Решение № 16889 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16889 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110139977 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на И. А. И. против „ЕОС Матрикс“ ЕАД, правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 4041,22 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит „Транскарт на физическо лице“, сключен с „Транскарт Фейненшъл Сървисис“ ЕАД от 20.06.2005 г. и Анекси от 04.04.2006 г., 21.09.2006 г. и 11.07.2007 г., сумата в размер на 2795,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2008 г. до 31.01.2013 г., сумата в размер на 663 лева такси по обслужване на картата, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.11.2019 г. по гр. д. № 6533/2013 г. по описа на СРС, 69 състав, както и сумата в размер на 299,99 лева, представляваща съдебни разноски, за която е издаден изпълнителен лист от 23.09.2023г. по гр. д. № 31739/2013 г. по описа на СРС, 69 състав, за принудително събиране на които вземания било образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Стефан Петров, тъй като ищецът не бил уведомен за извършване на прехвърляне на вземането.

Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът бил осъден да заплати на „Транскарт Фейненшъл Сървисис“ ЕАД процесните суми, за принудително събиране на които по искане на кредитора от 26.04.2022 г. било образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ Стефан Петров. В хода на изпълнителното производство ответникът подал молба от 19.01.2023 г. с искане да бъде конституиран в качеството на взискател, като дружеството се позовало на договор за прехвърляне на вземания от 07.11.2022 г. Ищецът намира, че от една страна е налице неяснота дали вземанията срещу него са прехвърлени в полза на ответника, тъй като името му не е посочено в списъка на прехвърлените вземания, а от друга, че не е уведомен за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, поради което не дължи процесните суми на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В исковата молба са изложени твърдения, че И. А. И. няма сключени договори с ответното дружество, поради което не дължи заплащане на процесните суми.

1

С писмено становище от 17.02.2026 г. ищецът поддържа, че вземанията по издадените изпълнителни титули са погасени поради изтичане на тригодишен давностен срок.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Милушева оспорва предявените искове. В депозирания отговор са изложени твърдения, че дължимостта на процесните вземания е установена с влязло в сила Решение от 16.06.2017 г. по гр. д. № 31739/2013 г. по описа на СРС, 69 състав. Представителят на страната поддържа, че по силата на договор за цесия от 07.11.2022 г. ответникът придобил процесните вземания, като уведомяването на длъжника за извършената цесия няма отношение по основателността на предявения отрицателен установителен иск. В депозирания отговор са изложени твърдения, че давностният срок за погасяване на процесните вземания е петгодишен, като давността е прекъсвана многократно посредством иницииране от страна на взискателя на изпълнителни действия за принудително удовлетворяване на кредитора. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от дружеството съдебни разноски. При условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено следното:

От изисканото за послужване производство по ч. гр. д. № 6533/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 69 състав се установява, че по искане на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД срещу И. А. И. е издадена Заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2013 г. за сумата в размер на 4041,22 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит „Транскарт на физическо лице“ от 20.06.2025 г., сумата в размер на 2795,09 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2008 г. до 31.01.2013 г., сумата в размер на 663 лева такси по кредита и сумата в размер на 149,99 лева, представляваща разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 07.05.2013 г., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на дължимостта на вземанията, като по подадената искова молба е образувано гр. д. № 31739/2013 г. по описа на СРС, 69 състав. С влязло в сила на 03.09.2019 г. Решение № II-69-118/16.06.2017 г. е признато за установено, че И. А. И. дължи на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД сумите по заповедта за изпълнение, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати в полза на дружеството сумата в размер на 149,99 лева разноски в заповедното производство и сумата в размер на 299,99 лева разноски в исковото производство. Видно от извършеното отбелязване върху заповедта за изпълнение на 19.11.2019 г. в полза на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за главницата, възнаградителната лихва и таксите по кредита. Видно от извършеното отбелязване върху решението в полза на ищеца на 23.09.2021 г. е издаден изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

От изискания заверен препис от изп. дело № 1016/2022 г. по описа на ЧСИ Стефан Петров, се установява, че производството е образувано по искане на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД против И. А. И. за принудително събиране на вземанията по процесната заповед за изпълнение и присъдените с Решение № II-69-118/16.06.2017 г. по гр. д. № 31739/2013 г. по описа на СРС, 69 състав, съдебни разноски, от 26.04.2022 г. С молбата е направено искане да бъдат наложени запор върху вземания на длъжника и моторни превозни средства. Със запорни съобщения от 16.05.2022 г. е наложен запор върху вземания на длъжника в търговски банки в страната и върху моторни превозни средства на длъжника. С постановление за налагане на възбрана от 16.05.2022 г. е наложена възбрана върху 1/2 ид.ч. от апартамент № 3 и подземен гараж № 12, находящи се в гр. София, ул.

„Апостол Карамитев“ № 2

С молба от 19.01.2023 г. ответникът в настоящото производство е направил искане да 2 бъде конституиран в качеството на взискател по изп. дело № 1016/2022 г. поради настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, като в подкрепа на поддържаните твърдения за прехвърляне на вземанията срещу длъжника са представени Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2022 г., Приложение № 1 към договора, потвърждение за извършената цесия, пълномощно за уведомяване за извършеното прехвърляне на вземания и уведомление за извършеното прехвърляне. С молбата е направено и искане за налагане на запор върху вземания на длъжника от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. С разпореждане от 20.01.2023 г. на съдебният изпълнител „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е конституиран в качеството на взискател по изпълнителното производство. С молба от 09.10.2023 г. взискателят е направил искане за налагане на запор по сметки на длъжника в „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД. С молба от 27.02.2024 г. взискателят е направил искане за налагане на запор по сметки на длъжника в „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД.

С молба от 27.11.2024 г. взискателят е направил искане за налагане на запор по банкови сметки на длъжника. Със запорно съобщение от 21.01.2025 г. е наложен запор по банкови сметки на длъжника в „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД. С молба от 10.09.2025 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземания на длъжника. С молба от 06.01.2026 г. е направено искане за налагане на запор върху сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, като запорно съобщение до сочената банка е изпратено на 09.01.2026 г.

Ведно с отговора на исковата молба е представено уведомление до длъжника за прехвърляне на процесните вземания, препис от което е връчен на ищеца чрез процесуалния му представител на 12.02.2026 г.

При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от правна страна следното:

С Решение № 60215/15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че при отрицателните установителни искове основанието на иска не е индивидуализиращ белег на спорното право, като самото естествено на иска освобождава ищеца от задължение да посочи в исковата молба „обстоятелствата, на които се основава искът“. В хипотеза на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК обаче условие за допустимост на исковата претенция е длъжникът да основе доводите си за недължимост на вземането на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения, че ищецът не дължи вземанията по процесните изпълнителни титули, тъй като не е надлежно уведомен за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора, респ. конституираният в изпълнителното производство като взискател цесионер няма вземане срещу длъжника. С писмено становище, депозирано преди първото по делото открито съдебно заседание, препис от което е връчен на ответника на 26.02.2026 г., ищецът поддържа, че не дължи процесните вземания и поради изтекла погасителна давност. Съдът намира, че посредством соченото писмено становище ищецът е допълнил исковата претенция по чл. 143, ал. 2 ГПК, поради което и наведените твърдения за изтекла погасителна давност следва да бъдат разгледани по същество.

Предвид изложеното в доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК да установи, че е титуляр на процесните вземания, подлежащи на принудително изпълнение, като във връзка с поддържаните доводи от ищеца за погасяване на вземанията по давност в доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземанията предмет на процесните изпълнителни листове.

С Решение № 190/21.07.2026 г. по т. д. № 1719/2025 г. на ВКС, II ТО, е прието, че обстоятелството дали прехвърлянето на вземанията е съобщено на длъжника, не е от значение за основателността на предявения иск по чл. 439 ГПК, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземанията – те продължават да съществуват и полежат на принудително удовлетворяване, в който смисъл са и разясненията дадени с Решение № 3

209/28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I ТО, Решение № 50128/20.03.2024 г. по гр. д. № 1106/2021 г. на ВКС, IV ГО. В допълнение е прието, че уведомяването на длъжника за настъпилото частно правоприемство в хода на производствто по чл. 439 ГПК представлява факт, който следва да бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че без правно значение относно основателността на предявения иск по чл. 439 ГПК е обстоятелството дали длъжникът е уведомен надлежно за цесията на вземанията предмет на изпълнението, като единствено за пълнота на настоящото изложение е необходимо да бъде отбелязано, че в хода на настоящото производство на ищеца е връчено уведомление за настъпилото частно правоприемство.

Доколкото дължимостта на вземанията по процесната заповед за изпълнение е установена с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, с което са присъдени и съдебни разноски за заповедното и исковото производство, приложимият давностен срок е петгодишен съгласно нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. В случая давността е прекъсната на 26.04.2022 г. с подаване на молба за образуване на производство за принудително събиране на вземанията, съдържаща посочване на конкретни изпълнителни способи. След образуване на изпълнителното производство давността е прекъсвана многократно с налагане на запор върху вземания и моторни превозни средства на длъжника и налагане на възбрана върху недвижими имоти, като последното действие водещо до прекъсване на давността е от 06.01.2026 г. ( искане на взискателя за налагане на запор върху сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД). Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е връчено на длъжника /чл. 450, ал. 2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл. 450, ал. 3 ГПК.