи да е налице такова и доколкото не са налице данни ответника да е собственик и ползвател на гаража, предвид представения НА №***/17.12.2002г. и подадената от трето лице декларация за откриване на пратида, съдът счита, че и този иск, като недоказан следва да се отхвърли.

Предвид гореизложеното предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, ведно с претенциите за законна и мораторна лихва.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ за признаване за усатновено по отношение на ответника А. А. Г., ЕГН:

**********, с адрес /адрес/, че дължи на ищеца сумата от 1281,57 EUR (2506,53 лв.) главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., за имоти, находящи се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –15.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 265,58 EUR (519,42 лева), представляваща законна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 03.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед №35012/23.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

62763/2023 г. на СРС, 159 състав.

Решението е поставено при участието на третото лице „Т.С.“ ООД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да се докладва с частно гражданско дело № 62763/2023 г. по описа на СРС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3