Решение № 217 от 28.04.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. С., 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20241800501091 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба вх.

№ 260293/11.10.2024 г. от А. В. Д. и Й. К. Д., чрез адв. Д. С. срещу Решение № 260012 от 20.09.2024 г., постановено по гр.д. № 1568/2020 г. по описа на Районен съд - Ботевград, в частта му, с която съдът е признал за установено по предявените от ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД искове с правно основА.е чл.

422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците А. В. Д. и Й. К. Д. дължат на дружеството при равни квоти по ½ ид.ч за всеки един от ответниците следните суми: сумата от 794.24 лв., представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., в имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С., общ. Т., ж.к. „Г.Д.“, бл. 252, вх. Г, ет. 6, ап. 88, инсталация **********, абонатен № 100349; сумата от 106.70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. - 07.07.2020 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; сумата от 33.65 лв., представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.05.2017 г. - м.04.2019 г.; сумата от 6.81 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2017 г. - 07.07.2020 г., върху главницата за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законна лихва върху горепосочените суми, считано от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 03.08.2020 г. по 1 гр.д. № 947/2020 г. по описа на Районен съд – Ботевград.

С посоченото решение са отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за разликата над сумата 794.24 лв. до пълния предявен размер от 1128.13 лв. и за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г., за законна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над сумата 106.05 лв. до пълния предявен размер от 184.41 лв., за главница за дялово разпределение над уважения размер от 33.65 лв. до пълния му предявен от 36.37 лв. и за периода от м.03.2017 г. до м.04.2017 г., както и за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение над уважения размер от 6.81 лв. до пълния предявен от 7.69 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 15.07.2017 г. В тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

С решението е разпределена и отговорността за разноските между стрА.те съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

В депозираната жалба на А. В. Д. и Й. К. Д., подадена чрез пълномощника адв. Д. С., се излага възражение, че решението в обжалваната му част е невалидно, недопустимо и неправилно. Излага се довод, че решението е основано на нищожна заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което съдът се е произнесъл по недопустим иск. Издадената заповед за изпълнение била в противоречие с чл. 411, ал.2, т. 2 от ГПК и на т.2б от тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК, във връзка с което се излагат пространни съображения. Заповедта била недопустима и поради това, че с нея било предявено чуждо вземане. Излагат се доводи за неприложимост на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването като противоречаща на законови разпоредби от по-висок ранг – ЗЕ, ЗЕЕ, ЗЗП, КРБ, както и правото на ЕС. Излагат се пространни съображения за неправилно прилагане на Методиката по посочената Наредба относно изчисляването на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, за отопление на имота и за БГВ. Първоинстанционният съд не бил проверил Общите условия, които съдържали неравноправни клаузи. Не били приложени разпоредбите, че по отношение на доставената енергия от потребителите е приложима клаузата за непоръчА. доставки. Неправилно съдът бил приел също, че страна по договора е ОС на ЕС, което няма тази компетентност, а от друга страна всички договори с ФДР били прекратени. Неправилно била възприета разпоредбата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕС относно правото да се заплаща реално потребената енергия. Изложени са възражения срещу приетото заключение на СТЕ относно начина на изчисляване на доставеното количество топлинна енергия - в същото имало несъответствие в инсталирана и проектна мощност с оглед определяне на топлинната енергия за сградна инсталация. В тази връзка се сочи, че не са налице данни относно действително инсталираната мощност на сградната инсталация и за температурата на топлата вода към абонатната станция за процесния период, а подзаконовата нормативна база, отразена в чл.

6.1.1 от Наредба № 16-334, противоречи на законовите разпоредби на чл. 155, ал. 2 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕЕ. Измервателният уред не бил поставен на грА.цата на етажната собственост, а на различно място. Неправилно били определени и задълженията на СЕС – по презумпция от представените по делото извлечения. Неправилно бил тълкуван от съда и основен принцип на 2 правото на Общността – конкуренцията на енергийния пазар, закрепен чл. 101 и 102 от ДФЕС и 2-ри енергиен пакет. Сочи се, централното топлоснабдяване е ниско ефективно производство и налагането от държавата е нерегламентирана държавна намеса и огрА.чаване на конкуренцията на енергийния пазар. Съдът бил игнорирал доказателствата за неспазване на Стандарт БДС EN 834 относно това кой трябва да поеме тежестта по принудителните разходи в сградната инсталация. Поддържа се, че услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, при което реално ищецът е упражнил чужди права /на ФДР/. Излага и възражение срещу начина за определяне на енергията за сградна мощност – по своята същност това били загуби, зависещи изцяло от вида и начина на изграждане на сградната инсталация, и следва да се поемат от потребителите на енергия за отопление. Релевира се възражение за неправилно приложение от съда на чл.

86 ЗЗД и практиката на ВАС, като представените съобщения към фактури са документи с невярно съдържА.е. Поддържа се, че според тълкувателната практика на ВАС начисляването на лихви върху прогнозни сметки е нищожно.

Моли да бъде отчетено, че решението е постановено по недопустим иск, с оглед предявеното чуждо вземане, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен в обжалваната част. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК 831609046 чрез юрк. Цветелина Георгиева е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който взема становище за неоснователност на жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвА.ят съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявените допустими искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ – за установяване съществуването на вземА.я на ищеца срещу ответниците по издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 3333 от 03.08.2020 г. по ч.гр.д. № 947/2020 г. на Районен съд – Ботевград. Тук следва да се подчертае, че е неоснователно направеното в жалбата на ответниците възражение за недопустимост на исковете, поради нищожност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е съдебен акт с последици на съдебно решение. Съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав, не е в изискуемата писмена форма, или е постановен извън правораздавателната компетентност на съда. В случая издадената заповед за изпълнение срещу ответниците е валидна – издадена е в изискуемата писмена форма от надлежен орган и има изискуемото 3 нормативно определено съдържА.е. Неоснователен е релевирА.ят от ответника довод, че в нарушение на чл. 411, ал. 2 от ГПК районният съд не е съставил писмено разпореждане, от което да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки, посочени в същия текст. Изрично и отделно разпореждане се издава от заповедния съд само в случаите на изцяло или частично отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а в останалите случаи, когато подаденото заявление изцяло се уважава, съдът издава разпореждане, което инкорпорира в самата заповед за изпълнение. Без значение за валидността на заповедта за изпълнение е дали в нея претендирА.те вземА.я са точно описА. съобразно посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При евентуално наличие на такова несъответствие страна може да релевира доводи за това в хода на исковия процес, но то няма отношение към валидността на съдебния акт. Всички останали възражения срещу издадената заповед за изпълнение касаят съществуването на вземА.ята на кредитора, което е предмет на установяване в производството по иска по чл. 422 ГПК и е относимо към преценката за неговата основателност, но нямат отношение към валидността на заповедта за изпълнение.

Постановеното решение е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основА.е чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между стрА.те е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение със собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие – ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на това ТР посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирА. одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на 4 топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрА.е на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.