Определение № 15165 от 11.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15165 гр. София, 11.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100108915 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г. П. Г..

Произнасянето по допустимостта на иска е служебно задължение на съда, което произтича от разпоредбите на чл. 130 ГПК и чл. 140, ал. 1 ГПК.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Определение № 51 от 8.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 881/2021 г., I г. о., ГК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. В този случай съдът не извършва действия, с които ищецът да трансформира предявения недопустим иск в допустим такъв, защото това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Исковата молба по недопустим иск не може да стане редовна, поради което в този случай е неприложим чл. 129 ГПК. Само когато фактите са неясно изложени в исковата молба, а тя сочи на допустим иск, съдът е длъжен първо да уточни твърдените факти чрез процедурата по чл. 129 ГПК преди да формира извод за недопустимост на предявения иск.

Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България, признават правото на иск (на съдебна защита) в полза на всеки правен субект (гражданин, юридическо лице и държава), чието гражданско право е нарушено. Само надлежният ищец (този, който е правосубектен и има правен интерес от отнасянето на спора пред съда) има гарантираното от закона право на съдебна защита, когато субективното му гражданско право е нарушено. Предявеният иск следва обективно да обслужва правния интерес от дирената защита. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на всеки един иск и липсата му води до недопустимост на образуваното производство.

Съдът намира, че с твърденията, изложени в исковата молба, ищецът не очертава параметрите на гражданскоправен спор, респективно интерес от искова защита. Не се твърди нарушаване на лично или имуществено право, което да подлежи на защита по гражданскоправен ред. В процесния случай съдът намира, че липсва годен предмет на съдебна защита, тъй като с образуваното съдебно производство ищецът не защитава 1 легитимен интерес. Съдът намира, че липсва правен интерес, т.е. право на иск по заявеното искане за съдебна защита, тъй като с предявяването му ищецът не може да постигне претендираните с петитума правни последици. От посочените в исковата молба фактически обстоятелства не може да се извлече годно за защита субективно право по гражданскоправен ред. Само наказателен съд е компетентен да прецени дали дадено деяние съставлява престъпление и съответно да наложи наказание за това. Наличието на извършено престъпление по правило се установява с присъда на наказателния съд и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съдът намира за нужно да отбележи, че в процесния случай е налице злоупотреба с правото на иск. Както Конституцията на Република България в чл. 57, ал. 2, така и ГПК в чл.

3 не допускат недобросъвестно упражняване на права, като съдът е длъжен да възпира подобно поведение. Съдът не е длъжен да съдейства, а напротив длъжен е да осуети такава злоупотреба. В подобен смисъл са Определение № 466 от 01.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на ВКС, III г.о., и Определение №174 от 26.04.2021 г. по ч. гр. д. №560/2021г. на ВКС, III г.о.

Съдът намира за нужно да отбележи, че след служебна справка в ЕИСС е установено, че ищецът има образувани 88 дела в СГС за 2024г. и 2025г. В същите дела не се защитават реални граждански права и законни интереси, като производствата по част от тях са прекратени като недопустими, други са висящи, като по никое от образуваните граждански деля няма постановен акт по съществото на делото.

Предвид гореизложеното производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№8915/2025г. на СГС, I-18 с-в, като ВРЪЩА исковата молба на ищеца Г. П. Г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдгр.София в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2