Решение № 71 от 24.04.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 223/2022
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 03.07.2023
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.81, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. Разлог, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №
20221240200223 по описа за 2022 г.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Е.Д.К., ЕГН*, от г.Б., у.
„В.“№9 против НП №22-0331-000166/28.03.2022 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „глоба" от 100.00 лева, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и лишаване от право да управлева МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:
На 11.03.2022 г. около 02:00 часа е извършена проверка в с.Ю., о.Я., с посока от кметството към махала "Ш.", в района на джамията. По време на проверката се установило, че жалбоподателят К. управлява собствения си лек автомобил марка "М.." с рег. №*, като не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което е нарушил чл.103 от ЗДвП.
На 21.03.2022 г. на жалбоподателя е съставен АУАН, за това че на 11.03.2022 г. около 02:00 часа, в с.Ю., о.Я., с посока от кметството към махала "Ш.", в района на джамията, управлява собствения си лек автомобил марка "М.." с рег. №*, като не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Въз основа на АУАН бл. №436402/21.03.2022 г. е издадено атакуваното НП №22- ***/28.03.2022 г. С него на жалбоподателя е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, „глоба" от 100.00 лева, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя С.М., св. К. и св. А., които пред настоящия съдебен състав свидетелстват какво и как са установили при извършената проверка. Конкретно св. К. и св. А. сочат, че са подал 1 светлинен, звуков сигнал и сигнал със СТОП палка на жалбоподателя, но същият не се подчинил, а рязко увеличил скоростта на движение. Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления, св. К. и А. са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От правна страна съдът намира на първо място, че актът за установяване на адм. нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното НП зам. Н-к на РУ-Р. към ОДМВР-Б., е компетентно длъжностно лице съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
В хода на административно-наказателната процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП, също са спазени. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя и връчен на последния срещу подпис.
Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна.
При установените факти съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на адм. нарушение по чл.103 от ЗДвП. От обективна страна същият като водач на МПС (по смисъла на §6, т.11 от ДР на ЗДвП) е управлявал автомобил и е бил длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Нормата на чл.103 от ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая безспорно се установи, че жалбоподателят е управлявал автомобила, като му е бил подаден сигнал със стоп-палка. Същият очевидно е видял този сигнал, но не е спрял на посоченото му място. Така съдът намира за безспорно установено по делото извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре. Извършеното от жалбоподателя нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Ето защо административно-наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя във вр. с осъществен от последния състав на нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил указанията дадени му от представителя на службата за контрол.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Във вр. с извършеното от жалбоподателя нарушение, съдът намира че административно-наказващият орган се е съобразил изцяло и с разпоредбата на чл.12 от ЗАНН и чл.27 от ЗАНН, като е определил наказанието за извършеното нарушение в средния размер – "Глоба" от 100.00 лева и "Лишаване от правоуправление" за срок от 3 месеца, като е отчел отегчаващите вината обстоятелства – поведението на жалбоподателя да не се съобразява с правилата за движение 2 по пътищата и счел, че за постигане целите на наказанието не е необходимо жалбоподателя да бъде наказван с максимално предвидените наказания за това нарушение и в същото време, че не следва същия да бъде поощряван да извършва нови нарушения, налагайки му наказание в средния размер.
В случая не е налице и маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова същия не представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за адм. санкция при реализирането им.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Съдът обаче констатира, че такава претенция не е отправена, поради което не дължи произнасяне по разноските в настоящето производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-0331-000166/28.03.2022 г. на Н-ка на РУ-Р. при ОДМВР-Б., с което на Е.Д.К., ЕГН*, от г.Б., у.„В.“№9, му е наложено адм. наказание: „глоба" от 100.00 лева, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3