Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262 от 02.03.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4955/2024
Вид
Решение № 262
Подписан
02.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Силвия Георгиева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171, т.2А, б.А · Закон за движението по пътищата
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 215, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Плевен, 02.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20244430104955 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.

Р. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, обл.Плевен, ул. „***“ №*** чрез адв. Н. И. от АК-Плевен, ПРОТИВ Ш. Е. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.***, обл.Плевен, ул. „***“ №*, с правно основание чл. 422 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът не изпълнил задължение по писмен договор за покупко-продажба на МПС рег.№*** от ***г. на *** №*** на Нотариалната камара, заверен от *** - ***, район на действие PC-Плевен, по силата на който Ш. Е. И., ЕГН: ********** продава на Д. Р. С., ЕГН:

********** моторно превозно средство: вид - МОТОЦИКЛЕТ, цвят - ***, марка и модел - ***, рама - ***, двигател - БЕЗ НОМЕР, с peг. № *** и Свидетелство за регистрация № ***, МПС-то към момента на прехвърляне е с прекратена регистрация за срок от 6 /шест/ месеца, съгласно Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т.2А, б.А от ЗДвП, изд. от Сектор Пътна полиция - Плевен от 23.05.2022г., срещу заплатена в брой сумата от 3200 лева.

Твърди се, че вместо договорения и заплатен мотоциклет, продавачът 1 предава на купувача мотоциклет *** модел ***, *** на цвят, с номер на рама ***, обявен за издирване от властите в Италия, тъй като същият е обект на присвояване. Сочи се, че разликата в предмета на сделката се установява при регистрацията на получения мотоциклет в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен.

Изложени са доводи, че след постановление за прекратяване от 10.06.2024г. на Районна прокуратура Плевен на ДП №***/2023г., ответникът Ш. Е. И. връща на Д. Р. С. общо сумата от 1200 лева, от които 500 лева в брой и 700 лева с превод по Изи пей на 09.07.2024г. Твърди се, че заявил на ищеца, че няма да му върне сумата от 2000 лева. Твърди се, че до момента задължението не е изплатено.

Твърди се, че в края на месец май 2023г. ищецът Д. Р. С. от гр.*** видял обява в социалната мрежа „Фейсбук“, свързана с продажба на мотор *** модел ***, *** на цвят. Твърди се, че продавач бил Ш. И.. Ищецът сочи, че споделил с *** си Ц.А.С. и със свой приятел Б.Б.Б. информацията за обявата, харесал мотора и решил да го купи.

Твърди, че се свързал с ответника и двамата се уточнили кога и къде да се срещнат, за да извършат сделката.

Сочи, че в края на месец май 2023г., отишъл с *** си Ц.А.С. до град ***, където живее ответникът. Твърди, че му предал сумата от 3200 лева и взел мотоциклета, който бил публикуван в интернет.

Твърди, че на ***г. ответникът му предал документите за собственост на мотора, след което ищецът отишъл на 23.06.2023г. да регистрира въпросното МПС на свое име и да получи регистрационни номера. Сочи, че когато пристигнал в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен, служители от администрацията установили, че моторът представен за регистрация е *** модел ***, *** на цвят, с номер на рама *** . Сочи се в исковата молба, че документите, които представил ищеца обаче, били оригинален талон за регистрация на мотоциклет от същия вид, но било вписано, че е червено- бял на цвят и номер на рама ***. Това разминаване в номера на рама, както и представянето на различен талон за регистрация, усъмнило длъжностните лица от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен.

Изложени са доводи, че било установено, че закупеният мотор от С. - 2

*** на цвят с номер на рама *** е обявен за издирване от властите в Италия, тъй като същият е обект на присвояване. Това наложило мотоциклетът да бъде предаден от ищеца на служител от Полицията и същият да остане на съхранение в Сектор Пътна полиция - Плевен при ОД на МВР Плевен. Твърди се, че по случая било образувано наказателно производство. Твърди се, че С. е заявил пред разследващите, че в действителност не се усъмнил при извършване на сделката, тъй като моторът, който е видял в обявата е същият, който получил от ответника И.. По досъдебното производство се твърди, че ответникът И. е посочил, че през 2022г. е продал мотоциклета на неустановено по делото момче от град София, когото полицейски служители го били спрели преди това и установили, че е неправоспособен да управлява подобен тип МПС, поради което свалили регистрационните табели на мотора. Твърди се, че именно това го мотивирало да извърши продажба. След като тя била факт, известен период след това, се твърди, че ответникът попаднал в интернет на обява, в която бил публикуван същия мотор, но на цена 2200 лева, която била сравнително ниска. Твърди се, че това било мотивирало ответника да го закупи обратно, мислейки, че това е същият мотор, който бил продал преди това. Твърди се, че след като го купил отново, той го публикувал за продажба в интернет на цена от 3200 лева, на която обява попаднал ищеца С.. Твърди се, че са отправени са многократни покани за доброволно изпълнение лично и по телефон.

Твърди се, че на 15.07.2024г. е изпратена покана до ответника с препоръчана пратка и обратна разписка, че поради неизпълнение на договора от негова страна, ищецът разваля сключения договор и иска да му заплати сумата от 2000 лева, платени в брой като остатък от продажната цена от 3200 лева.

Твърди се, че на 16.07.2024г. било заведено ч.гр.д. №4071/2024г. по описа на Районен съд — Плевен. Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по посоченото ч.гр.д. е постъпило възражение на 08.08.2024г., като предвид постъпилото от длъжника възражение против издадената заповед за изпълнение и дадените указания с разпореждане, за ищеца е възникнал правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

Отправено е искане към Съда да постанови решение, с което да признае 3 за установено между страните по делото, че Ш. Е. И. с ЕГН: **********, постоянен дрес: гр. ***, общ.Плевен, ул. „***“ № *** дължи на Д. Р. С. с ЕГН:

**********, постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** сумата от 2000 лв., на основание неизпълнение от страна на ответника на писмен договор за покупко-продажба на МПС рег.№*** от ***г. на *** №*** на Нотариалната камара, заверен от *** - ***, район на действие PC-Плевен, разноски за адвокатски хонорар в размер на 550 лева, държавна такса в размер 40 лева в заповедното производство - разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, общо в размер на 590 лева, представляващи разноски за държавни такси и адвокатски хонорар по ч. гр.д. №4071/2024г. в Районен съд - Плевен, както и да осъди ответника да заплати разноски в размер на 40 лева държавна такса в исковото производство.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор чрез адв. К. В. от АК-Плевен. Оспорва претенцията, като неоснователна.

Сочи, че действително продал на ищеца мотоциклета, описан в исковата молба в съответната валидна правна форма, а именно с писмен договор с нотариална заверка на подписите за сумата от 1200лева. В последствие при регистрацията от ищеца е установено несъответствие от органите на Сектор „Пътна полиция“ и е отказана регистрация, като мотоциклетът е иззет. По случая твърди, че било образувано досъдебно производство, като ответникът твърди, че същото е прекратено по отношение на него, тъй като било установено, че няма вина за случилото се, и че самият той е пострадал от въпросното деяние.

Твърди, че е счел за редно да върне продажната цена в размер на 1200 лева на ищеца Д. Р. С., съгласно Договор за покупко продажба на МПС от ***г. заверен от ***-*** при *** рег.№0*** от Нотариалната камара, като същите превел по Изи Пей със съответното основание - обстоятелство което ответникът акцентира, че се признава и от ищеца в исковата молба.

Предвид на изложеното, моли да бъде отхвърлен така предявения иск като неоснователен и недоказан със законните от това последици.

4

Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания.

В първото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Н.

И. от АК-Плевен. Исковата молба се поддържа по изложените съображения.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат Н.

Д. от АК-Плевен. Отговорът на исковата молба се поддържа по изложените съображения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от изисканото ч.гр.д №4071/2024г. по описа на РС-Плевен, същото е образувано по подадено заявление от ищеца Д. Р. С.. Издадена е Заповед за изпълнение №2345/17.07.2024г., срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК от Ш. Е. И.. След дадени указания с разпореждане, в указания срок ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Установява се от заверено копие на Договор за покупко-продажба на МПС с прекратена регистрация, поради прилагане на принудителна административна мярка, от дата ***г., с нотариална заверка на подписите рег.

№***, на ***, рег. №*** НК, *** ***, че страните по настоящото дело Ш. Е.

И. в качество на продавач и Д. Р. С. в качество на купувач, са сключили договора, в който в т.1 е вписано: „…1. Продавачът продава на купувача моторното превозно средство, описано по горе, в такова състояние, в каквото се намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности към него, за сумата от 1200 лева, която сума продавачът заяви, че е получил напълно и в брой от купувача“.

В т.3. на договора е уговорено, че „Купувачът купува от продавача описаното по-горе МПС при посочените условия, при посочената цена.“ Към т.3 на договора е посочено, че застрахователната стойност на МПС-то е 1200 лева.

Видно е от заверено копие на Протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал.2 ЗМВР, че един брой мотоциклет, подробно описан с индивидуализиращите белези, контактен ключ, и Свидетелство за управление Част I, са били предадени на 23.06.2023г. на полицейски служител на 01 РУ5 Плевен, от Д. С..

Установява се от приложеното заверено копие на досъдебно производство пр. №***/2023г. по описа на РП– Плевен, съдържаща ДП №***/2023г. по описа на 01 РУ на МВР – Плевен, че е образувано с постановление за образуване на досъдебно производство на 02.10.2023г. за това, че в периода от неустановен ден през 2016г.-до 23.06.2023г. в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага, спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ- 1бр. мотоциклет „***“, модел “***“, *** на цвят, без регистрационен номер, с номер на рама

***, за който предполагал, че е придобит от другиго чрез престъпление – престъпление по чл. 215, ал.1 НК.

Установява се от Постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане мярка за неотклонение, че на 10.05.2024г. Ш. И. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 215, ал.1 НК и чл.

209, ал.1 НК.

Установява се от Постановление от 10.06.2024г. на Районна прокуратура – Плевен, че производството, водено за престъпление по чл. 215, ал.1 НК и чл.

209, ал.1 НК срещу Ш. И. е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199 НПК. В мотивите на постановлението за прекратяване, наблюдаващият прокурор е приел, че разследваното деяние не съставлява престъпление / чл. 24, ал.1, т.1 НПК/ - нито по чл. 215, ал.1 НК, в каквато насока е започнало наказателно преследване, нито по други текстове на НК.

Съдът, въпреки изрично изразеното несъгласие на ответника по реда на чл.164 ГПК, изразено чрез адв. Н. Д., допусна и проведе разпит в качеството на свидетел на Ц.С.А.. Съдът намира, че тези свидетелски показания не следва да бъдат обсъждани, тъй като в частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт - плащането на цената.

Доказателствената тежест за опровергаване на верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената е на страната, която оспорва верността на направеното от нея удостоверително изявление, т. е. на страната, която твърди, че признатият от нея факт в действителност не се е осъществил-в случая на ищеца. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на доказателствените средства - съгласно 6 чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК са недопустими свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ, изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл.164, ал. 2 ГПК.