Решение № 98 от 11.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Ловеч, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500083 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260150/19.10.2021г. по гражданско дело 240 по описа за 2020 на РС – Ловеч са отхвърлени, предявените от Д.Р. К. , ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.П.К. от САК, съдебен адрес : *****, офис 4 против Г. ИВ. Г. , ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ******, следните обективно съединени искове за признаване за установено по отношение на Г. ИВ. Г., ЕГН **********, че същият дължи на Д.Р. К., ЕГН ********** общо сумата в размер на 4 666 лева, от която:

1. иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за неплатени консумативи общо в размер на – 675.61 лева, ведно със законната лихва от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, от която:

В и К – 38.69 лева;

Ел. енергия – 343.42 лева;

ТЕЦ - топла вода – 293.50 лева;

2. Иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК за сумата в размер на 500 лева, представляваща наема цена за неспазен срок на предизвестие за месец октомври 2019г., съгласно чл.6.1.3 от договор за наем, ведно със законната лихва от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

3. Иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД 1 за сумата от 1 000 лева, представляваща неустойка при неспазен срок за предизвестие по т.7.1 от договора за наем, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

4. Иск с правна квалификация чл.213 от ЗЗД за сумата 2490.48 лева, представляващи нанесени щети, съгласно чл.4.5 от договора за наем и средства за поправки на жилището, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, от която;

За материали - латекс и др.консумативи - 421 лева;

За гръб зад печка - малък декодер и лепило – 103.48 лева;

За работа - боядисване - 1 200 лева;

Подмяна на врата баня - изгнила - 350 лева;

Цялостно почистване на жилището - 400 лева ;

Смяна на външна брава - 16 лева; като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1339/20.12.2019г. по ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа на РС – Ловеч за 2019г.

С решението Д.Р. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. П.К. от САК, съдебен адрес: гр.София, пл."Света Неделя" №16, ет.4, офис 4 е осъдена да заплати на Г. ИВ.

Г., ЕГН: ********** от гр.Ловеч, ****** сумата 600 лева, представляваща съдебноделоводни разноски за настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.З от ГПК, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК, представляващи адвокатски хонорар.

Настоящото производство е образувано по повод възивна жалба с вх.№ 263905/24.1.2021г. с пощенско клеймо 22.11.2021г., срещу цялото решение № 260150/19.10.2021г. по гражданско дело 240 по описа за 2020 на РС – Ловеч.

Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост и неправилност: в мотивите си съдът е приел, че исковата претенция е частично основателна и недоказана, а няма такъв диспозитив. Прави възражение за неправилен и непълен доклад, възразява по начина как съдът е приел, че е прекратен договора за наем. В жалбата са направени следните възражения: за влязла в сила заповед за изпълнение, поради неподадено в срок възражение от длъжника. Твърди, че основателността на исковете противоречи на приети доклад, позовава се на фактически изводи досежно прекратяването и състоянието на отдадения апартамент. Сочи, че направеният от съда извод, че свид. Р.Т. е близък семеен приятел на ищцата е неоснователен. Моли съда да обезсили постановеното решение и да прекрати делото, тъй като и налице влязла в сила заповед за изпълнение. При условията на евентуалност моли съда да отмени атакуваното решение изцяло и да постанови друго, с които да бъдат уважени исковите претенции.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия Г. ИВ.

2

Г., **********, гл. Ловеч, ******** чрез процесуалния представител адв. В. СТ. Н. от АК – Ловеч, със съдебен адрес: гр. Ловеч, ******. Не възразяват за сключения договор за наем като възразяват относно факта дали ищцата е приела предаването вещта с приемането на ключовете. По отношение на иска за консумативи твърди, че в исковата молба не е уточнен периода, обекта, за който са начислени, задълженото лице по тези плащания и фактури.

Твърди, че приложените касови бележки касаят друг период. По отношение на претенция за 500 лева счита същата за неоснователна, тъй като договорът не е прекратен едностранно писмено от наемателя, а от наемодателя. Твърди, че липсват такива доказателства. Възразява и срещу периода за който се претендира тази сума, тъй като през това време ответникът не е бил в договорни отношения с ищеца, тъй като същите се прекратили още септември месец.

В отговора на въззивната жалба се сочи, че претенцията за 1000 лева неустойка е неоснователна, тъй като не се доказва ищецът да е понесъл такива вреди, какво е нарушил ответникът, за да се присъда тази неустойка. Твърди, че в исковата молба няма такива обстоятелства. Прави възражение за прекомерност на неустойката. Въззиваемият счита претенцията за сумата от 2490.48 лева за неоснователна, тъй като не се е доказало, че имало вреди, че са извършени от ответника, както и техния размер, нито тяхната настъпване, че съвпада с наемния период. Счита, че приетата по делото експертиза е пълна и обоснована, поради което исковата претенция не е доказана. Оспорва, че ремонтът е бил наложителен и необходим. Счита, че представените доказателства за направени разходи на апартамента не касаят отстраняването на щети. Сочи, че твърдението, че заповедта за изпълнение е влязла в сила е неоснователно. Навежда доводи, че възражението е подписано от длъжника като е правноирелевантно кой е входирал документа в регистратурата на съда. Моли съда да постанови решение, с което да се потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Въззивната инстанция е задължила въззивника с нарочна писмена молба до открито съдебно заседание или чрез явяване в съдебно заседание да конкретизира за кой период се търсят претендираните суми по пера (ВиК, Ел. енергия и ТЕЦ – топла вода) и какво представлява вземането за ТЕЦ – топла вода, с оглед заявеното в заявлението по чл.410 ГПК и издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2284/2019г. по описа на РС – Ловеч.

Постъпила е молба с вх.№2152/11.04.2022 г. с която адв.К. заявява, че п латените суми за В и К - студена вода, са по изготвени фактури от „Софийска вода" АД . Счита за ноторно известно, че формирането на разходваното количество вода не е за календарен месец, а за период, който не съвпада с текущия месец, през който е изготвена фактурата, което личи от самите фактури, а освен това съставянето на фактурите също не съвпада с текущ месец, както следва: фактура от 14.08.2019г. - 12,85 лева и касае периода до 14.08.2019 г, като самата фактура е съставена с тази дата; фактура от 16.09.2019г. - 12. 92 лв.

- касае период до 16.09.2019 г. И самата фактура е съставена на тази дата; -фактура от 14.10.2019г. - 12.92 лв. -касае период до 14.10.2019 г.и самата фактура е съставена на тази дата и следователно платените фактури се отнасят за периода м. 07.2019 г. - м. 09.2019г.

Сочи, че платените суми за платената ел. енергия са изготвени фактури от ЧЕЗ „Електро България" АД - за 343, 42 лв: Фактура от 26.08.2019г. касае период от 27.07.2019 г.

3 до 19.08.2019 г. фактура от 26.09.2019г. касае период от 20.08.2019г. - 18.09.2019 г. , като платените суми за платената топлинна енергия и топла вода / ТЕЦ/ са изготвени фактури от „Топлофикация - София" ЕАД за сумата от 293, 50 лв. са както следва: фактура от дата 31.07.2019 г. - изравнителна сметка - 142,65 лв. и лихва 1,47 лв. -144.12 лв. ; Фактура от 31.07. 2019 г. - за топла вода - 45, 95 лв. и лихва 1.47 лв. 47.42 лв ; Фактура от 31.08.2019 г . 47.53 лв. - топла вода и лихви 3.87 лв. -51.40 лв; Фактура от 30.09.2019г. за топла вода 49.12 лв. и лихва 1,45 лв. -50.57лв.Или - изравнителна сметка - 144.12 лв. и за топла вода 149.39лв. -общо: 293.50 лева Уточнява, че платените фактури за потребена топлинна енергия и топла вода са за отоплителен сезон 2018г. - 2019 г. изравнителна сметка и за топла вода м.07.2019г. до м.09.2019 г.

Заявява, че съгласно работата и организацията на съответните доставчици, начислените суми не са месец за месец, а фактурите за тях се издават през следващия месец, а някои по - късно, с оглед изравняването на сметките за ползвана топлинна енергия и топла вода.

Сочи, че за всички претендирани разходи и съответните им разписки / касови бележки за платени суми са с клиентски номер, отнасящ се до процесния недвижим имот, на името на стария собственик на имота, което в случая е ирелевантно за спора, тъй като потребените разходи касаят само и единствено този имот- an. 92 в *****, за което с а представили н. акт № 47, т. LLX I X, д.№ 29235/1999г. при СВ град София - неоспорен.

Сочи, че съгласно чл. 4.4 от договора, наемателят дължи разходите и след освобождаването на имота, което се признава от ответника.

Изтъква, че ответникът твърди в отговора на въззивната жалба, че „имотът не е ползван от наемодателя, което личи и от сумите по разходите, поради което не може да се приеме тезата, че разходите са направени от друг.

В съдебно заседание въззивницата редовно призована не се явява, но чрез своя пълномощник изпраща писмена защита, с която моли да бъде уважена въззивната жалба на посочените в нея основания, като представя списък на разноските по чл.80 от ГПК и претендира тяхното присъждане.

Въззиваемият се представлява от адв.В.Н., която оспорва жалбата, поддържа отговора си и представя писмена защита, с подробно изложени съображения досежно правилността на решението на ЛРС и искане то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.

От представените по гр.д.№240/20 г. по описа на ЛРС доказателства, от обясненията на страните във въззивната жалба и отговорът й, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

От представения по делото договор за наем на л.48 от делото, съдът установява, че той е сключен н а 05.05.2017 год. в гр.София, на основание чл.228 и сл. от ЗЗД, между Д.Р. К., ЕГН-**********, живуща в г*******, като „Наемодател", от една страна и от друга 4

Г. ИВ. Г., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ж.к."***** и адрес за кореспонденция - адресът на наетото жилище, като „Наемател". Предметът на този договор е следният: Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване, за живеене Апартамент №92, находящ се в гр.****, седми етаж, състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения. В т.2.1 е посочено, че страните са се споразумели срещу ползването на посочения по-горе имот наемателят да заплаща на наемодателя наем в размер на 500 лева, като в т.2.2 е уточнено, че наемът се заплаща авансово, в брой за всеки следващ месец наведнъж, на всяко пето число от месеца, в наетото жилище от наемателя на наемодателя или на негов представител. Договорена е в т.2.3 възможността наемната цена да бъде коригирана при промяна на ръста на инфлацията, както и при промяна в конюнктурата на наемния пазар и други настъпили промени в страната. Изрично е посочено, че разходите, свързани с ползването на апартамента, включително за електроенергия, топлоенергия, вода, телефон и други се заплащат от наемателя, като той заплаща и разходите по поддържане на стълбището -осветление, почистване и асансьор, определени за съответния апартамент от Общото събрание на етажната собственост /т.2.4 и т.2.5 на договора/. Страните са постигнали договореност в т.2.6, че при подписване на договора, наемателят плаща на наемодателя сумата от 1 000 лева, представляваща гаранционен депозит по този договор в размер на 500 лева и наемната цена за м.май 2017 год., като настоящият договор служи за разписка за тази сума. Изрично е посочено в Раздел III и IV какви са правата и задълженията на всяка от страните по договора за наем, като в т.3.3 е предвидено, че при неплащане в срок на наемната цена, както и на разходите по т.2.4 и т.2.5 от страна на наемателя, наемодателят има право да прекрати договора с едномесечно писмено предизвестие и да иска опразване на наетия имот принудително, като задържа депозита по договора. В т.4.4 е уговорено, че наемателят се е задължил да заплаща уговорения наем и останалите разходи по ползването на имота в определения срок, както и да заплаща всички разходи, свързани с ползването на жилището през целия срок на договора - вода, електроенергия, топлинна енергия, телефон, стълбище и други, включително и тези такси, документите, за които бъдат изпратени на адреса на наетото жилище, след освобождаването му от наемателя и се отнасят за периода, в който той е бил наемател /т.4.1 и т.4.4/. В т.4.2 е уговорено задължение на наемателя по време на срока на договора да полага грижата на добър стопанин по отношение на наетия имот, да го използва според предназначението, за което е нает, както и да спазва правилата за вътрешния ред в сградата, противопожарните и хигиенни норми, изискванията на общинската и друга администрация.

Разпечатката съдържа 47 от 138 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ef7be87a-7080-49a5-99a4-18a6467fa75a