Определение № 635 от 28.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 635 гр. Благоевград, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20251200900095 по описа за 2025 година

Производство e по реда на чл. 248 ГПК.

С разпореждане № 311/13.07.2026 г. на съдия в Апелативен съд- С., делото е върнато на ОС- Благоевград за произнасяне по молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 8643/21.05.2026 г., подадена от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, чрез юриск. Б.

Н..

Препис от молбата е връчен на ответната страна, която в указания срок е депозирала отговор, в който се изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът намира следното:

Производството по настоящото т.д. № 95/2025 г. по описа на ОСБлагоевград е образувано по искова молба, подадена от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“, ЕИК 129008829, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. О“ № 7, представлявана от Т. А.- изпълнителен директор, чрез юрк. Б. Н. против „НИМАГ 2024“ ЕООД, ЕИК 101733565, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „Д.“ № 1, представлявано от Н. К.управител, с която е предявен главен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 190424,60 лв., от които неустойка в общ размер от 142708,47 лв., начислена по договор за наем № Н2/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от 25.03.2022 г. до 31.10.2024 г. и неустойка в общ размер от 47716,13 лв., начислена по договор за наем № Н3/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от 25.03.2022 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, и евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 755,00 лв., от които законна лихва за забава в общ размер от 550,55 лв. по договор за наем № Н-2/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от 25.03.2022 г. до 31.10.2024 г. и законна лихва за забава в общ размер от 204,45 лв., начислена по договор за наем № Н-3/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от 25.03.2022 г. до 31.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

1

С Решение № 76/28.04.2026 г., постановено по настоящото дело, са отхвърлени като неоснователни предявените от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“, чрез юрк. Б. Н. против „НИМАГ 2024“ ЕООД, ЕИК 101733565, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „Д.“ № 1, представлявано от Н. К.- управител главни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата от 72965,68 евро (с левова равностойност 142708,47 лева), представляваща неустойка, начислена по договор за наем № Н2/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от м.05.2022 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и

-сумата от 24396,87 евро (с левова равностойност 47716,13 лева), представляваща неустойка, начислена по договор за наем № Н-3/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от м.05.2022 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

„НИМАГ 2024“ ЕООД, ЕИК 101733565, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „Д.“ № 1, представлявано от Н. К.- управител е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“, ЕИК 129008829, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. О“ № 7, представлявана от Т. А.- изпълнителен директор, чрез юрк. Б. Н. следните суми:

-сумата от 239,95 евро (с левова равностойност 469,30 лева)- лихва за забава по договор за наем № Н-2/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от м.05.2022 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (14.04.2025 г.) до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска над уважения размер от 239,95 евро (с левова равностойност 469,30 лева) до предявения размер от 281,49 евро (с левова равностойност 550,55 лева),

-сумата от 87,88 евро (с левова равностойност 175,79 лева)- лихва за забава по договор за наем № Н-3/02.03.2022 г. за закъснение в плащането на наемни вноски за периода от м.05.2022 г. до м.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (14.04.2025 г.) до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска над уважения размер от 87,88 евро (с левова равностойност 175,79 лева) до предявения размер от 104,53 евро (с левова равностойност 204,45 лева),

-сумата от 102,26 евро (с левова равностойност 200,00 лева), представляваща сторени разноски съобразно уважената част от исковете.

Изпълнителна агенция „Военни клубове и военнопочивно дело“, ЕИК 129008829, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. О“ № 7, представлявана от Т. А.- изпълнителен директор, чрез юрк. Б. Н. е осъдена да заплати на „НИМАГ 2024“ ЕООД, ЕИК 101733565, със седалище и адрес на управление: гр. Г. Д., ул. „Д.“ № 1, представлявано от Н. К.- управител сумата от 3799,09 евро (с левова равностойност 7430,38 лева), представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Настоящият съдебен състав счита, че направеното искане за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, а разгледано по същество, то е основателно.

2

От процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.

В производството по настоящото дело ответникът „НИМАГ 2024“ ЕООД е представляван от адв. С. М. и адв. М. Н., преупълномощени от Еднолично адвокатско дружество „М.“. С отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.05.2025 г., сключен между „Нимаг 2024“ ЕООД и Еднолично адвокатско дружество „М.“, с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в: изготвяне, подписване и депозиране на отговор на искова молба по т.д. № 95/2025 г. по описа на ОС- Благоевград, както и процесуално представителство по делото пред първата инстанция. Договореното възнаграждение е в размер на 7360,19 лв. с ДДС. Към договора е приложен платежен документ, удостоверяващ заплащането на сумата от 7360,19 лв. по фактура № 1029/27.11.2025 г., издадена за адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие по т.д. № 95/2025 г. по описа на ОС-Благоевград.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може 3 във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, е посочено, че съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

От друга страна, правния ред в страната- в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав, е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай- например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.