Решение № 1361 от 04.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1361 гр. Варна, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501646 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби, както следва:

1. жалба от Н. К. И., действещ със съгласието на своята майка и законен представител Р. В.

С., чрез адв. Т. И.-ВАК, срещу решение №1795/07.06.2022г., постановено по гр.д. № 16820/2021г.

По описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за увеличаване на издръжка, дължима от ответника К. П. И. за разликата над присъдения размер от 300лв. До предявения размер от 400лв. Въззивникът счита, че решениеито в обжалваната част е неправилно и моли да се отмени като искът се уважи в пълния предявен размер. Излага, че възприетата от съда за достатъчна сума за покриване на разходите на ищеца в размер на 450лв. не кореспондира с нуждите на подрастващ на 17 години и е недостатъчна да задоволи неговите социални, битови и културни потребности и не е съобразена икономическата обстановка в страната. Посочва, че ответникът разполага с материални възможности, които му позволяват да заплаща издръжка в претендирания размер. Същият е в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние, поради което може да полага труд и да реализира доходи в размер, който позволява да предоставя на ищеца издръжка в претендирания размер. Освен това ответникът притежава и недвижими имоти, от които също може да реализира приходи и не дължи издръжка на други низходящи.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер от 400лв. Претендира за присъждане на разноските по делото.

2.жалба от К. П. И. срещу решение №1795/07.06.2022г., постановено о гр.д. № 16820/2021г.

По описана ВРС, с което е уважен, предявеният иск с правно основание чл.150 СК, като дължимата от въззивника издръжка в полза на детето Н. К. И., действащ със съгласието на своята майка Р. В. С. е увеличена от 80лв. На 300лв., считано от датата на исковата молба – 23.11.2021г.

Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението, като постановено при ненадлежно сезиране, поради което моли същото да се обезсили, евентуално да се отмени като неправилно, в частта, с която издръжката в полза на детето Н. И. е увеличена за разликата над 200лв., месечно. Навежда оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните и неизясняване на фактическата обстановка относно действителните нужди на детето от средства за издръжка. Не са обсъдени задълбочено и в цялост всички представени по делото доказателства, 1 поради което и съдът е достигнал до неправилни изводи относно общо необходимата месечна сума за издръжката на детето, както и, че ответникът има финансова възможност да заплаща издръжка в размер на 300лв. Счита, че присъдената издръжка е в завишен размер и не са съобразени материалните възможности на ответника. Не е отчетен фактът, че макар, че е налице съществено изменение в нуждите на детето от средства за издръжка, липсва трайна и съществена промяна във възможностите на ответника да предоставя такива в размер над 200лв. месечно. Съдът не е отчел и задължението на ответника да издържа и друго свое непълнолетно дете.

Претендира се отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли иска като неоснователен за разликата над 200лв. месечно.

С писмен отговор, Н. К. И., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р. В. С. е оспорил въззивната жалба, подадена от К. И. като неоснователно и моли същата да се остави без уважение.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба Н. К. И., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Р. В. С., твърди, че с влязло в сила решение, постановено на 15.12.2010г. по гр.д.№ 17392/2010г. по описа на ВРС, ответникът К. И. като негов баща е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. Твърди, че размера на издръжката не кореспондира с нуждите на ищеца и възможностите на родителя, който не упражнява родителските права. Ищецът е ученик в 11 клас, на 17 години и има нужда от учебници, учебни помагала, дрехи, обувки, джобни пари, с които да посреща ежедневните си нужди. Освен това са необходими средства за осигуряване на подготовка за кандидатстване във висше учебно заведение и изпити по биология и здравно образование.

Предявен е иск за изменение на присъдената в полза на Н. К. И. с решение по гр.д. № 17392/2010г. на ВРС, посредством увеличаването й от 80лв. на 400 лв. месечно, считано от предявяване на иска – 23.11.2021г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни основания за изменението или прекратяването на издръжката.

В срока за отговор ответникът К. П. И. е оспорил иска като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че не е настъпила промяна във възможностите на родителя, който не упражнява родителските права. Твърди, че не работи и дължи издръжка на друго свое непълнолетно дете.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за раждане се установява, че родители на Н. К. И. ЕГН ********** са Р. В. С. и К. П. И..

След прекратяване на брака на Р. В. С. и К. П. И. с решение, постановено по гр.д. № 17392/2010г. на РС Варна, упражняването на родителските права по отношние на Н. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на личен контакт, като същият е осъден да заплаща издръжка в розмер на 80лв.

Към момента на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, ищецът е на 17 години и 10 месеца.

Не се спори между страните, а и от представената по делото писмени доказателства се установява, че през учебната 2021/202г. Н. И. е ученик в Езикова гимназия «Фредерик Жолио – Кюри», гр.Варна, дневна форма на обучение в 11 клас, профил чужди езици – френски език/английски език/ биология и здравно образование/ химия и опазване на околната среда за учебната. Не е спорно също, че преките и непосредствени грижи за ищеца се упражняват от неговата майка, която осигурява и преимуществено средствата за издръжката му.

От представените служебна бележка и квитенция се установява, че Н. е записан и ползва допълнителни педагогически услуги – подготовка за държавен зрелостен изпит по биология и здравно образование в периода м. ноември 2021г. – м.май 2022г., с дължима такса в размер на 730лв., като на 28.10.2021г. е заплатена такса в размер на 100лв от Р. С..

Съгласно представеното удостоверение от ЕГ«Фредерик Жолио –Кюри», Варна, Р. С. е 2 работила като учител и за м. 09.2021г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 888.05лв.

По делото е представена заповед № 85/10.01.2022г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ответника К. И. с «Блек Суон Холдинг България» ЕООД.

Съгласно представена справка от АВ, К. И. е собственик на ПИ в с.Гурково, с площ от 30 дка, на самостоятелен обект в сграда с площ от 64,28 кв.м. в ПИ с идентификатор *** в гр.Варна, апартамент в гр.Варна, бул.»В.Левски», бл.7, вх.А, нива в с.ВасИ.о, нива в с.Староселец, двуетажна жилищна сграда в с.Староселец.

Пред въззивната инстанция са представени заверени копия от служебна бележка, издадена от «ЕДУТЕХ»АД и свитанции към приходни ордери, от които се установява, че Н. К. И. продължава кандидат-студентската си подготовка по биология и химия за кандидатстване в Медицински университет, като до 30.09.2022г. дължимите месечни вноски за подготовката и учебни материали по биология и химия са на обща стойност 1495лв. и сумата е заплатена от Р. С.; дължимите такси до предварителните изпити са в размер на 2220 лв., платими на месечни вноски.; на 11.06. е заплатена сума в размер на 200лв., на 08.10.2022г. е заплатена такса в размер на 370лв., на 17.09.2022г. – 400лв.

Видно от представеното удостоверение, издадено от ЕГ «Фредерик Жолио –Кюри», гр.

Варна, майката на ищеца -Р. С. е получила доход от трудово възнаграждение в размер на 1247лв., средномесечно за периода м.10.2021г. – м.09.2022г.

От представената справка от ТД на НАП Варна е видно, че в периода 01.08.2021г.- м. 02.2022г. бащата на ищеца е получавал доход в размер на 1409 лв. Средно месечно.

От представеното заверено копие от решение №442/09.02.2016г., постановено по гр.д. № 6241/2015г. По описа на РС-Пловдив е видно, че К. И. е осъден да заплаща в полза на друго свое малолетно дете месечна издръжка в размер на 120лв.

По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:

Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В конкретния случай се твърди трайно изменение на нуждите на детето Н., изразяващо се порастване на детето, посещение на редовна форма на обучение в средно училище, закупуване на училищни пособия, необходимост от средства за заплащане на такси за извънкласни форми на обучение, образование и подготовка за кандидатстване във висше учебно заведение. От изложените твърдения съставът намира, че са налице посочените основания, че израстването на Н. и обучението му изисква и повече средства за закупуване на учебници и помагала, както и средства за заплащане на такси за извънучилищна образователна подготовка. Постановеното решение, с което е определена издръжката в размер на 80лв., е влязло в сила на 15.12.2010г., когато Н. е бил на 6 години. Към настоящия момент ищеца е на 17 години, продължава да учи, като израстването и продължаване на обучението му налагат и повече разноски за храна, облекло, дневни разноски, учебници и заплащане на такси за обучение.

Затова и съставът на съда приема, че е налице изменение на потребностите на ищеца.

Не се установява изменение в нуждите на детето, възникнали поради изключителните способности или специални потребности изискващи заплащане на средства в размер многократно превишаващ обичайния за дете на неговата възраст.

Изменение в доходите на бащата не е твърдяно, като такова не може да бъде и установено предвид факта, че липсват данни за доходите му към периода на определянето на предходната издръжка. Предвид това и дори да се констатира от приложените доказателства, че за период една година назад преди подаване на исковата молба ответникът е реализирала доходи около 1409 лв. средномесечно, не може да се приеме, че е налице трайно изменение във възможностите на задълженото лице. Настоящият състав на съда, намира, че предвид обстоятелствата, че ответникът е в трудоспособна възраст, като не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че 3 той страда от заболявания, които препятстват или ограничават възможността за полагане на труд, същият би могъл да си осигурява доход в размер около средната за страната работна заплата.

Освен това от доказателствата по делото се установява, че К. И. притежава имущество – недвижими имоти, от които би могъл да получава доходи. Не са налице данни ответникът да е в затруднено финансово състояние или влошено здравословно състояние, поради което настоящият състав на съда намира, че при добросъвестно отношение към изпълнението на родителските си задължения и безусловното задължение за осигуряване на издръжка за непълнолетните си деца, същият би бил в състояние да осигурява доход в размер, който да позволява изплащане на необходимите суми за издръжката и на двете си деца. Настоящият състав на съда намира, че К. И. притежава образование и квалификация, които му позволяват да работи и реализира доходи в размер на средната и над средната за страната работна заплата, тъй като видно от представената заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано то 11.01.202г., той е заемал длъжност „разработчик софтуер“.