Определение № 36917 от 03.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36917 гр. София, 03.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110169906 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII Г П К (Спорна съдебна администрация)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 377303/22.11.2024 г. , уточнена с молба с вх. № 416087/20.12.2024 г. о т В. Х. П., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: ********, със съдебен адрес: *********, чрез адв. В. А. С., тел. ******** срещу С. Х. Б., с ЕГН: **********, с адрес:

*********.

В обстоятелствената част на ИМ са изложени твърдения, че между страните има влязло в сила законно решение за прекратяване на брака, съгласно което семейното жилище е предоставено за ползване на ответника до навършване на пълнолетие на децата. Твърди, че е възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника за заплащане на наемна цена. Иска ответникът да бъде осъден да заплаща наемна цена в размер на 1000 лева, платимо до 10-то число на месеца, за считано от 04.11.2024 г. занапред до напускане на ответницата на процесното жилища.

С допълнителна молба оттегля претенцията си за заплащане на пазарната цена като обезщетение по чл.31 ЗС. Уточнява, че иска да се определи само наемната цена на жилището, за частта, която ответникът ползва.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК, въпреки че искът не е осъдителен, посочва банкова сметка с титуляр В. Х. П., IBAN **********л В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Не оспорва факта, че са бивши съпрузи и че жилището е предоставено на ответника. Оспорва, че на ответницата е предадено владението на апартамента, тъй като липсвало акт на предаване и приемане на владението. Твърди, че е нямало предаване на 1 владението. Признава, че жилището се ползва от ответника, но частично, тъй като една част от него се ползва от ненавършилото пълнолетие дете Христа П.а. При това положение твърди, че ответникът ползва по-малко от 1/2 от жилището, защото друга част ползва ненавършилото пълнолетие дете, тъй като разполага с лично ползването на основаниечл.126, ал.1 и чл.122, ал.2 СК.

Прави възражение за прихващане по отношение на два автомобила:

Автомобил марка BMW ХЗ, с регистрационен номер СА*****ТА, рама № ******* и 2. Автомобил марка OPEL CORSA, с регистрационен номер СА*****СН, рама № ******. Твърди, че ищецът ползва двата автомобила със свое решение, а същите след развода са в съсобственост. Твърди, че за ползването на 1/2 ид. ч. от двата автомобила ответникът не е обезщетен. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи останалите възражения по основателността на иска, ответникът прави възражение за прихващане, представляващо обезщетение за от това, че ищецът ползва 1/2 ид. ч. от двата автомобила.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

В открито съдебно заседание от 15.05.2025 г. (първото по делото съдебно заседание) ищецът, се явява лично и чрез адвокат. Уточнява, че искат ответницата да бъде осъдена да заплати наем, с оглед на това, че той ищецът не може да ползва съсобствената недвижима вещ. Претендират обезщетение за наема, от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака (л.76 от делото).

Ищецът в о.с.з. моли съда да уважи иска и да осъди ответницата да заплати сумата от 1000 лева, представляваща дължим наем. Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В писмени бележки ищецът разсъждава, че искът е доказан, тъй като ответницата ползвала имота. Ето защо същата следва да заплаща наемна цена на ищеца. Моли съда да осъди ответницата да заплаща месечен наем в размер на 1000 лева на месец, считано от датата на подаване на исковата молба занапред до напускане от ответницата на процесното жилище.

Ответникът се явява лично и чрез процесуален представител в. о.с.з.

Оспорва иска. Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли иска, а при условията на евентуалност да уважи възраженията.

В писмени бележки изразява становище по допустимостта на производството и иска, като твърди, че ищецът неколкократно е промени иска си, извън правилата по чл.214, ал.1 ГПК. Твърди, че исковата претенция не е надлежно индивидуализирана. По същество признава, че към момента ответницата ползва жилището, заедно с непълнолетната им дъщеря. Моли съда да уважи възражението за прихващане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и 2 извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Разпоредбата на чл. 57, ал 1 СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи, доколкото изрично не е уговорена безвъзмездност на ползването, възниква наемно правоотношение, т. е. ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия.

С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС.

Спорното право намира своето основание в чл. 31, ал. 2 ЗС съотношението между чл. 57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС е на специална към обща разпоредба и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай трябва да бъде съобразено естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването (като при заем за послужване), би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за възмездност е в интерес на ползващия съпруг, тъй като ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя (чл. 249 ЗЗД). Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК или чл. 50 СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на един от съсобствениците съгласно чл. 56 СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения.

Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл. 49, ал. 4 СК или от решение на съда по чл. 56 СК.

Законодатерлят е предоставил възможност на всеки от бившите съпрузи да сезират съда с искане за определяне на наемна цена. В случай, че съдът при тълкуване волята на страните, обективирана в споразумението, достигне до извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, следва да откаже 3 определяне на наемна цена. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи за ползването на съсобствен имот, включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот, придобит в режим на СИО, прекратена поради развод, когато имотът е предоставен за ползване на единия съпруг. Елементите на фактическия състав на претендираното обезщетение по чл. 57 ЗС и чл. 31, ал.

2 ЗС са същите, без в първия случай да се изисква покана. В решение № 71/2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г., ІІ г. о. се приема, че във всеки случай, в който ползването на семейното жилище, придобито в режим на СИО, прекратена с развод, е предоставено на съпруга, упражняващ родителските права и между съпрузите липсва уговорка в споразумение по чл. 49, ал. 4 или чл. 50 СК, че ползването ще е безвъзмездно, то между съпрузите възниква наемно правоотношение. Ако бракоразводният съд не е опрелелил размер на дължимия наем, за всеки от съпрузите съществува възможност докато е налице правото на ползване въз основа на съдебното решение, да поиска от съда по реда на чл. 57, ал. 2 СК да бъде определена наемна цена, която да се заплаща в бъдеще. За периода от влизане в сила на решението, с което е предоставено ползването на семейното жилище, до настъпване на условието за прекратяване на ползването и предоставяне достъп на другия съпруг, или до определяне по реда на чл. 57, ал. 2 СК на наемна цена, неползващият съпруг – съсобственик има право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. В

Следователно, когато имотът е съсобствен, в т. ч. придобит по време на брака, но въпросът за ползването му не е изрично уреден при прекратяването на брака случай, специалната норма на чл. 57, ал. 2 СК не намира приложение, а се прилага общата норма на чл. 31, ал. 2 ЗС, като обезщетението се съизмерва със средния пазарен наем, т. е. обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС съвпада с наема по чл. 57, ал. 2 СК. В този случай отправянето на покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. Твърдението на ответника, че не ползва имота, е релевантно, само ако е за време след като правото на ползване е прекратено - поради изтичане на срока или настъпване на други обстоятелства, и страната докаже, че не ползва вещта в повече от притежаваната квота от съсобствеността.

Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване. Не се обогатява съпругът (бившият съпруг), който ползва съсобственото жилище заедно с трето лице, нито обеднява неползващия съпруг за сметка на ползващия. Ако неползващият съпруг (бивш съпруг) счита, че трябва да бъде обезщетен за ползване на частта си от съсобствения имот, който е бил или е в режим на съпружеска имуществена общност, от третото лице, следва да прекрати договора за заем за послужване с третото лице за своята част и да претендира обезщетение от него. Съпругът, респ. бившият съпруг, който ползва жилището заедно с трето лице, не ползва повече от частта си и поради това не 4 дължи обезщетение.

В този смисъл са Определение № 1407 от 24.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2452/2024 г., Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 3380 от 27.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3579/2024 г.

Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи за ползване на съсобствен имот, включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот придобит в СИО, прекратена поради развод и съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище, дължи обезщетение за ползването на другия съпруг, като в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС (решение № 133 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 535 от 2012 г., ІV г. о.; решение № 528 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 158 от 2010 г. на І І г. о.; решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1641 от 2011 г. на ІІІ г. о. решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г., г. к., І г. о. на ВКС.)

Елементите на фактическия състав на обезщетението по чл. 57, ал. 1 СК са същите като по чл. 31, ал. 2 ЗС. В практиката се приеме, че не се изисква отправянето на покана, тъй като ползването се предоставя въз основа на съдебното решение. В този смисъл е Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д.

№ 154/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение.

В Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК е прието, че облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като не е необходимо отправяне на писмена покана, когато недвижим имот, представляващ семейно жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, е предоставен за ползване на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение, без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК.