Решение № 1135 от 13.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000503262 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 14.10.24г. /с участието на секретаря Богомилова/ въззивно гражданско дело № 3262/23г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-5 състав от 20.03.23г. по г.д. № 14471/18г. са отхвърлени /изцяло/ искове по чл. 162, ал. 4 от ЗУТ във връзка с чл. 265, ал. /предл./ 2 от ЗЗД и по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД /всички във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/ на М. Щ. против „Водоконсулт:инженеринг“ ЕООД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от М. Щ..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Ищцата поддържа, че по нейно възлагане /на основание на неформален договор/ ответникът е изготвил проект за укрепване на левия бряг на река Владайска /с цел да бъде предотвратено свличане и срутване на земни маси - за да бъде предпазен от разрушаване собствения й имот: къща, находяща се в град София, кв. Княжево, ул. Войводска могила 135/; че проектът е бил реализиран /процесното укрепително съоръжение е било изградено/ фактически /физически, технически/ със съдействието на други фирми /търговски дружества/, но същият не е осъществил надлежно предназначението си /да заздрави основите на процесната къща/. С оглед това: М. Щ. претендира да бъде ангажирана /при условията на изброените по-горе законови текстове/ имуществената отговорност на ответника /до размера на исковите суми/ заради причинените й имуществени вреди /явяващи се следствие от некачествено изготвения проект и изразяващи се в: разходи по договора за проектиране, разходи по техническата реализация на процесното укрепително съоръжение, разходи, необходими за премахване на същото/.

Исковете са неоснователни /жалбата е неоснователна; първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по 1 делото доказателства/:

Описаната от ищцата фактическа обстановка /изложена по-горе/ не е спорна в процеса /същата се установява и от събраните по делото доказателства: писмени и експертни – преценени в съвкупност/. Не се спори и /това обстоятелство също се явява удостоверено със съдържанието на изброения доказателствен материал/, че М. Щ. е сторила парични разходи за изготвянето на проекта и за техническото му реализиране на място.

Спорен е въпросът: дали процесните имуществени вреди /описаните по-горе различни видове разходи/ се явяват следствие от действия /бездействия/ на ответника /в качеството му на изпълнител на проекта – съгласно сключения с ищцата договор/.

Събраният в процеса експертен доказателствен материал /в това число и подробните обяснения на вещите лица от съдебното заседание/ обосновава извод, че: процесният проект /изготвен от ответното дружество/ е бил технологически /технически/ надлежен /годен за изпълнение; годен да осъществи заложената цел – укрепване на речния бряг/. Този проект обаче е бил реализиран /изграден технически – на място/ с отклонения от заложените параметри. В такава хипотеза: отговорност може да бъде търсена от съответните правни субекти, които са осъществили фактически строителството /а не от ответника/. С други думи: процесните имуществени вреди в случая не се явяват следствие от действие /бездействие/ на ответника /от договорно неизпълнение по смисъла на чл. 79 от ЗЗД/. В същата връзка: по делото не са представени писмени доказателства /такива са констатациите на вещите лица/ процесният проект да е бил окомплектован с допълнителни части /които е следвало да бъдат изготвени от други специалисти – в съответните сфери на техниката/ и да е бил внесен за одобрение в Общината. В този смисъл: процесното съоръжение е било изградено без наличие на строителни книжа и без одобрение /разрешение/ от посоченият административен орган /т.е. строежът се явява „незаконен“/. Всички правни и фактически действия в посочените насоки е следвало да бъдат предприети от ищцата /като „възложител“ на проекта и строежа – по смисъла на чл. 161 от ЗУТ/.

Заявените във въззивната жалба /за пръв път/ възражения /които на практика изместват предмета на спора/ се явят неотносими към търсената имуществена отговорност /която предполага – изисква да бъде установено договорно неизпълнение; такова в случая не се констатира – съобразно изложените по-горе съображения/. От друга страна /в същата връзка/: дори доводите на ищцата да бъдат съобразени - същите биха могли да обосноват /предвид горните съображения/ ангажиране на имуществената отговорност не на ответника, а на другите правни субекти – дружествата, които са реализирали /в отклонение и от процесния проект, и от повелителни правни норми/ фактически /технически/ съоръжението на място. На практика в случая: непредприемането на действия за предварително „узаконяване“ /в смисъла на изложеното по-горе/ на процесното строителство е препятствало възможността - фактическите действия по изграждането на съоръжението да бъдат спрени преди да са започнали /строежът би бил забранен от администрацията – по съображенията, изложени във въззивната жалба/. В крайна сметка /съобразно изложеното по-горе и именно това е пряко релевантното към спора обстоятелство в случая/: процесната вреда се явява следствие не от самото изготвяне на проекта /който съгласно експертния доказателствен материал е бил надлежен – годен за техническо изпълнение/, а от фактическата реализация /строителство/ на съоръжението /което е било сторено в отклонение от проекта и без строителни книжа/. Действително: законът /правилото на чл.

232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ/ регламентира отговорност /административно – наказателна/ за проектанта в хипотеза на отклонение от повелителни законови норми /регламентиращи изискванията за съответния вид строителство; в това число - отклонение и по смисъла на възраженията на ответницата по въззивната й жалба/. Гражданска отговорност от проектанта обаче /договорна или деликтна/ може да бъде търсена /при такъв тип отклонение/ само, ако се установи наличие на причинно-следствена връзка между противоправното /по смисъла на 2 цитираният законов текст/ поведение /действие или бездействие/ на проектанта и настъпилата имуществена вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/. Такава връзка в случая не може да се приеме за налична /предвид горните съображения/.

Действително: изводите на първоначалната експертиза /изготвена в рамките на производство по раздел 7-ми от ГПК/ противоречат /не се споделят/ от следващата тройна експертиза /в състава на която е участвало вещото лице от първата експертиза/. Разширената експертиза обаче /в това число и вещото лице от първата експертиза, което също променя изводите си/ констатира изрично /на база на допълнително направен оглед и съответни замервания/, че, ако процесното строителство е било съобразено с проекта, то същото е щяло да изпълни предназначението си /да укрепи надлежно брега на реката/.

Възражението на ищцата /застъпено в края на първоинстанционното производство/, че ответникът не е упражнил авторски надзор също не може да намери опора в доказателствения материал: конкретен /формален – писмен/ договор във връзка с учреденото правоотношение не е бил сключен между страните; поради това в случая не може да се прецени точно какви задължения са били възложени на ответното дружество /освен конкретното задължение – да изготви технологичната част на проекта, за което обстоятелство страните не спорят/. В този смисъл /предвид изложеното/: в процеса не се констатира – на фирмата да е било вменено задължение /по смисъла на чл. 162 от ЗУТ/ да упражнява /осъществява/ авторски контрол.

В крайна сметка /и във връзка с основното спорно обстоятелство по делото – надлежно ли е било проектирано процесното съоръжение/: събраният в процеса експертен доказателствен материал сочи, че укрепителната инсталация /макар и изградена в отклонение от проекта на ответника; макар и частично дефектирала/ все пак изпълнява, макар и не пълноценно /в това число и към момента/ предназначението си /защитната си функция/.

С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за производството пред въззивния съд/.

Възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК – не са заявени от страните.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-5 състав от 20.03.23г. по г.д. № 14471/18г.

ОСЪЖДА М. Р. Щ. да плати на „Водоконсулт:инженеринг“ ЕООД 3 800 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3