Решение № 657 от 01.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Благоевград, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20261210100245 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от В. Л. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:

******, чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК в регистър Булстат: 180814656, със съдебен адрес: ******, действащо чрез управителя адв. М. В. М., с имейл за кореспонденция:

****** против "КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя *****.

Ищцата е предявила срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1/ осъдителен иск за сумата от 51,84 евро, на основание чл. 55 ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН ********** на ответника по Индивидуален договор за паричен заем № 113752 от 11.04.2024 година (съобр. протоколно определение на съда от 14.09.2026г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция).

2/ осъдителен иск за сумата от 183,04 евро, на основание чл. 55 ЗЗД недължимо платените суми от В. Л. К., ЕГН ********** на ответника по Индивидуален договор за паричен заем № 121878 от 30.10.2024 година (съобр. протоколно определение на съда от 14.09.2026г., с което по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е допуснато изменение на размера на исковата претенция).

Ищцата твърди, че на 11.04.2024г., в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника Индивидуален договор за паричен заем № 113752 за сумата от 700 лв., с равностойност 357,90 евро, с уговорен краен срок за погасяване 8 месеца. Поддържа, че на същата дата бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договора за заем, за което дължала заплащане на възнаграждение за услуга „Избягване на предсрочна изискуемост“. Сочи, че на 30.10.2024 година, в качеството си на кредитополучател, сключила с ответника още един договор за Договор за потребителски кредит № 121878, съдържащ същите клаузи за ГПР, по който е получила в заем 1200 лв., с равностойност 613,55 евро. Заявява, че и към този втори договор за кредит също бил сключен Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договора за заем, за което дължала заплащане на възнаграждение за услуга „Избягване на предсрочна 1 изискуемост“. Смята, че е надплатила 51,84 евро по първия договор от 11.04.2024г. и 183,04 евро по втория договор от 30.10.2024г. В тази връзка излага подробни доводи за нищожност на процесните договори за кредит поради поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка оспорва обстоятелството, че е сключил сочените от ищцата два договора за потребителски кредит.

Оспорва твърденията на ищцата, че процесните договори за кредит били изцяло нищожни поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развива подробни доводи. Излага, че ищцата не е била платила суми над чистата стойност на главницата по договорите за кредит.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 51,84 евро по първия договор от 11.04.2024г. и 183,04 евро по втория договор от 30.10.2024г., представляващи платени при начална липса на основание суми по процесните договори.

Уважаването на осъдителните искови претенции е детерминирано от установяването на следните факти: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на тези искове - съответно сумата от 51,84 евро по Индивидуален договор за паричен заем № 113752 от 11.04.2024 година и сумата от 183,04 евро по Индивидуален договор за паричен заем № 121878 от 30.10.2024 година и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – съответно сумата от 51,84 евро по Индивидуален договор за паричен заем № 113752 от 11.04.2024 година и сумата от 183,04 евро по Индивидуален договор за паричен заем № 121878 от 30.10.2024 година при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Индивидуален договор за паричен заем № 113752 от 11.04.2024 година, Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка с договора за заем № 113752 от 11.04.2024 година, Погасителни планове, Общи условия (ОУ) към тях, е видно, че същите са били сключен между ответника "КРЕДИТ ТАЙМ" ЕООД (като заемодател) и ищцата В. Л. К. (като заемополучател).

Ответникът е предал на ищцата главниците по процесните договори за потребителски кредити (съответно 700 лв., с равностойност 357,90 евро по първия договор от 11.04.2024г. и 1200 лв., с равностойност 613,55 евро по втория договор от 30.10.2024г., като това обстоятелство се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните).

От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на двете процесни заемни правоотношения, а именно: по отношение на първия договор за потребителски кредит от 11.04.2024г. - главница в размер на 700 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 45,93 %; лихвен процент по кредита – 38,90 % и общата дължима сума по 2 кредита в размер на 808 лв.; срок на кредита – 8 месеца; по отношение на втория договор за потребителски кредит от 30.10.2024г. - главница в размер на 1200 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ – 46,66 %; лихвен процент по кредита – 38,91 % и общата дължима сума по кредита в размер на 1512 лв.; срок на кредита – 14 месеца.

Става ясно по делото, че двата процесни договора за потребителски кредити съдържат клаузите на чл. 16 от същите, съгласно които страните са уговорили обезпечение, изразяващо се в осигуряване в срок от 7 дни след сключване на договора действието на трето физическо лице, което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички погасителни вноски; лихви; разноски и неустойки.

Установява се по делото, че и двата процесни договора за потребителски кредити съдържат клаузите на чл. 16, ал. 6 от същите, съгласно които в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал. 1 същият дължи на кредитора неустойка в размер на съответно: на 760 лв., с равностойност 388,58 евро по първия договор за потребителски кредит от 11.04.2024г. и неустойка в размер на 644 лв., с равностойност 329,27 евро по втория договор за потребителски кредит от 30.10.2024г.

Видно от Погасителните планове, дължимите неустойки за непредставяне на обезпечение са включени в месечните вноски по кредитите.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ и по двата процесни договора е различен от неправилно посочения в процесните договори. В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че действителният ГПР, ако в него се включи и неустойката за непредставяне на обезпечение и по двата процесни договора, многократно надвишава петкратния размер на законната лихва. Установява, че действителният ГПР по първия договор от 11.04.2024г. е 1 038,09 %, което надхвърля почти 26 пъти петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на този договора за кредит. Става ясно, че действителният ГПР по втория договор от 30.10.2024г. е 180,83 %, което надхвърля почти три пъти петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на този договора за кредит. При това положение и в двата процесни договора за потребителски кредити действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е много по-високо от това, което е позволено.

Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с първия договор от 11.04.2024г. е 801,40 лв., с равностойност 409,75 евро. Установява се от заключението, че общата сума, която е била заплатена във връзка с втория договор от 30.10.2024г. е 1558 лв., с равностойност 796,59 евро.

С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаните в процесните два договора ГПР са формални и не отговарят на фактическото положение.

Следователно договорите са сключени в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесните договори за потребителски кредит съответно от 11.04.2024г. и от 30.10.2024г. са нищожни – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на сключване на процесните договори са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.

По отношение на клаузите за неустойки, предвидени и в двата процесни договора за потребителски кредита е необходимо да се изтъкне следното:

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, поради следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Процесните неустоечни клаузи прехвърлят риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл. 18 ЗПК/.

Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.

Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл.33, ал. 1 ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Чрез кумулирането и на неустойка се цели неоснователното обогатяване на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР, който би надвишил допустимия от закона праг по чл. 19, ал.4 ЗПК /съобразно заключението на съдебносчетоводната експертиза/.