Решение № 82 от 26.05.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. к., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – к., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20265100500051 по описа за 2026 година

С решение № 512/17.11.2025 г., постановено по гр. д. № 72/2025 г. по описа на Районен съд - к., е отхвърлен като неоснователен предявеният от „А.

К.” ЕООД, ЕИК ********, иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 211 КТ за осъждане на ответника Р. А. З., с ЕГН **********, да заплати на ищеца сума в размер на 29 200 лева, представляваща претенция за пълна имуществена отговорност за причинена на ищеца - работодател вреда от липса по повод осъществяване на трудовите задължения на ответника работник по закупуване на строителни материали и отчитане на средствата за това, предоставени му с преведени по банков път служебни аванси в периода 31.07.2020 г. - 20.01.2021 г., както следва: на 31.07.2020 г. преведена сума в размер на 8000 лева, на 07.08.2020 г. преведена сума в размер на 3000 лева, на 12.08.2020 г. преведена сума в размер на 1700 лева, на 13.08.2020 г. преведена сума в размер на 300 лева, на 14.08.2020 г. преведена сумата в размер на 2000 лева, на 18.08.2020 г. преведена сумата в размер на 5400 лева, на 28.08.2020 г. преведена сума в размер на 1500 лева, на 14.09.2020 г. преведена сума в размер на 1000 лева, на 23.10.2020 г. преведена сума в размер на 2000 лева, на 06.11.2020 г. преведена сума в размер на 1500 лева и преведена сума в размер на 200 лева, на 20.11.2020 г. преведена сума в размер на 2000 лева и на 1

20.01.2021г. преведена сума в размер на 600 лева, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане. С решението е отхвърлен като неоснователен и предявеният от „А.

К.” ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр с чл. 249 във вр. с чл. 243 от ЗЗД за осъждане на ответника Р. А. З. да заплати на ищеца сума в размер на 5 040 лева, представляваща равностойността на 120 броя подпори, предоставени на ответника по сключен между страните договор за заем за послужване. Присъдени в полза на ответника са на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в общ размер на 2 000 лева, от които адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 600 лева, и депозит в размер на 400 лева за съдебно - почеркова експертиза, и същите са възложени в тежест на ищеца „А. К.” ЕООД.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „А. К.” ЕООД чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно, както и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като са изложени съображения само за неправилността му.

Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не доказал качеството на отчетник на ответника, свързано със задължение по съхраняване и разходване на средства, като предпоставка за ангажиране на отговорност реда на чл. 207 ГПК, не се подкрепят от доказателствата. В рамките на проведеното съдебно дирене не било установено ответникът да е имал пряко отношение към закупуване и предоставяне на материали за строителните обекти, на които е полагал труд; установена била неговата съпричастност към друг вид боравене с материални средства - заплащане възнагражденията на останалите работници на обекта. При това положение следвало да се приеме, че е налице възлагане на материално-отчетническа дейност и ответникът е получавал средства с определена цел, като негова била грижата за правилното им разпределяне. Посоченото обосновавало необходимостта от т.нар. отчетна сделка, от която да е видно, че сумите били използвани според уговореното и в размера, съответстващ на полученото.

Макар да имало данни, че с тях все пак е плащано на работниците, то липсата на конкретика и документална обоснованост - ведомост, разписки или друга подобна форма, на практика водело до пълна липса на отчет.

2

По отношение на решението в отхвърлителната му част досежно втория предявен иск са изложени следните доводи : „съждението на съда, че не било ясно от кого са получени подпорите е логически неиздържано - от една страна не можело да има причина ищецът да разполага с оригинал на разписка, ако тя би била съставена в полза на трето лице. Обектът от който са взети и е поето задължението да се върнат вещите е този, на който ответникът е работил при ищеца - Малинова долина. Ответникът и не би оспорил авторството си на документа, след като знае, че именно той е действителният издател, а в този случай безспорно следва да знае и посочи в чия полза го е издал, ако това не е ,.А. К.“ ЕООД. Всички тези индиции ясно показват че правоотношението се е развило именно между твърдените страни и със съдържанието, установено по-горе. Така, документът, макар и частен свидетелстващ, респ. с необвързваща доказателствена сила за съда, все пак остава годен източник на данни, които не са опровергани. Същият в достатъчна степен обективира постигнато съгласие между страните относно предмета на договора - заем за послужване, предаването на материалите, както и определяне на стойността им, която страните приемат за меродавна в отношенията си като обезщетение при неизпълнение. При положение че не са налице данни за връщане на даденото е възникнала и хипотезата на неоснователно обогатяване за сметка на ищеца и в полза на ответника, който е длъжен да заплати съответната обезвреда. И макар да има и конкретен срок за връщане, ако се приеме, че той не е валидно уговорен, то предявяването на искова молба също може да бъде третирано като нарочна покана за изпълнение на задължението, съгласно общоприетата съдебна практика“.

Искането е въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова и да реши делото по същество, като уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани, заедно със съответните законови последици.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна Р. З., чрез представител по пълномощие е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбодателят, чрез пълномощника си, поддържа въззивната жалба. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за 3 правна защита и съдействие от 06.04.2026г.

Въззиваемата страна Р. З., представлявана от пълномощник в съдебно заседание, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора на същата съображения. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 05.02.2026г.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

При извършената служебно проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът е сезиран с два осъдителни иска, предявени от „А. К.” ЕООД против Р. А. З. от с. П., общ. А., както следва : иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 211 КТ за ангажиране на пълна имуществена отговорност за причинена на ищеца-работодател вреда причинена от липса по повод осъществяване на трудовите задължения на ответника-работник по закупуване на строителни материали и отчитане на средствата за това, предоставени му с преведени по банков път служебни аванси в периода 31.07.2020 г. - 20.01.2021 г., с цена на иска – 29 200лв.; и иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 249 във вр. с чл. 243 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати предоставени му за послужване 120 броя подпори на обща стойност от 5 040 лева със задължение за връщането им на 10.01.2023 г., които не са върнати в посочения срок, като се претендира тяхната левова равностойност.

Твърденията на ищеца са, че ответникът Р. А. З. бил служител в ищцовото дружество, назначен на длъжност „кофражист“, която длъжност заемал по силата на сключен трудов договор от 07.09.2019г. За времето на изпълнение на длъжността, на ответника било възложено да закупува строителни материали, като практиката била да му бъдат изпращани служебни аванси, след използване на които следвало да представи съответен разходен документ. При направена вътрешна ревизия в счетоводството на ищеца се установило, че към момента на предявяване на иска неотчетената пред дружеството сума възлизала на 29 200 лева. Всички средства били предоставени по банков път - с отделни плащания и с посочено основание 4

„служебен аванс“. Също така, ищецът твърди, че при напускането на ответника, по негова молба му били предоставени 120 броя подпори на обща стойност от 5 040 лева, със задължение за връщането им на 10.01.2023 г., за което била съставена съответна разписка. Въпреки, че срокът бил изтекъл, имуществото не било възстановено, поради което счита, че следва да бъде възстановена неговата равностойност.

Исковата молба е била оставяна двукратно без движение и на ищеца са били дадени подробни указания за изправяне на нередовности в същата, а именно : да конкретизира последователно фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията като посочи дали по силата на сключения трудов договор от 07.09.2019 г. с длъжностна характеристика на ответника е възложено да съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, в случая да закупува строителни материали, или въз основа на друг акт на работодателя /заповед, допълнително споразумение към трудовия договор и др./ или твърди, че отчетническата дейност произтича от естеството на възложената трудова дейност; кога е направена твърдяната вътрешна ревизия в дружеството и кога /към коя датата/ е установен размерът на неотчетената сума от 29 200 лева; има ли издадена заповед, респ. др. документ за налагане на имуществена отговорност на материално отговорно лице; кога е прекратено и на какво основание трудовото правоотношение с ответника; да се поясни какъв вид имуществена отговорност се търси – на работник или служител, или отчетническа отговорност в рамките на изпълнението на специфични отчетнически задължения, като елемент на трудовото правоотношение в конкретния случай; да се поясни при коя хипотеза на чл.

203, ал. 2 КТ се търси вината, ако се търси пълна имуществена отговорност; да представи трудов договор, както и молба/заявление, респ. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. В изпълнение на дадените указания ищецът е посочил, че отчетническата дейност на ответника произтича от естеството на възложената трудова дейност, като в тази връзка не е издаван допълнителен акт /заповед, длъжностна характеристика или допълнително споразумение/. Сочи, че вътрешната ревизия на дружеството е проведена в началото на 2023 г., като към момента не е издавана заповед за налагане на имуществена отговорност.

В срока по чл. 131 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете както по основание, така и по размер. Оспорва, че са му 5 възлагани отчетнически дейности по закупуване на материали посредством служебни аванси, след използване на които е следвало да представя съответен разходен документ. Оспорва авторството на представената разписка от 14.12.2022 г., в която е посочено, че са му предоставени 120 бр. подпори на обща стойност 5 040 лева, със задължение за връщане. Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение по силата, на което ищецът е бил негов работодател, а той – ответникът, бил „кофражист“. Оспорва да е имал функция на управител или да е имал други вменени отчетнически задължения. Оспорва, че описаните в исковата молба служебни аванси, предоставяни му по банков път, са били преназначени за закупуване на строителни материали и че не са били разходвани по предназначение, тъй като не се твърди това да е довело до спиране и забава на работния процес и на изпълнението на съответния /непосочен от ищеца/ обект. Моли за отхвърляне на иска.