Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 80 от 13.03.2023, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 100/2022
Вид
Протокол № 80
Подписан
13.03.2023
В сила
13.03.2023
Състав
Никола Дойчинов Дойчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 80 гр. Провадия, 28.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20223130100100 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

---------------------------------------------------------------------------------------------------ИЩЕЦЪТ Х. К., редовно призован чрез адв. Р. Г. И., АК Варна, не се явява лично, представлява се от адв. Р. И., редовно упълномощена с пълномощно на л. 59 по делото и приета от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ Ю. Х. Н., редовно призована чрез адв. К. И. И., АК Варна, не се явява лично. Представлява от адв. К. И., редовно упълномощена с пълномощно на л. 49 по делото и приета от съда от днес.

---------------------------------------------------------------------------------------------------СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че поради редовното призоваване на страните и тяхното становище, не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва делото съобразно проекта за доклад, обективиран в Определение № 56 / 14.01.2023 г.

1

СЪДЪТ, на основание чл. 143 ГПК, след разрешаване на предварителните въпроси по редовността и допустимостта на предявената искова молба, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като поканва процесуалния представител на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника да посочи и представи нови доказателства.

АДВ. И.: Поддържаме исковата молба така, както е предявена. Няма да правя уточнения по нея.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал.3 от ГПК, приканва страните към спогодба, но такава не беше постигната.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат становището си във връзка с изготвения проект за доклад с Определение № 56 / 14.01.2022 г.

АДВ. И.: Нямам възражения по проекта за доклад. По отношение на правната квалификация в исковата молба в петитума съм посочила връщане на сумата въз основа на неосъществено основание, т.е. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД. Считам, че в настоящия случай абсолютно сумата реално е предадена без основание и липсва правопораждащ юридически факт, от който да е възникнало от същото. Считам, че по-скоро искът и правното основание за образуване на настоящото дело би следвало да бъде въз основа, че ответницата е получила нещо без правно основание. В този смисъл е и Решение № 60152/15.06.2021 по гр.д. № 37555/2020 г. на ВКС, трето гражданско отделение. Казвам, че предаването на сумата е без основание, защото няма договор, няма правопораждащ факт. В проекта за доклада правната квалификация е чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Сумата е предадена реално в заем, но в крайна сметка няма договор, няма правопораждащ факт и за това е без основание. Има уговорка за връщане на сумата.

АДВ. И.: Съдът има приоритет да променя правното основание и с оглед обстоятелствената част на иска, съдът правилно е квалифицирал иска по чл. 240 от ЗЗД. Имам възражения по проекта за доклад в частта, в която съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на водене от ищеца за установяване на посочените в исковата 2 молба обстоятелства. В исковата молба липсва конкретика на обстоятелствата, които ще се установяват и които ГПК изисква по чл. 127, ал.

2. Смятам, че искът в тази част е недопустим и затруднява ответника да организира защитата си. Не е пояснено какво ще се доказва със свидетелите.

Това възражение го правя и с оглед ограниченията на чл. 164 от ГПК за недопустимост на свидетелските показания. Моля да дадете възможност на ищеца да установи какво ще доказва. Допълвам и т. 6 опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, т.к. има нотариални актове в частта за уговорената и платена цена.

АДВ. И.: Със свидетелските показания ще установявам всички наведени в исковата молба твърдения и по-конкретно предаването на сума пари. Свидетелите, които водя в днешно съдебно заседание са присъствали на двете сделки, като едната от свидетелите е била преводач на доверителя ми.

Другото лице са свидетели на предаването на сумата.

С Ъ Д Ъ Т намира следното: Правната квалификация на спорното материално субективно право, предмет на процеса се определя от съда въз основа на наведените от ищеца в исковата молба твърдения за факти и търсената защита в петитума. Дадената от ищеца правна квалификация на предявените от него искове не обвързват съда. В случая в исковата молба, както и изрично процесуалният представител на ищеца заяви в днешно съдено заседание се твърди, че ищецът предава на ответницата сумата от 13 750 лв., а тя се е задължила да я върне в рамките на една година. Като впоследствие се уговарят, че ще сключат и писмен договор за заем. Още в исковата молба се посочва, че с тази сума реално ще бъде закупено на името на ответницата недвижим имот. Предвид тези твърдения съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответницата е иск за реално изпълнение по устен договор за заем за връщане на сумата от 13 750 лв. Няма наведени твърдения в исковата молба за нищожност на заема, поради което проектът за доклад следва да бъде обявен за окончателен. По отношение на искането за разпит на свидетели, съдът счита че следва да се разпитат, като посочените в чл. 164 от ГПК ограничения относно доказването на договори на стойност поголяма от 5 000 лв., съдът ще се произнесе с крайния си съдебен акт по същество на спора.

Предвид горното, съдът

3

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА изготвения с Определение № 56 / 14.01.2023 г. проект за доклад за окончателен, като същият да се счита за неразделна част от съдебния протокол.

СЪДЪТ, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК предоставя възможност на страните по делото да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални действия:

АДВ. И.: Да се приемат писмените доказателства, представени с исковата молба.

АДВ. И.: Да се приемат писмените доказателства, представени с исковата молба. Оспорвам по основание и размер предявения иск за сумата 13 750 лв., представляваща претендирано вземане за предоставен паричен заем.

Намирам, че искът е неоснователен. Твърдя, че между страните не е сключван договор за паричен заем, не е налице облигационно вземане и облигационно правоотношение по договор за заем. Ответницата не е получила претендираната сума, както и ищецът няма вземане към ответницата за същата сума, дадена за заем. Възразявам и срещу твърденията в обстоятелствената част на иска, че ответницата не е разполагала с парични средства към момента на сключване на договора за покупко-продажба на имотите. Ще представя нотариален акт, от който се установява, че Ю. Х. е продала собствен недвижим имот и с парите от сделката е имала възможност да си закупи друг такъв, както е и сторила. Твърдя, че лично по нотариален акт № 104/07.06.2019 г. е заплатила на продавачите, а по нотариален акт № 105 / 07.06.2019 г. солидарно с ищеца е заплатила в брой уговорената сума по сделката. Представям нотариален акт.

АДВ. И.: Не се противопоставям да се приеме нотариалния акт, но е неотносим.

СЪДЪТ, за да се произнесе по направените в исковата молба доказателствени искания, намира, че до събиране в рамките на настоящото производство следва да бъдат допуснати процесуално допустимите, относими към предмета на делото и необходими с оглед изясняване на действителните 4 фактически обстоятелства по делото по смисъла на чл. 146, ал. 4 от ГПК доказателства.

Ето защо и на основание чл. 148 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, представените с исковата и уточняващата молби надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на писмени документи, намиращи се от л. 3 до л. 9 вкл. по делото, както и от л. 19 до л. 27 вкл. по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото, представения в днешно съдебно заседание писмен документ, а именно: НА № 4944 / 29.09.2018 г. вписан под № 6, т. XII, д. № 2195126 в Служба по вписванията при Районен съд-Провадия.

АДВ. И.: Водим допуснатите ни свидетели и моля да бъдат разпитани.

Съдът пристъпва към разпит на свидетелите на ищцовата страна.

В залата влиза свидетелят Д.Ю.С..

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Ю.С., ЕГН: **********, българска гражданка, без дела и родство със страните по делото. Предупредена за отговорността по чл.

290 от НК. Обещава да говори истината.

Ю. Н. е леля на съпруга ми.

На въпроси на адв. И.: Аз бях преводач на Х. К. при сключване на сделка за покупко-продажба. В самия ден, в залата на нотариуса Ю. каза на Х., че няма как да се прехвърли къщата на негово име и трябва да е на двамата. Аз бях преводач на Х. при покупко-продажбата. Не си спомням коя година беше сделката. Бяхме при нотариуса, за да превеждам на Х. К..

Присъствах и при подписването на договора за покупко-продажба. Имотът беше за Х., но когато Ю. каза, че не става да бъде на негово име и влязохме вътре и му обясних.

На въпроси на съда: Х. искаше да купи имота лично за себе си, но когато жена му Ю. каза, че не става и си го купиха…Х. и Ю. живееха на семейни начала, но не съм наясно от колко години. В момента не живеят на 5 семейни начала от може би една година. Мисля, че те се разделиха след „Ковид пандемията“. Аз нямам много връзка с тях, само в този ден присъствах като преводач и в случая съм наясно, че човекът купи имота, даде парите. В момента на сключване на договора за покупко-продажба Х. и Ю. живееха заедно. Х. К. искаше да купи имота лично за себе си и да стане едноличен собственик на имота, но по обяснения на Ю., че тъй като е чужд гражданин не може да купи имот, Х. се съгласи да стане така, както е в нотариален акт.

Въпрос на съда: Какво се съгласиха? Кой да бъде купувач?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Ю.С.: Купувачът е Х. К., но едната част на е Ю. доколкото съм спомням, защото това става преди две години и няма как да си го спомням. Не съм много наясно с нещата и не съм много близка, просто в самия ден присъствах и преведох това всичко, което казаха.

Въпрос на съда: Спомняте ли си какъв е предметът на договора?

Какво купиха?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Ю.С.: Къща в **** си купиха.

Въпрос на съда: Дворно място купиха ли, т.е. има ли къща и двор?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Ю.С.: Да, имаше къща и двор в гр. ****. Това, което си спомням е, че къщата беше до Общината.

Въпрос на съда: Ю. му казва, че той не може да стане собственик на целия имот и трябва двамата или само тя да стане? Спомняте ли си?

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Ю.С.: Като цяло, честно казано повечето тя искаше по реално, но...така се съгласиха двамата, защото се отделиха на една страна и си поговориха и казаха, че на двете имена ще се раздели къщата.

Така се разбраха те.

Въпрос на съда: Някакви други договорки имаха ли във връзка с това?