Решение № 4282 от 03.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. Пловдив, 03.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330103040 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, против М. Д. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.06.2020 г. – 30.12.2022 г., в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот, находящ се в *************** имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 534.30 лева. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 105.43 лева, за периода 30.11.2020 г. – 30.09.2023 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № *********, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Твърди се, че ответникът има качеството потребител за процесния имот в качеството му на собственик на водоснабдения имот.

Отчетът се извършвал по показанията на монтирани в имота измервателни устройство с номер в картотеката на ищеца № ********* и № *********, като срещу вписаните показания в карнет има поставени подписи от ответника или негов представител.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 15842/2023 г. на ПдРС, ІІІ бр. състав, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

1

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно: 31.10.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени лично на ответника М.

Д. Т., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил от същия писмен отговор на исковата молба.

Ответникът М. Д. Т. е бил редовно призована за първото съдебно заседание, лично, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 9554/05.08.2024 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2024 г. ответникът не се е явила, не е изпратила упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу нея.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Относно разноските:

Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

В заповедното и в исковото производство ищецът е заплатил държавна такса в общ размер 100 лева, която следва да се присъди изцяло в тежест на ответника.

Освен това, ищецът в заповедното производство е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер от 50 лева, както и в настоящото исково производство претендира юрисконсултско възнаграждение. Понастоящем е в сила изменената разпоредба на чл. 78, ал.

8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017 г.), според която в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 2 до 150 лева, а в исковото – от 100 до 300 лева. Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.

Предвид изложеното, съдът като съобрази, че от една страна - делото е с малък материален интерес, за вземания, произтичащи от потребителски договор. От друга страна, извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба, по множество еднотипни заповедни и искови производства. Освен това настоящото дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Ето защо, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лева за заповедното производство и в размер 100 лева – за исковото производство, общо 150 лева.

Така общият размер на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 250 лева, от които 75 лева за заповедното производство и 175 лева за исковото производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Д. Т., ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250, следните суми: сумата от 534.30 лева /петстотин тридесет и четири лева и тридесет стотинки/ – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Цариградско шосе“ № 20, ап. 17, за периода 30.06.2020 г. до 30.12.2022 г., както и сумата от 105.43 лева /сто и пет лева и четиридесет и три стотинки/ – представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 30.11.2020 г. до 30.09.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда - 31.10.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7454 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по частно гр. дело № 15842/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ бр.с..

ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив , бул.

„6-ти септември“ № 250, сумата от общо 250 лева /двеста и петдесет лева/, от които сумата от 75 лева – деловодни разноски по производството по частно гр. дело № 15842/2023 г. по описа на РС – Пловдив и сумата от 175 лева – деловодни разноски по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3