Решение № 120 от 22.11.2024, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. С., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Административно наказателно дело № 20241870200352 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалбата на Б. К. И., ЕГН ********** от гр. С. срещу НП № 202/29.05.2024 г. на директор на РДГ С.

В жалбата накратко се сочи, че жалбоподателят не е извършил посочените нарушения и че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на НП и за присъждане на направените разноски в производството.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят лично и представляван от упълномощения си повереник, излага доводи за отмяна на НП. Ответникът по жалбата не се представлява. Представя в съпроводително писмо, подробни съображения за правилност и законосъобразност на НП, както и представя подробна писмена защита, с искане НП да бъде потвърдено.

Като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от писмените доказателства и от разпита на свидетелите, че на 18.02.2024 г., около 18.30 часа, свидетелите Б.. С. и Д. Т., и двамата служители на ТП ДГС С., и двамата на длъжност „горски стражар“ били на работа, като се отзовали на обаждане от директора на ТП ДГС С. – 1

Александър Кроснев, който им съобщил за получен сигнал, за каруци пълни с дърва. Двамата свидетели реагирали на сигнала и посетили посочената от директора на ДГС С., местност, а именно „Т. б.“, в района на община С.. Били със служебен автомобил и при пристигането си на място в тъмната част на денонощието видели три каруци, които се опитали да спрат за проверка, но каруците не спрели. Съгласно показанията на свидетеля С., горските стражари казали на лицата управляващи каруците, че ще им съставят актове, но лицата с каруците продължили. Едната от каруците била управлявана от жалбоподателя. Според свидетеля С., каруцата управлявана от жалбоподателя била натоварена с иглолистни дърва, с дървесина от бял бор. Свидетелят С. окомерно преценил какъв е обема на превозваната дървесина, но не спрял каруцата и не извършил замерване. Свидетелят С. сочи, че нямал възможност да покани жалбоподателя за съставяне на акт и не го е уведомил, кога и къде ще му бъде съставен АУАН, като е категоричен, че именно жалбоподателя е едно от лицата, управлявали каруците. Данни за самоличността му взели при справка от полицията. Свидетелят Т. е по – кратък в показанията си, като сочи, че не помни кои са били лицата, водили каруците, тъй като било тъмно и не е видял. Също така не е сигурен дали жалбоподателя е водил някоя от каруците.

Свидетелят сочи, че констативен протокол не е предявяван на жалбоподателя.

Установява се от показанията на свидетелите, че акта бил съставен в служебните помещения на ТП ДГС С., на следващия ден, сутринта. Акта не е бил предявяван на привлеченото лице, препис не е бил връчван на привлеченото лице. Въз основа на така съставения АУАН, е издадено и обжалваното НП № 202/29.05.2024 г. на Директор на РДГ С, с което НП се сочи, че съгласно образувана административнонаказателна преписка за извършена проверка на 18.02.2024 г., от служители на ТП ДГС С., в местност „Т. б.“ на път посока за гр. С., община С., при която е установено, че на 18.02.2024 г. лицето Б. К. И., движейки се в местност „Т. б.“ на път посока за гр. С., общ. С., транспортира каруца 2,3 пр. куб. м. дърва за огрев от бял бор, немаркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет.

Нарушителят е отказал да подпише АУАН и да получи препис от същия, като на основание чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, това е удостоверено с подписа на свидетел Д. Т., в съответната част на горецитирания АУАН.

Горното е квалифицирано, като нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, като на 2

Б. К. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лв. за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от ЗГ и „глоба“ в размер на 800 лв. за извършено нарушение по чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от ЗГ.

Действително за проверка от 18.02.2024 г. е съставен и констативен протокол с бл. № 024863, в който е отбелязано за нарушител, че „отказва да подпише“. АУАН е датиран от 20.02.2024 г., като в него също е отбелязано и удостоверено с подписа на един свидетел, че привлеченото лице отказва да подпише АУАН. Акта е съставен от актосъставител – свидетеля Б.. С. и един свидетел – Д. Т. – разпитания втори свидетел. Независимо, че Д. Т. е свидетел на съставяне на акта и на установяване на нарушението, същият е и свидетел посочен при удостоверяване на отказа на административнопривлеченото лице да подпише акта и свидетел при удостоверяване отказа на административнопривлеченото лице да получи препис от акта.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Издадено е НП от Зам. директор на РДГ С, същият обаче по силата на Заповед № 694/2022 г. е натоварен да изпълнява функциите на Директор на РДГ С и в това качество е издал обжалваното НП, което и така е подписано с отбелязване "ЗА ДИРЕКТОР". Ето защо в хода на съдебното производство като административно наказващ орган участва именно Директор на РДГ С.

Не се доказа по делото, да са спазени императивните правила на ЗАНН, относно процедурата по съставяне на АУАН и издаваните въз основа на тях НП. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до лишаване на административнопривлеченото лице от правото му на защита в хода на административнонаказателната процедура.

Административнонаказателното производство е започнало с нарушаване на императивните изисквания на ЗАНН, като на първо място АУАН е съставен без за съставянето му да е било призовано привлеченото лице, без привлеченото лице да е било уведомявано въобще за започналата административнонаказателната процедура, продължило е с удостоверяване в нарушение на процесуалния закон, на отказ на привлеченото лице да подпише АУАН и да получи препис от АУАН, при положение, че такива откази въобще не са сторени в хода на административното производство, от страна на 3 жалбоподателя. Установи се, че констатациите отразени в АУАН не се основават на обективни възприятия и обективни измервания, и обективни наблюдения, и преценка на съществуващи факти, а на окомерна преценка и посочване на съчинения от разпитаните по делото свидетели, данни за елементи от визираното в акта нарушение. Допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения са толкова тежки, че на база изложеното, съдът достига до извод, че следва да отмени атакуваното НП, на процесуално основание и поради допуснатите съществени процесуални нарушения, без да разглежда спора по същество.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът следва да отмени изцяло атакуваното НП.

При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по искането на повереника на жалбоподателя, за присъждане на разноски в настоящото производство.

Констатира се по делото, че жалбоподателя Б. К. И. е заплатил за договорената правна помощ, сумата от 800 лв., за адвокатско възнаграждение, която сума е заплатена изцяло и в брой на упълномощения от него адвокат, за повереник в производството.

Във връзка със заявеното от ответника по жалбата, за прекомерност на размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съдът прецени разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която разпоредба, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 за интерес до 1000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв. Като прецени разпоредбата на чл. 18, ал. 2 намира, че следва да изчисли минимален размер на адвокатското възнаграждение, поотделно върху стойността на всяка от наложените глоби, които са предмет на обжалване по настоящото дело, поотделно. Ето защо, минималния размер на адвокатското възнаграждение, в настоящия случай се равнява на сумата от 800 лв. Същата е и сумата заплатена от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, поради което адвокатското възнаграждение се равнява на минимално установеното 4 такова, поради което не подлежи на намаляване.

Мотивиран от изложеното

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НП № 202/29.05.2024 г. на директор на РДГ С, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА РДГ С, да заплати на Б. К. И., с ЕГН **********, сумата от 800 лв. - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд С - Област в 14 дневен срок от съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5