Определение № 1344 от 06.11.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 780/2026
- Вид
- Определение № 1344
- Подписан
- 06.11.2026
- В сила
- 06.11.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1344 гр. Стара Загора, 06.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500780 по описа за 2026 година Обжалвано е определение № 2259 от 12.08.2026 г., постановено по гр.д.
№ 211/2026 г. по описа на РС – Стара Загора, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение молбата на „С.к.“ АД за изменение на решение № 693 от 01.07.2026 г., постановено по делото, относно разноските.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като излага две групи съображения. На първо място, счита, че от представения договор по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв не се установявало, че страните се намират в близки отношения.
Това оплакване е неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК при уважаване на исковите претенции ищецът има право на заплатените съдебни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв.
Когато процесуалният представител е оказал безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, той има право на адвокатско възнаграждение, като съдът осъжда другата страна да го заплати - чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Страната, която получава безплатна адвокатска помощ, не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, нито съдът следва да събира доказателства за това. Достатъчно е да бъде представен договор между страната и нейния адвокат - процесуален представител по делото, в който да е постигнато съгласие да бъде оказана безплатна адвокатска защита.
Без значение е по колко дела адвокатът на ищеца е процесуален представител.
Независимо дали адвокатското възнаграждение е заплатено или е оказана безплатна адвокатска помощ, ответникът по делото, щом решението е негативно за него, понася разноските на ищеца, в т.ч. и в хипотезата на оказана безплатна адвокатска помощ.
На второ място, частният жалбоподател счита, че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждането му, тъй като ищецът бил подал 14 искови молби.
1
Това възражение също е неоснователно. Без значение е дали ищецът ще предяви правата си в отделни искови молби или в една обща, щом се оспорват различни правоотношения, макар и между едни и същи страни. Наличието на няколко дела между същите страни не може да бъде квалифицирано като злоупотреба с процесуални права от ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Ищецът обаче няма задължение да предяви всичките си материално-правни претенции срещу даден ответник в едно съдопроизводство. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца е предоставена възможност да търси защита на правата си в обем и по начин, заявен от същия в съответната искова молба. Предявяването на няколко различни претенции, макар и с едно и също правно основание, произтичащи от различни факти, в случая различни договори за кредит, не може да се разглежда като недобросъвестно упражняване на процесуални права. Освен това, независимо дали претенциите са предявени с една искова молба или отделно, на страната, се дължи възнаграждение за всеки един иск.
Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че ищцата няма потребителстко качество. Определението за потребител е легално и от неговото съдържание е повече от очевидно, че ищцата има това качество.
Освен това следва да се има предвид, че в хипотеза като настоящата сумите за разноски се присъждат в полза на адвоката, а не на ищцата. Така че да се търси търговска или професионална дейност във връзка с дължимостта на възнаграждение по чл.38 ЗАдв е несъстоятелно.
С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. Съгласно съществуващата съдебна практика на ВКС, приетата от Висшия адвокатски съвет НМРАВ, към която чл. 38 ЗАдв препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС. Задължителни остават разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС за процесуалните правомощия на съда и критерия за упражняването им, израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съчетано се прилагат принципът за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес. Отчита се разумната връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати -за 2 справедливо възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. /в този смисъл определение № 1640/04.04.2024 Г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др./.
В случая настоящият съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност на процесното първоинстанционно поризводство, макар и да не е висока, обуславя присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв в приетия от районния съд размер. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба за установяване недействителността на договор за кредит поради неточно посочване на ГПР и за връщане на недължимо платени суми по този договор за кредит. С решението по същество и двата иска са уважени. Процесуалният представител на ищеца – адвокат М. е изготвил подробна искова молба, с която са предявени два иска, съединени кумулативно. Само по себе си предявяването за съвместно разглеждане на повече от един иска допринася за повишаване цялостната правна сложност на делото, което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При извършване на преценка за адекватността на възнаграждението следва да бъде отчетен и ниският материалния интерес по спора. На следващо място трябва да се отбележи, че в хода на делото са събрани само писмени доказателства. За разглеждането му са проведени няколко открити съдебни заседания, в които процесуалния представител на ищеца не се е явил, но по делото са били извършвани и други процесуални действия. С оглед на горното, присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. се явява разумно и пропорционално, като, за да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази и пазарната цена на труда към момента на предоставяне на адвокатската защита. Ето защо наведените с частните въззивни жалби оплаквания за несправедливост на възнаграждението се явяват неоснователни. Доколкото, в случая не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, правилно районният съд е оставил без уважение подадените от ответниците молби по чл. 248, ал 1 ГПК.
Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2259 от 12.08.2026 г., постановено по гр.д. № 211/2026 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4