Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1617 от 15.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2215/2025
Вид
Решение № 1617
Подписан
15.11.2025
В сила
15.11.2025
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.138 · Търговски закон
  • чл.138, ал.2 · Търговски закон
  • чл.141, ал.5 · Търговски закон
  • чл.155, т.3 · Търговски закон
  • чл.621 · Търговски закон
  • чл.625 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. София, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20251100902215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ вр. с Глава двадесет и първа ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20251107160023, подадена от О. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр.****, насочена срещу ОТКАЗ №20251104162022 от 06.11.2025г. на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, за вписване по партидата на „БЕЛ 88“ ООД, ЕИК 205400534 заличаване на жалбоподателя като управител на дружеството. Твърди, че постановеният отказ се явява незаконосъобразен, тъй като изложените мотиви не съответстват на закона е създадената трайна съдебна практика. Твърди, че подадено искане по чл.141, ал.5 ТЗ от управителя до дружеството е получено от търговеца на 30.09.2025г., чрез един от съдружниците в това дружество, който е също търговско дружество, чрез неговия изпълнителен директор и от друг съдружник, също търговско дружество, чрез управителя на това дружеството, който съвпада като субект с настоящия жалбоподател. Ето защо следва да се приеме, че е удовлетворено изискването съдружниците да бъдат уведомени, тъй като те формират персоналния субстрат на общото събрание на дружеството. От момента на получаване на искането по чл.141, ал.5 ТЗ до подаване на заявлението е изминал повече от месец, поради което следва да се приеме, че са налице предпоставките за вписване на промяната. Моли съда да отмени атакувания отказ и да постанови вписване на заявената промяна.

В подадения отговор на жалбата Агенция по вписванията моли съда да приеме същата за неоснователна и я остави без уважение по съображения, изложени в отговора.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

1

От фактическа страна се установява, че пред Агенция по вписванията /АВ/ е подадено заявление по електронен път образец А4 с вх.

№20251104162022, обективиращо искане за заличаване на О. С. като управител на „БЕЛ 88“ ООД, ЕИК 205400534. Към заявлението е представено писмено уведомление от управителя С., адресирано до дружеството, обективиращо искане на управителя да напусне дружеството и да бъде освободен в това му качество, както и да се предприемат съответните правни и фактически действия, свързани с вписване на промяна в представителството и управлението на дружеството.Документът съдържа удостоверяване за това, че е получен от Г.П., директор на „ГП Мениджмънт“ АД, ЕИК 205749347, което дружество е вписано като съдружник в „БЕЛ 88“ ООД, ЕИК 205400534 с участие в капитала от 1 998лв., ведно със съдружниците О. Л. С. и „Селект Фреш“ ЕООД, ЕИК 205771436, чието участие в капитала на дружеството е с по 1 лев.

След извършена от съда служебна справка по партидата на „ГП Мениджмънт“ АД, ЕИК 205749347, се констатира, че действително това дружеството се представлява от Г.П., а дружеството „Селект Фреш“ ЕООД, ЕИК 205771436, има едноличен собственик на капитала и представляващ настоящият жалбоподател – О. С..

Представена е декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и документ за заплатена д.т.

Въз основа на тези документи длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ, тъй като е приело, че уведомлението не е достигнало до дружеството и това е така, тъй като следва да бъде връчено в канцеларията на дружеството, където може да бъде връчено на служител или работник, който е съгласен да го приеме. Тъй като в случая уведомлението е връчено на съдружник в дружеството, а не на последното, то не може да с приеме, че е започнал да тече срокът по чл.141, ал.5 ТЗ.

Длъжностното лице е поставило под съмнение истиността на уведомлението, поради обстоятелството, че то вече е представено с предходно аналогично заявление.

Изложило е доводи касателно процедурата по чл.138 ТЗ е задълженията на управителя в тази насока, които са останали неизпълнени от управителя С., поради което се поставя отново под въпрос дали дружеството е получило уведомлението по чл.141, ал.5 ТЗ. За да аргументира тезата си се е позовало на обстоятелството, че въз основа на подадена молба по чл.625 ТЗ от дружеството е образувано търговско дело, тъй като дадените от съда указания за отстраняване нередовностите на молбата, са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК, останали неизпълнение, но приложението на нормата на чл.50, ал.4 ГПК е основание да се приеме, че дружеството не е намерено на адреса.

Отказът на АВ – ТРРЮЛНЦ е под №20251104162022 от 06.11.2025г.

Подадената срещу него жалба е депозирана на 07.11.2025г. и като подадена в срока по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от надлежна страна, имаща интерес от обжалването се явява процесуално допустима.

По основателността .

2

Нормата на чл.141, ал.5 ТЗ предвижда възможност управителят на дружеството да заяви пред ТРРЮЛНЦ искането си за заличаване, ако са налице условията на закона, изрично посочени в цитираната норма- да е уведомил дружеството за своето напускане и от датата на уведомлението да е изтекъл посочения от закона 1-месечен срок.

Съгласно приетото в т.4 от мотивите на ТР №1 от 31.05.2023г. по тълк.д.

№1/2020г. на ОСТК на ВКС става ясно, че задължителното тълкуване на нормата е в смисъл, че следва да се установи по категоричен начин, че уведомлението е връчено на дружеството; че това е норма, която предвижда възможност и е изключение от общото правило, че статутът на управителя се урежда въз основа на решение на общото събрание на съдружниците, защото предоставя една облекчена и безусловна възможност управителят да напусне и сам да заяви заличаването си.

Базирайки се на последиците от заличаването на управителя, водещи до приложение на разпоредбата на чл.155, т.3 ТЗ, ако срокът в който дружеството е без управител надвишава 3 месеца, както и отчитайки, че изпълнението на процедурата по чл.141, ал.5 ТЗ застрашава интересите на дружеството, с оглед преждеизложеното, ОСТК приема, че следва да се гарантира стриктно изпълнение на законовата норма, като се следи, че уведомлението на управителя е достигнало до дружеството, за да може до реално да организира устройствените си дела, поради което и законът е предвидил писмена форма на предизвестието на управителя.

Ето защо е прието уведомлението да се изпрати на адреса на управление на дружеството, като връчването може да осъществи чрез всички предвидени способи и може да бъде връчено на лица от канцеларията, лица, които имат достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; от друг управител, от съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството. Всички способи, които изключват възможността уведомлението да бъде скрито от дружеството се явяват приемливи, тъй като гарантират интересите на дружеството.

В случая уведомлението е връчено на съдружник в дружеството, който притежава почти 98% от капитала на дружеството.Останалите двама съдружници са напускащият управител и представляваното от него дружество, чийто едноличен собственик на капитала е той.

Всички факти, които длъжностното лице е посочило са установени и от състава на съда – прежното заявление от същия жалбоподател, което съдържа идентично искане и към което са представени същите документи; наличие на подадена молба по чл.625 ТЗ, въз основа на която е образувано т.д.

№773/2024г., прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК вр. с чл.621 ТЗ, като указанията на съда, останали неизпълнени и поради това – производството е прекратено, са връчени на дружеството по реда на чл.50, ал.4 ГПК, както е удостоверил съда по т.д.№773/2024г., което безспорно сочи, че на адреса на управление няма служители, които да получат съдебните книжа.

Едновременно с това съдът констатира, че съдружниците в дружеството „БЕЛ 88“ ООД, ЕИК 205400534, които са търговски дружество имат адрес на 3 управление гр.Варна.Очевидно е, че в канцеларията не са налице служители на дружеството към момента на връчване на съдебните книжа, поради което дори да е извършено връчване на уведомлението на управителя на адреса на дружеството към него момент може да се предположи, че то също ще се приеме връчено чрез фикцията на закона.

Както се сочи в цитираното ТР смисълът на уведомлението е да достигне до дружеството, за да може то да уреди своите дела, като формира решение за това кой ще е новият управител на дружеството, респ. да вземе решение относно дали ще освободи настоящия управител от имуществена отговорност или не, като по този начин гарантира своите интереси.Тези решения са в правомощията на общото събрание на съдружниците.

Правилни са разсъжденията на длъжностното лице, че самият управител е можел да свика общо събрание, на което се вземе решение, кой ще е новият управител, като видно от представените документи и заявителят такова свикване не е налице.

Въпросът в настоящия случай обаче не е в това да бъде поставено под съмнение верността и автентичността на представените със заявлението документи, тъй като в това охранително производство длъжностното лице и съдът не могат да преценяват тези характеристики на документите, освен ако не се касая за явно въздействие върху същите. Смисълът на това охранително производство е да се извърши удостоверяване на обстоятелства въз основа на документи, като се приеме, че страната действа добросъвестно. Законът е така устроен и изготвен, че винаги предполага, че ще бъде изпълняван добросъвестно и ако се установи по надлежен ред, че това не е така има други правни механизми за действие.

Ето защо при така събраните доказателства, отчитайки, че напускащият управител е съдружник и представляващ друг съдружник, както и обстоятелството, че представените писмени доказателства установяват, че мажоритарният съдружник е уведомен за напускането на управителя по реда на чл.141, ал.5 ТЗ, чрез своя представляващ, то съдът приема, че до всички съдружници е достигнало изявлението на управителя, че напуска дружеството. За тези съдружници и най- вече за мажоритарният е съществувала възможността по реда на чл.138, ал.2 ТЗ да свика общо събрание и да вземе решение касателно това, кой ще представлява дружеството. Налице е бездействие както на действащия управител, така и на мажоритарния съдружник, което вероятно е продиктувано от желанието за начало на ликвидационно производство след процедура по чл.155, т.3 ТЗ, което е твърде вероятно да се проведе. Различен е въпросът дали назначеният ликвидатор няма да инициира процедура въз основа на подадена молба по чл.625 ТЗ, ако се установи недостиг на имущество, с което да бъдат удовлетворени кредиторите на дружеството, каквито очевидно има, с оглед подадената от самото дружество молба по чл.625 ТЗ.

Ако обаче този мажоритарен съдружник не е получил реално уведомлението на управителя, то той разполага с възможност да инициира процес въз основа на искова молба по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

4

Всички тези съображения в настоящия случай имат чисто хипотетичен характер и са във връзка с разсъжденията и опасенията на длъжностното лице, довели до постановяване на атакувания отказ.

Въз основа на изложеното съдът приема, че жалбата се явява основателна и това е така, тъй като въз основа на представените със заявлението доказателства може да се приеме, че съдружниците, които формират персоналния състав на дружеството и върховния орган от неговата структура са уведомени, налице е бездействие от тяхна страна на формират решение относно избор на нов управител, изтекъл срок по чл.141, ал.5 ТЗ към датата на подаване на заявлението, поради което може да се направи формален извод за осъществен състав на нормата, която оправомощава управителя да заяви своето заличаване.

Водим от това съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба с с вх.№20251107160023, подадена от О. Л. С., ЕГН ********** с адрес гр.****, насочена срещу ОТКАЗ №20251104162022 от 06.11.2025г. на Агенция по вписванията, ТРРЮЛНЦ, за вписване по партидата на „БЕЛ 88“ ООД, ЕИК 205400534 заличаване на жалбоподателя като управител на дружеството.

УКАЗВА на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА – ТРРЮЛНЦ да извърши вписване по партидата на„БЕЛ 88“ ООД, ЕИК 205400534 на промяната, съобразно заявление образец А4 с вх.№20251104162022.