Решение № 1459 от 26.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1459 гр. София, 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110215696 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на А. Е. У., ЕГН **********, чрез адв. В., срещу Наказателно постановление № 25-4332-025183/06.10.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 3000 лева/1533,88 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се поддържа, че в случая не става ясно въз основа на какви доказателства административнонаказващият орган е приел, че нарушението е извършено виновно, като се акцентира, че не всяко поведение на пътя следва да се приравнява на така наречения „дрифт“ и действия по „дрифтене“, тъй като е необходимо водачът съзнателно да е използвал път, отворен за обществено ползване, за цел, несъответна на предназначението му. Твърди се, че на процесната дата и място въззивникът не е управлявал личния си мотоциклет по начин, по който да извърши така наречения „дрифт“ или „дрифтене“, в резултат на което преднамерено да е извел мотоциклета извън контрол така, както е описано в наказателното постановление. Сочи се, че собственоръчно написаното изявление в графата на възраженията на АУАН - „разкайвам се за стореното, работя с книжката и оставам без хляб“, не отговаря на истината, тъй като изписването му се дължало на съвет от полицаите, че ако бъде изписан текст с подобно съдържание, книжката ще бъде върната до няколко дни. В заключение се сочи, че на процесното място явно асфалтовото 1 покритие е износено, поради което при потегляне на мотора и подава на газ от страна на жалбоподателя, моторът действително поднесъл няколко пъти в ляво и в дясно, след което жалбоподателят успял да „върне газта“ и мотоциклетът се успокоил. Навежда се, че визираните действия с мотора се дължат на липсата на опит и умения при въззивника, който придобил необходимата категория за управление на мощен мотоциклет през месец юни 2025 г. На последно място се излагат аргументи за наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят А. Е. У., редовно призован, се представлява от адв.В., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк.К. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител излага съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли подадената жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира възражение за прекомерност на размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на А. Е. У. срещу Наказателно постановление № № 25-4332025183/06.10.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 19.09.2025 г. свидетелите Р. и В., служители в СДВР – ОПП, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул. Същите около 21:10 часа престоявали със служебните си мотоциклети в гр.София, ж.к.“***“, в близост до кръстовището на ул.“***“ и ул. „***“. На горепосоченото място и по същото време два мотоциклета, единият управляван от жалбоподателя А.

Е. У., а другият от свидетеля А.М., се движели по ул.“***“ с посока на 2 движение от ул.“***“ към ул. „***“. Непосредствено след това свидетелите Е. и К. забелязали, че водачът на мотоциклет „,,***''“ с рег. № ,,***'', а именно жалбоподателят А. Е. У. започнал да изпълнява т. нар. "дрифт" – на горепосоченото място извършил маневра ляв завой към „***“ с форсиране на двигателя, с което превъртял задвижващото се задно колело, отклонявайки неколкократно движещия се мотоциклет последователно в посока ляво – дясно по надлъжната му ос. След изпълнение на посочената маневра мотоциклетът, управляван от У. продължил движението си, след което бил спрян за проверка от свидетелите Р. и В..

В хода на извършената полицейска проверка била установена самоличността на водача на моторното превозно средство „,,***''“ с рег. № ,,***'' – жалбоподателят А. Е. У..

На място свидетелят Р. – заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, съставил против водача на мотоциклета А. Е. У. АУАН серия GA № 4430004/19.09.2025 г., за това, че на 19.09.2025 г. около 21:10 ч., в гр.София, ж.к.“***“, по ул.“***“ с посока на движение от ул.“***“ към ул.

„***“ управлява мотоциклет „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на К.С., като на кръстовището с ул. „***“ спира, след което потегля завивайки наляво, като чрез форсиране на двигателя на мотоциклета умишлено предизвиква превъртане на задвижващото задно колело и странично хлъзване на мотоциклета, като неколкократно го хлъзва в ляво и дясно, с което ползва пътя не по неговото предназначение, а именно за превоз на хора и товари. С това си действие водачът създаде опасност за останалите участници в движението – каквито бяха преминаващите покрай него автомобили, като принуди водачите им да изменят посоката си на движение или да спрат, за да избягнат сблъсък с него. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който го подписал, след като се запознал със съдържанието му.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 4430004/19.09.2025 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 25-4332-025183/06.10.2025 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП с "глоба" в размер на 3000 лева/1533,88 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН – АУАН GA № 4430004/19.09.2025 г., справка от централната база на АИС – КАТ за собствеността на мотоциклет „,,***''“ с рег. № ,,***'', справка – картон на водача, Заповед № 513з-9596/13.09.2024 г. на директора на СДВР, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на МВР, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР, както и от гласните 3 доказателствени средства, събрани чрез разпит на свидетеля – актосъставител Р. и свидетелите В. и А.М. (частично).

Съдът се довери на изложеното от свидетелите – очевидци Р. и В., които по времето и на мястото на извършване на нарушението са изпълнявал служебните си задължения при ОПП – СДВР, присъствали са при установяване на нарушението, а свидетелят Е. е съставил и АУАН.

Показанията на свидетелите Е. и К. се отличават с последователност, изчерпателност, хармоничност и вътрешна непротиворечивост. Свидетелите съобщават пред съда добросъвестно впечатленията си от нарушението, като техните показания кореспондират с останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал, включително и чрез съпоставка на показанията им едни с други. Съдът не намери основания да не кредитира показания на визираните свидетели, които са случайни очевидци на нарушението, установи се липса на заинтересованост у същите, като показанията им успешно преминават проверката за достоверност и съдът изгради фактическите си изводи въз основа на съобщеното от тях. Същите възпроизвеждат ясно и точно възприетото от датата на нарушението и подробно описват поведението на водача на мотоциклет „,,***''“ с рег. № ,,***'', като подробно съобщават пред настоящия съдебен състав поведението му, действията, извършвани с мотоциклета, а именно – “дрифт“, изразяващ се в поднасяне на задницата на мотоциклета наляво и надясно в завой при потегляне със загуба на сцепление.

Възстановената от свидетелите Е. и К. конкретика за обстоятелствата по случая, въпреки рутинността на осъществяваната от тях служебна дейност, свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и изключва възможност за формалност на изявленията им и стремеж за поддържане на уличаваща нарушителя версия. Още повече когато изведените от свидетелите факти не се опровергават от други независими източници на доказателства. Показанията на Р. и В. са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните им възприятия върху създалата се пътна ситуация. Принадлежността на свидетелите към структурата на полицейските органи не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение достоверността на заявеното от тях или да указва единствено тяхното предназначение да обслужат обвинителната теза без претенции за истинност. В този смисъл, обсъдените гласни доказателствени средства се явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на настоящия спор. Именно с оглед съобщеното от визираните свидетели съдът направи извод, че жалбоподателят е действал умишлено, съответно е целял именно чрез боравенето с уредите и системите за управление на мотоциклета, подавайки газ и завъртайки го, да постигне ефекта на поднасяне и управление не по предвидения в ЗДвП ред, използвайки по този начин пътищата не по предназначение – за превоз на пътници и товари. Изводимо е от показанията на свидетелите също така, че осъщественото на процесното място поведение на жалбоподателя, подробно описано от свидетелите, е довело до смущаване 4 на пътната обстановка и нормалното движение на останалите участници в движението, които се е наложило да отбиват, респективно да намаляват скоростта си и да спират, за да избегнат настъпване на пътно – транспортно произшествие.

Показанията на св. А.М. частично допринасят за изясняване на обстоятелствата от предмета на делото, като същият изрично е посочил, че се е намирал на процесното място, също управлявайки мотоциклет, като след маневра на кръстовище в ж.к.“***“, той и въззивникът били спрени за извършване на полицейска проверка. Съдът не намери основания да изключи от доказателствената съвкупност свидетелските показания в посочената им част, като счита същите за кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие. В останалата им част обаче, свидетелските показания не разкриват каквото и да било съвпадение с останалите доказателствени източници, поради което съдът намира, че представляват несигурна доказателствена основа, обрисуваща недостоверно факти и обстоятелства от предмета на делото и градящи защитна версия на въззивника, поради което и остават извън доказателствените изводи на настоящата съдебна инстанция. В същите се наблюдава ярък стремеж за омаловажаване поведението на въззивника, посредством поставяне на акцент върху неопитността му, като същевременно се споделят факти, свързани с износеност на асфалта на процесното място и с „поднасяне“ и на мотоциклета на св. ***, които се явяват изолирани и неподкрепени от събраната по делото доказателствена съвкупност.