Решение № 15800 от 09.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15800 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110109192 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 150 и чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, с абонатен № 291580, номер на инсталация 4000265493 и ID № 412767. Поддържа, че ответницата ползва имота като общински наемател и е встъпила в самостоятелно договорно правоотношение с дружеството, като по нейна молба е открита индивидуална партида за жилището. Сочи, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа, през процесния период до нея е доставяна топлинна енергия, а разпределението й между отделните имоти е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Отношенията между страните се уреждат от публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени през 2016 г., като начислените суми не са заплатени. Ищецът поддържа, че на 29.01.2026 г. е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 152/2026 г. по описа на Районен съд - Мездра, 2 състав. След подадено от длъжницата възражение и дадени указания по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявил настоящите искове в законоустановения срок.

Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи: 106,28 евро - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2023 г. - 30.04.2025 г.; 11,00 евро - обезщетение за забава върху тази главница за периода 15.09.2024 г. - 19.01.2026 г.; 25,69 евро - цена на услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2025 г.; 5,69 евро - обезщетение за забава върху цената на услугата „дялово разпределение“ за периода 16.07.2023 г. - 19.01.2026 г., заедно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.01.2026 г/датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответницата М. М. М. оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е доказано да е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния имот, нито да е сключила договор с ищеца. Оспорва авторството на подписа си върху 1 представената молба за откриване на партида, като твърди, че той е положен чрез специално техническо средство, и иска документът да бъде представен в оригинал. Същевременно заявява, че не оспорва реалното доставяне на топлинна енергия до сградата, показанията и отчетите по общия топломер, отопляемия обем на имота, техническото съответствие на извършеното дялово разпределение с нормативните правила, размера на осчетоводените суми и действащите цени, както и не твърди да е извършвала плащания по процесните задължения. Ответницата възразява, че за имота е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, а начинът за определянето й по т. 6.1.1 от Методиката към Наредбата за топлоснабдяването не отговаря на изискванията за прозрачност и точност, изведени в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.10.2025 г. по дело C-760/23, Shanov. Позовава се и на Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. на петчленен състав на ВАС, с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката и свързани преходни разпоредби. Оспорва дължимостта на цената за дялово разпределение с довод, че съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата се извършва от и за сметка на доставчика.

Поддържа, че не е доказана забава по нито едно от вземанията, тъй като липсва надлежна покана, а за услугата „дялово разпределение“ не е установен падеж. Прави и възражение за погасителна давност. Претендира разноски, включително възнаграждение в полза на процесуалния си представител по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете и изразява становище, че извършеното за абонатен № 291580 дялово разпределение съответства на действащите през процесния период нормативни правила. Посочва изрично, че за процесния имот е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и представя индивидуалните изравнителни справки за двата отчетни периода.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 152/2026 г. по описа на Районен съд – Мездра, 2 състав.

От материалите по него се установява, че на 29.01.2026 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за същите по основание, размер и период вземания, предмет на настоящото производство. По заявлението е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжницата е подала възражение, а заявителят е уведомен за възможността да предяви установителен иск. Исковата молба е подадена в предоставения едномесечен срок.

Приета като писмено доказателство е настанителна заповед, издадена от общинския жилищен орган, с която М. М. М. е настанена в процесното жилище - АДРЕС. Приети са и две писма на Столична община - район „Люлин“, адресирани до ищеца, в които е удостоверено, че за апартамента с абонатен № 291580 и инсталация № 4000265493 титуляр на наемното правоотношение е М. М. М.. В писмото от 30.05.2024 г. е посочено, че тя е титуляр за периода от месец май 2022 г. до момента, а последващото писмо потвърждава същото обстоятелство и към началото на 2026 г.

По делото е представена молба за откриване на партида от 30.09.1992 г., подадена от името на М. М. М. и адресирана до тогавашното топлоснабдително предприятие. В молбата са вписани трите имена и ЕГН на ответницата, адресът на жилището - АДРЕС, както и искане да бъде открита партида за този адрес. Документът съдържа ръкописен подпис в полето „С почит“. След оспорването му ищецът представи молбата в оригинал. В откритото съдебно заседание съдът констатира, че оригиналът е идентичен с приложеното към исковата молба копие, след което го върна на представителя на ищеца. Ответницата не поиска назначаване на съдебно-почеркова експертиза, не представи сравнителен материал и заяви, че няма други доказателствени искания.

Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 22 от Общите условия дяловото разпределение се извършва възмездно от избран от клиентите търговец, като клиентите заплащат на 2 продавача стойността на услугата. Членове 32 и 33 уреждат образуването на месечните задължения и издаването на обща фактура след годишното отчитане и изравняване, а чл. 33 предвижда 45-дневен срок за плащане и начисляване на законна лихва при неизпълнение. В чл. 36 е уредено формирането на цената на услугата „дялово разпределение“, а редът и начинът за нейното плащане следва да бъдат определени от продавача, съгласувано с търговеца, и обявени на клиентите.

По делото са приети договор и протокол на общото събрание на етажната собственост, от които се установява изборът на „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата топлинно счетоводство и дялово разпределение в сградата. Приет е и договорът при общи условия между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, действащ от 01.05.2020 г., по силата на който топлинният счетоводител извършва отчетите и изравнителните сметки, а ищецът събира от клиентите цената на услугата и се разплаща с изпълнителя.

Прието като писмено доказателство е съобщение към Фактура № 1035258435/31.07.2024 г. за отчетния период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. В него е отразена окончателната стойност за отчетния период и е посочен срок за плащане 14.09.2024 г. Прието е и съобщение към фактура № 1042828920/31.07.2025 г. за отчетния период 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г., със срок за плащане 14.09.2025 г. Към фактурите са приложени кредитни известия за сторниране на прогнозно начислените месечни суми. Представеното извлечение по абонатната партида индивидуализира начисленията по месеци и пера и отразява непогасени задължения в размерите, посочени в исковата молба.

От представената от „Техем Сървисис“ ЕООД индивидуална справка за отопление и топла вода за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. се установява, че общият отчетен разход за сградата е 139 655,000 kWh, от които 84 590,777 kWh за битово горещо водоснабдяване и 55 064,223 kWh за отопление. За сградната инсталация са определени 22 228,134 kWh, разпределени върху общ отопляем обем 3 978 куб. м. При дял на процесния имот 106 куб. м за него са разпределени 592,303 kWh. За отопление на имота и за топла вода е отчетено нулево потребление.

От индивидуалната справка за периода 01.05.2024 г. – 30.04.2025 г. се установява общ отчетен разход за сградата 159 899,000 kWh, от които 81 897,775 kWh за битово горещо водоснабдяване и 78 001,225 kWh за отопление. За сградната инсталация са определени 26 783,662 kWh, отново разпределени върху общ отопляем обем 3 978 куб. м, като при дял на имота 106 куб. м за него са отнесени 713,692 kWh. И за този период липсва отчетено количество за индивидуално отопление или топла вода. В двете справки са посочени общият разход на сградата, елементите на разпределението, отопляемият обем, делът на имота и конкретното количество, отнесено към него.

От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема за установено, че ответницата ползва процесното общинско жилище и е титуляр на откритата за него индивидуална партида при ищеца. През двата отчетни периода до присъединената сграда е доставяна топлинна енергия, като към имота е разпределена единствено енергия, отдадена от сградната инсталация – 592,303 kWh за първия и 713,692 kWh за втория период. Услугата „дялово разпределение“ е извършена от избрания от етажната собственост топлинен счетоводител.

Начислените непогасени суми са 106,28 евро за топлинна енергия и 25,69 евро за дялово разпределение. Плащане не е извършено.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените искове са допустими. От приложеното заповедно дело се установява идентичност между вземанията по издадената заповед и предмета на установителните искове, подадено от длъжницата възражение и предявяване на исковете в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Следователно за ищеца е налице правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на вземанията.

С определението по чл. 140 ГПК съдът отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период до сградата е доставяна топлинна 3 енергия, че дяловото разпределение е извършено от посочения топлинен счетоводител, че ответницата не твърди извършени плащания и че сумите, посочени в исковата молба, съответстват на осчетоводените от ищеца задължения.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от регулатора, които влизат в сила без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Член 153, ал. 1 ЗЕ определя като клиенти собствениците и титулярите на вещно право на ползване в присъединена сграда - етажна собственост. Изброяването не изключва възможността ползвател на договорно основание да бъде страна по самостоятелен договор с топлопреносното предприятие. В т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.

№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че лице, различно от собственика или вещния ползвател, дължи цената, когато е сключило договор при общите условия за топлоснабдения имот, като откриването на индивидуална партида на негово име е типично доказателство за такова съгласие.