Решение № 2 от 10.01.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бяла, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20234510100352 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, с адрес: София,ул.“Граф Игнатиев“№2,ЕИК121446665 с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 559, ал. 3, във вр. чл. 558, ал. 7 от Кодекса на застраховането, против Р. А. А., ЕГН ********** от гр.Бяла,област Русе,ул.“Арда“№24. Ищецът твърди, че на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, във връзка с предявената на 25.09.2017г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № 120367/22.05.2017г. Гаранционен фонд е възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи /НББАЗ/ в качеството му на компенсационен орган сумата 6314.10 лева, чрез банков превод на 01.06.2018г. като парична равностойност на 3228.35 евро по курса за деня, от които 2735.90 евро обезщетение и 492.45.00 евро такса обработка по фактура № 3000008656/27.04.2018г. Ищецът сочи, че на основание чл.559, ал.2 от КЗ на посочената дата е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия. Поддържа, че към датата на образуване в Гаранционния фонд на щета № 120367/22.05.2018г. Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС е изплатило обезщетение в размер на 2735.90 евро. В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на основание чл.559,ал.2 от КЗ Фондът задължително възстановява. Ищецът излага, че за процесното ПТП е виновен ответника Р.

А. А., който на 02.12.2017г. в около 16.30ч. при управление на л.а.“Форд Фокус“ с рег.

№Р8678ВМ в гр.Амсердам,Нидерландия се движел по улица „Баден Пауделвех“ и при маневра „смяна на пътна лента“ ударил движещия се правомерно там л.а.“VW Голф“с рег.

№HH402N и така причинил процесното ПТП с материални щети. Твърди, че в нарушение на чл. чл. 461, във връзка с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал автомобила без сключена 1 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП-то.Посочва, че с регресна покана поканил ответника да възстанови платеното от Фонда, но до датата на завеждане на исковата молба ответникът не е погасил задължението си.Моли съда на основание чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6314.10 лева - обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи /НББАЗ/ във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия, за щетите по увредения л.а. „ VW Голф“ с рег. № HH402N от ПТП, настъпило на 02.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Претендират се и направените разноски.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител е подал писмен отговор,с който е направил възражение за изтекла погасителна давност,с начална дата 05.03.2018г.

Настоящият съдебен състав, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните фактически констатации: От представения по делото в превод от нидерлански език Двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че на 02.12.2017г./дата съответстваща на приобщените по делото доказателства/,т.к. видно ,че при изписване на посочената в протокола дата- 02.14.2017г. е допусната техническа грешка, около 16.30ч. при управление на л.а.“Форд Фокус“ с рег.№Р8678ВМ в гр.Амсердам,Нидерландия се движел по улица „Баден Пауделвех“ и при маневра „смяна на пътна лента“ ударил движещия се правомерно там л.а.“VW Голф“ с рег.№HH402N и така причинил процесното ПТП с материални щети.

По делото е установено, че в нарушение на чл. 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а.

.“Форд Фокус“ с рег.№Р8678ВМ без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Това се установява и от приложената по делото справка на л. 9 от делото, от която е видно, че застрахователният договор е бил сключен на 06.06.2017г. и прекратен на 21.09.2017г. На основание чл. 557, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на 01.06.2018г. Гаранционен фонд възстановил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) изплатеното от последния на Национално бюро на Нидерландия по щета ГФ №120367/22.05.2018г. обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 6 314.10 лв. (3228.35 евро). С регресна покана изх.№ ГФ-РП-672/02.12.2022г. ищцовото дружество е поканило ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд.

Поканата е върната с отбелязване като непотърсена.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи: Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ (отм.), Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕССпоразумение между компенсационните органи и ГФ , основано на Директива 2000/28/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност“.Съгласно законодателното решение в чл. 559, ал.2 от КЗ Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ, действащ в случая като компенсационен орган, регламентирани от чл.559 и чл.561 от КЗ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество.Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните 2 норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.На компенсация подлежат както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи,сторени от участващите в компенсацията страни.

С оглед горното сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка на ЕС,причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение. Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение. В случая от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е настъпило ПТП на територията на Нидерландия, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация,че Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия обезщетение за причинени имуществени вреди,както и че Гаранционен фонд е възстановил на компенсационния орган изплатените суми. С отговора ответника, възразява за липса на доказателства, че към датата на ПТП-то ответника не е имал валидна застраховка „ГО“.В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед засилената социална функция на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и разширената застрахователна защита, която тя предоставя с Решение №161/13.11.2012г. по т.д. № 607/2011 на ВКС ТК, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, данните от Информационния център на Гаранционен фонд,имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Изпълнението на задължението по чл.294, ал. 1 от КЗ гарантира известяването на третите лица,които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя,че действието на задължителната застраховка „ГО“ е прекратено към определен момент, след който застрахователя не отговаря за причинените от застрахования деликвент имуществени и неимуществени вреди. По силата на чл.294, ал. 4 от КЗ застрахователят следва да представи ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица, справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица,включващи данни за началната и крайна дата на покритието.Предвид това възражението на особения представител на ответника се явява неоснователно. Досежно спорния въпрос дали вредите са причинени от действия на ответника следва да се цени приложеното заверено копие от двустранен констативен протокол, в който като причинител на ПТП е посочен именно ответника. В протокола той е надлежно индивидуализиран като е посочен и номер на свидетелство на правоуправление. По своята правна същност приложеният двустранен протокол представлява подписан частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК, т.е. съставлява доказателство, че обективираните в него изявления изхождат от подписалите го лица. Доколкото този документ формално носи подписа на ответника и удостоверява неизгодни за него факти, то документът има и материална доказателствена сила, че тези 3 факти са се осъществили, така както са посочени. В обобщение на изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан. Причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и увреждането така, както е установено от компенсационния орган на Нидерландия е остойностено, предвид признатите от него първични счетоводни документи - фактури за закупени авточасти и платен труд по възстановяване на автомобила,както и експертните оценки, приложени по делото. Що се касае до размера на предявения регресен иск, следва да бъде посочено че размера на дължимото обезщетение е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на странитечленки, като определянето му е единствено в компетентността на страната, където е настъпило ПТП( реш.№1/02.02.2011г. на ВКС по т.д.№263/2010г.,IIт.о.,ТК). На компенсация подлежат както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги /напр. хонорари на вещи лица, такси за правни консултации, здравни разходи и т.н./, както и сумите на всички разходи, сторени от участвуващите в компенсацията страни. Безспорно е, че ГФ е изпълнил задължението по чл.559 от КЗ за плащане, както и обстоятелството, че ответника редовно поканен, не е възстановил на ГФ дължимата сума.