Решение № 208 от 26.11.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Станислав П. Георгиев

Катя Ст. Пенчева при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000492 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260203/15.03.2021г., постановено по търг. д. №331/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, Б. В. К. ЕГН ********** от с.С., в качеството й на законен наследник на Ю. М. К., е осъдена да заплати на Г. Ф., ЕИК *****, сумата от 1 163 503,11лв. , представляваща изплатеното от Г. Ф. обезщетение по щета №*****/05.11.2013г. на наследниците на Г. К., починал при ПТП, настъпило на *********г. на път *** от републиканската пътна мрежа, км 298,400, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата като искът в останалата част до претендирания размер - 1 233 617,09лв., е отхвърлен. Б. В. К. е осъдена да заплати на Г. Ф. разноски в размер на 69 332,62лв., съразмерно уважената част от исковете.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Б. В. К., чрез особения представител – адв. Р., с вх.

№264290/29.03.2021г. Тази въззивна жалба е оставена без движение, с 1 указания за конкретизация на искането и уточняване в коя част решението се обжалва. С молба/заявление вх.№266513/04.06.2021г. е депозирана уточняваща въззивна жалба. Конкретизирано е, че въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът е уважен както следва: А/за сумата от 28 035.50лв., заплатена от ищеца по изпълнително дело №1799/2018г. по описа на ЧСИ М.; Б/ сумата от 852 248.77лв., от които 708,51лв. – изплатени по ИД №611/2015г., ИД №4-9/2016г. и ИД №117/2018г. – главница и сумата от 144 187,26лв., изплатена по посочените изпълнителни производства лихва.

При условията на евентуалност се иска отмяна на решението в частта на изплатените лихви в размер на 144 187.26лв. като погасени по давност;

В/сумата от 15 563.18лв. лихви по изпълнително дело №162/2015г. в размер на 7 473.25лв. и по изпълнително дело №445/2015г. в размер на 6 089.93лв.; Г/ в частта, с която са присъдени разноски в размер на 61 166.82лв. конкретизирани по пера: заплатена ДТ по сметка на СГС и ВКС в размер на 5 600лв. по сметка на СГС и 1 260лв. по сметка на ВКС по гр.д. №4819/2014г., както и сторени по гр.д. №5131/2014г. разноски – 17 856,84лв. – адвокатско възнаграждение; ДТ по сметка на СГС в размер на 23 349,36лв.; 130,12лв. – разноски за вещо лице, допълнително 2 291лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 2 331лв. за въззивната инстанция, както и ДТ в размер на 4 288,50лв. по сметка на САС;

2 030лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 2 030лв. заплатена ДТ по сметка на ВКС; Д/ законната лихва върху сумата от 1 163 5-3,11лв., считано от 04.11.2019т. – датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че в тази сума са включени претенции за заплатени лихви и разноски по делото, които не подлежат на олихвяване.

Счита, че решението в обжалваните части е неправилно, като са изложени конкретни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на гореописаните искови претенции. Претендира се адвокатско възнаграждение за особен представител.

Ответник - жалбата Г. Ф. гр. С., чрез процесуалния си представител – адв. М., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.

По отношение на въззивна жалба вх.

№264290/29.03.2021г. е изразено становище, че същата е неоснователна.

Изразеното впоследствие становище е, че тази въззивна жалба следва да бъде 2 върната, поради неотстраняване в срок констатираните по нея нередовности и въззивното производство – прекратено. По отношение на втората въззивна жалба се иска същата да се остави без разглеждане, като недопустима, поради просрочие, евентуално – да се остави без уважение, като неоснователна.

Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и подадения от въззиваемата страна писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Неоснователно е възражението на въззиваемата страна по допустимостта на въззивната жалба. Първоначално подадената въззивна жалба вх.

№264290/29.03.2021г. е оставена без движение с изрично дадени указания с разпореждане №260921/25.05.2021г. на ПОС /и в изпълнение на разпореждане №55/17.05.2021г. на ПАС/. Разпореждане №260921/25.05.2021г. на ПОС е връчено на жалбоподателя /чрез особения представител/ на 31.05.2021г. и в указания едноседмичен срок – на 04.06.2021г., е депозирана уточняващата въззивна жалба в изпълнение на дадените указания, като са конкретизирани възраженията и е уточнено в кои части се обжалва решението. Не са въведени нови основания за неправилност на обжалваното решение, нито пък основания извън рамките на дадените от съда указания за отстраняване на констатирани нередовности по първоначално подадената въззивна жалба.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание ч л.288 ал.12 от КЗ /отм./.

Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето – Г. Ф. гр. С., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, а именно: На основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане /отм./, ГФ изплатил по щета 3

№*****/05.11.2013г., обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 1 233 617,09лв. на наследниците на Г. К., починал при ПТП, настъпило на *********г. на път *** от републиканската пътна мрежа, км 298,400. Виновен за ПТП-то, съгласно досъдебно производство ДП-3862/24.10.2013г., прекратено с Постановление от 12.02.2014г. на прокурор при ОП Стара Загора, е Ю. М. К.. На *********г. К. управлявал лекотоварен автомобил „Ф.

Ф.” с рег. № *******, като в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, лицето управлявало увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Твърди се, че В. П. К., Д. Г. К., Р. Г. К., Р. Г. К. и Д. Г. К., в качеството им на наследници на Г. К., предявили претенция пред ГФ, по която е образувана щета №*****/05.11.2013г. и по която УС на ГФ взел решение да откаже изплащане на обезщетение поради липса на доказателства. Наследниците на Г. К. завели срещу Г. Ф. гр.д. №5131/2014г. и №4819/2014г. по описа на СГС за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело участвала като трето лице-помагач на страната на Ф.. Въз основа на постановените решения по горните дела на всички инстанции, ищците се снабдили с изпълнителни листи, като ГФ изплатил суми, както следва:

-На 22.04.2015г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на 73 844.02лв. по ИД №162/2015г. по описа на ЧСИ Р. М.;

-На 12.08.2015г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на 50 901,19лв. по ИД №445/15/2015г. по описа на ЧСИ Р. М.;

-На 10.09.2015г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на 49489,19лв. по ИД №445/2015г. по описа на ЧСИ Р. М.;

-На 23.11.2015г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение по гр.д №5131/2014г. по описа на СГС, сума общо в размер на 726113,04лв.

-На 06.07.2016г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер 96597,91лв.

-На 24.02.2017 и на 27.02.2018г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение по гр.д №5131/2014г. и №4819/2014г. по описа на СГС, сума общо в размер на 36657,98лв.

-На 10.03.2017г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на 86145,47лв. по ИД №147/17 по описа на ЧСИ Р. М..

-На 10.03.2017г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на 5463,28лв.

-На 28.11.2017г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер 3464,18лв.

-На 13.03.2018г. Г. Ф. изплатил по влязло в сила решение, сума общо в размер на 76905,33лв.

-На 28.11.2017г. Г. Ф. изплати по влязло в сила решение, сума общо в размер 28681,67лв.

4

Сумите не са платени след отправена покана до ответника. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, да се осъди Б. В. К., в качеството й на законен наследник на Ю. М. К. да заплати на Г. Ф. исковата сума от 1 233 617,09лв., представляваща изплатеното от

Ф. обезщетение по щета №*****/05.11.2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответницата Б.

В. К., чрез назначения особен представител - адв.М.Р., е оспорила исковата молба. Възразено е срещу пасивната процесуална легитимация на ответницата по иска, тъй като не са изложени обстоятелства и липсват доказателства за връзката на виновното за настъпилото ПТП лице и ответницата по иска - Б. В. К.. Изразено е становище за неоснователност на исковата претенция в частта, в която ищецът предявява регресен иск за изплатените от него лихви и сторени по делата разноски за водените съдебни производства.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

На основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съдържащи подробно описание относно фактите и обстоятелствата, предопределящи наличието на предпоставките за законово преминаване на правата на увреденото лице върху Гаранционния фонд, като настъпилата суброгация е при хипотезата на чл.288 ал.1, т.2, б.а от КЗ /отм./. Ищецът Г. Ф. гр.С. е предявил регресен иск за възстановяване на сумата, изплатена в полза на увредените вследствие на настъпило ПТП лица, като виновният за настъпилото ПТП водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Препраща се и към подробното описание в мотивите на първоинстнационното решение на извършените плащания от застрахователя и техните размери.

Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, които разходи са тези за определяне и изплащане на обезщетението. Макар и пестелива по съдържание, обстоятелствената част на исковата молба и формулираният петутим сочат, че се претендира именно платеното по смисъла на чл.288 ал.12 от КЗ /отм./, във вр. с чл.223 ал.2 от КЗ /отм./ - регресна претенция за платеното обезщетение за всички вреди, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, включая и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В този смисъл въззивната жалба, съдържаща оплаквания, касаещи претендирани/заплатени на правоимащите лица лихви, не намират опора в нормативната уредба.

Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, касаещи претендирани от ищеца разноски /п. Г от въззивната жалба/. Както се посочи регресната претенция е за платеното обезщетение само за вреди, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане. Аргумент в тази насока са и уточненията, съдържащи се в допълнителната искова молба – претенциите на ищеца представляват „сбор от изплатените от ГФ суми по щета №….“; „размерът на претенциите е определен по съдебен ред“. Т.е. – присъдени в тежест на настоящия ищец разноски в качеството му на ответник по предявените от правоимащите лица искове, не са предмет на претенцията. Вярно е, че заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдържа данни и за изплатени от ГФ разноски по водените дела /ДТ, разноски за адв. възнаграждение 5 и вещи лица/, но то е в отговор на поставената му задача, която е „какви суми е изплатил ГФ“. Отделно са посочени сумите, изплатени на правоимащите лица, които са 1 168 923,61лв. по изп.дела, образувани при ЧСИ Р. М. и 28 035.50лв. по изп.дела, образувани при ЧСИ В.М. и изводите на първоинстанционния съд, макар и до известна степен бланкетни, са изведени от тази част от заключението на вещото лице.