Решение № 115 от 08.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. П., 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Ани Харизанова при участието на секретаря С.ка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500087 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване.

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Ц. П. Г., с ЕГН **********, чрез адвокат М. Я. от Софийска адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. С., ул. Л.К. № 26, an. 1 ,съдебен адрес гр. С., ул. Л.К. № 26, an. 1, адвокат М. Я. , против И. Г. Г., с ЕГН **********, с поС.ен адрес в град П., ул. „И.С.“ №37 и „Ф.И.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление- град П., ул. „И.С.“ №31, регистрирано в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ с ЕИК **********, представлявано от И. Г. Г., с ЕГН **********.

С исковата молба е предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти( чл. 34 от ЗС, чл.

69 ал. 1 от ЗН и чл. 341 и сл. от ГПК).

С Решение № 1104/ 19. 10. 2023г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 3670/ 2021г., по описа на същия съд, предявения иск за делба е отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Присъдени са разноски в полза на ответника И. Г. Г..

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от Ц. П. Г., подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважи иска за делба .

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от противните страни по въззивната жалба .

В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното 1 решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид събраните доказателства пред първата инстанция и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирани страни в съдебното производство ( съделители в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .

По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение .

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .

Делото е в първа фаза ,по допускане на делбата . В тази фаза на съдебната делба съдът в решението си трябва да формира извод относно съсобствения характер на имота (вещта) и правата на съсобствениците в имота (чл. 344 ал. 1 от ГПК) .

Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд относно липсата на съсобствен характер на имотите,предмет на делбата.

Установено е по делото ,че ищцата и ответника И. Г. Г. са сключили гр. брак на 27. 09. 1997г .

Бракът им е прекратен с развод на 31. 10. 2011г . Установено е ,че по време на брака ответника И.

Г. Г. е придобил чрез покупко – продажба имотите , които са описани в исковата молба .

ПридобИ.ето е станало по сления начин:

-нот. акт № 37/ 11. 04. 2000г. – И. Г. придобива ½ ид. част от имотите;

-нот. акт № 34/ 30. 01. 2003г. - И. Г. придобива ½ ид. част от имотите на името на дружеството „Ф.И. „ ЕООД ,негова еднолична собственост;

-нот. акт № 105/ 15. 12. 2000г . - И. Г. придобива ½ ид. част от имотите;

В исковата молба ищцата твърди ,че след като имотите са придобити по време на брака те са станали съпружеска имуществена общност/СИО/ ,независимо от това ,че са придобити на името само на единия съпруг. Позовава се на разпоредбата на чл. 21 от СК.

Според тази правна норма:

(1)Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.

(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Ответникът оспорва иска за делба , като твърди ,че имотите нямат съсобствен характер.

Твърди ,че се касае за „трансформация (преобразуване ) на лично имущество, по смисъла на чл. 23 ал.1 от СК във вр. с чл. 22 ал. 1 от СК.

Въззивната инстанция намира това възражение за основателно и доказано .

2

Според чл. 23 ал. 1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Според чл. 22 ал. 1 от СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Ответникът И. Г. Г. твърди ,че недвижимите имоти са закупени с парични средства , които са му предоставени ,като „ дарение“ от неговите родители. В подкрепа на възражението представя два договора за дарение. Първият договор за дарение е с с нотариална заверка на подписите на страните от 10. 04. 2000г. Вторият договор за дарение е с нотариална заверка на подписите на страните от 18. 12. 2000г.

Ищцата оспорва възражението на ответника , като твърди ,че няма трансформация на лично имущество .

Според съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 279/15. 07. 2010г. по гр. д. № 529/2009г. на 1-во гр. отд. на ВКС ; Р.

№ 71/13. 05. 2019г. по гр. д. № 2835/2018г. на 1-во гр. отд. на ВКС ;) до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него , а не за двамата съпрузи. Ако договорът за дарение е сключен само между единия съпруг и неговите родители,това означава ,че волята на родителите е била да надарят само този съпруг,а не и двамата съпрузи . При това положение другия съпруг не придобива права върху подареното. Следва да се отбележи също така ,че изразено съгласие за приемане на дарението има само от надарения съпруг, а не и от двамата съпрузи.

Като съобрази съдебната практика на ВКС ,въззивната инстанция приема ,че недвижимите имоти , които са предмет на настоящия спор, действително са закупени с лични средства от съпруга И. Г.. Личните средства са придобити по време на брака , по дарение от неговите родители, поради което придобитите вещни права с тези лични средства не са станали СИО.

Основното възражение на ищцовата страна по отношение съсобствения характер на имотите, предмет на делбата касае договора за дарение на парични средства от 18. 12. 2000г.Ищцата твърди ,че паричните средства по този договор не са вложени от ответника за придобИ.е на имота по нот. акт № 105/ 15. 12. 2000г. Възражението се обосновава с факта ,че паричните средства са придобити на 18 12. 2000г. , след сключване на договора за покупко- продажба от 15. 12.

2000г.,поради което няма как с тези парични средства да е закупен имота .

Обосновано и законосъобразно районния съд не е уважил това възражение.

Като свидетел по делото е разпитана майката на ответника И. Г. Г. , Мими И. Г. . Свидетелката е установила пред съда,че сделката е следвало да стане в ден петък на 15. 12. 2000г. Нот. акт е бил съставен предварително от нотариуса с посочената дата . На тази дата обаче сделката не се е осъществила , поради липсващ документ. Сделката е била изповядана пред нотариуса на 18. 12.

2000г. , когато е сключен договора за дарение и са дадени парите по сделката .

Правилно ,съдът е кредитирал обясненията на тази свидетелката . На първо място ,съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 172 от ГПК , който допуска обяснения на близки роднини на страната , които обаче следва да се преценяват с оглед на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора и според всички събрани по делото доказателства. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 131/12. 04. 2013г. по гр. д. № 1/2013г. на 4-то гр. отд. на ВКС ; Р. № 159/22.

02. 2016г. по т. д. № 1871/2014г. на 2-ро т. отд. на ВКС ;).

Освен това , сделката е вписана в Службата по вписвания на 18. 12. 2000г. , което подкрепя възражението на ответника за това ,че имота е закупен с парите , които са дадени по договора за дарение от 18. 12. 2000г.

3

На последно място , следва да се отбележи и факта ,че сумите по двата договора за дарение покриват напълно продажните цени на двата недвижими имота . Това обстоятелство косвено подкрепя извода на съда за трансформацията на лично имущество .