Решение № 13009 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13009 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело № 20251110129556 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „**********“ ЕАД срещу Д. К. Г. - Б. , с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата, като законен наследник на С. И. Г., поч. на 25.07.22г.

, да заплати на ищеца следните суми: 365,17лева главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.21г.- м. 04.23г., заедно със законна лихва от датата на исковата молба -22.05.25г. до изплащане на вземането, 93,80лева- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.22г. до 17.05.25г., както и сума за дялово разпределение в размер на 18,07лева главница за периода м. 04.22г.- м. 04.23г., заедно със законна лихва от датата на исковата молба- 22.05.25г. до изплащане на вземането , както и сумата от 5,88лева – мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода 16.06.22г.- 17.05.25г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ********** , аб.

№ ******* .

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството й на законен наследник на собственика на топлоснабдения имот С. Г. / поч. На 25.07.22г./ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила през 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по 1 системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответницата е в забава , поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. К. Г. е подала отговор на исковата молба чрез адв. И.о М. - К. , с който по същество е оспорила предявените искове по основание и размер. Основните възражения на ответницата, поддържани чрез процесуалния й представител и в откритото съдебно заседание са , че ответницата следва да отговаря до размер на ¼ , доколкото е нейният наследствен дял по отношение на топлоснабдения имот , както и релевираното още с отговора възражение за погасяване на вземания по давност .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

2

От приетите писмени доказателства по делото , включително НА за продажба на недвижим имот / л.13-15 от делото/, както и удостоверение за наследници на С. И. Г. , поч. На 25.07.22г., се установява, че по силата на наследствено правоприемство ответницата Д. Г. е наследил ¼ идеална част от процесния топлоснабден имот , което обстоятелство не се оспорва и изрично се признава от ответницата.

Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката след прехвърляне на собствеността върху имота новият собственик е задълженото по смисъла на закона лице, след като за същия имот няма сключен договор между топлопреносното предприятие и лице ползвател на договорно основание.

Когато правото на собственост върху топлоснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна топлинна енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите на Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия.

Или в случая с оглед на наличните по делото доказателства , за ¼ от задълженията към „**********“ ЕАД ответницата по делото отговаря в качеството си на собственик на 1/4 идеална част от топлоснабдения имот – апартамент № 33 в гр. ********** с аб. № ******* .

С оглед на изложеното дотук и изричното признание на факти от страна на ответника, съдът приема, че като клиент на топлинна енергия ответницата Г. се е намирала в облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което дължи заплащане на цената на доставените услуги, но до размер на ¼ идеална част .

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, 3 които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „**********“ ЕАД и ответницата, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия, като в отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства се установява , че дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В случая ответницата не е оспорила изрично факта на доставяне и 4 правилно отчитане и разпределение от страна на ищеца на топлинна енергия в процесния имот в твърдените количества и обем, поради което по делото не е допуснато изготвяне на заключение по съдебно-техническа експертиза.

По делото от страна на ответницата, чрез процесуалния представител, изрично е направено заявление , че не е налице заплащане на търсените с исковата молба суми, поради което не е допуснато изготвяне на счетоводна експертиза.

Доколкото съдът достигна до извод за дължимост на главните вземания, на разглеждане подлежи възражението за погасяване на част от вземанията по давност. Доколкото се касае за периодични вземания, които се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност , съдът намира че вземанията по фактура №1021526142 от 31.07.22г. и касаещи отчетен период 01.05.21г.30.04.22г. са погасени по давност. Или погасена по давност е сумата за топлинна енергия в размер на 95,47лева. Ето защо предявеният осъдителен иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 269,70 лева или 137,89евро и и за периода от м.05.2022 г. до м.04.2023 г. вкл. и отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 365,17лева и периода от 05.2021 г. до 31.03.2022 г. Основателна се явява изцяло претенцията за главница за дялово разпределение до предявения размер , доколкото същата не е погасена по давност , а вземането се установява от наличните по делото писмени доказателства .