Решение № 5511 от 10.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5511 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100502251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 19844/01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 63 369/2022 г. на СРС, ГО, 165 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против С. Ц. Н. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи на

„Топлофикация София“ ЕАД както следва: сумата от 2 022,23 лв. - задължение за главница за доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к.

„*******- *******, аб. № ******* за отчетен период: 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда– 14.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 38 080/2022г. по описа на СРС, 165 състав.

С решението исковете срещу този ответник С. Ц. Н. за признаване за установено, че дължи следните суми: сума от 248,45 лв. - обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г.- 21.06.2022 г., сумата от 34,63 лв. - сума за дялово разпределение за периода 01.06.2019 г.- 30.04.2021 г. и сума от 6,48 лв. - обезщетение за забава, за периода 31.07.2019 г.- 21.06.2022 г., за които суми е издадена горепосочената заповед за изпълнение, са отхвърлени като неоснователни.

Също така с решението са отхвърлени като неоснователни и предявените от „Топлофикация - София“ ЕАД срещу другия ответник П.Г. Н.а установителни искове за признаване дължимостта при солидарност на следните суми: сума от общо 2 022,23 лв. - изискуемо задължение за главница доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к. „*******- *******, аб. №******* за отчетен период: 01.05.2019 г.1 30.04.2021 г., сума от 248,45 лв. - обезщетение за забава, за периода 15.09.2020 г.21.06.2022 г., сума от 34,63 лв. - сума за дялово разпределение, за периода 01.06.2019 г.- 30.04.2021 г. и сума от 6,48 лв. - обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г.21.06.2022 г., за които суми е издадена горепосочената заповед за изпълнение. Така с решението е отхвърлено и искането на ищеца за присъждане на сумите по заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38 080/2022г. по описа на СРС, 165 състав при условията на солидарност.

Подадена е въззивна жалба вх. № 371694/ 22.12.2023 г. от С. Ц. Н. срещу решението в частта, с която е уважен предявеният против него иск за сумата от 2 022,23 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 14.07.2022 г. до изплащане на вземането. Излага в жалбата и молба от 04.06.2024 г. на първо място, че при неуточняване в исковата молба на квотите, при които се претендират сумите, то искът за главница е следвало да се отхвърли изцяло.

На второ място, ако се приеме, че искът за главница не подлежи на отхвърляне в неговата цялост, то го оспорва по основание и размер. Сочи, че е собственик на ½ ид.ч. от имота в исковия период, поради което неправилно е осъден да заплати на ищеца и въззиваем цялата главница за доставена ТЕ до имота. Оспорва сумата да се дължи в условията на солидарност / в какъвто смисъл е и отхвърлителният диспозитив от обжалваното решение/ и при положение, че е собственик на ½ ид.ч. от имота в исковия период, то оспорва да дължи цялата сума за главница по партидата. Сочи, че като ответник е отговорен само за половината от главницата за ТЕ. Не оспорва дължимостта на сумата в размер на 2 022,23 лв. по партидата, но счита, че дължи поливаната от нея.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 01.02.2024 г, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Предявени са искове от „Топлофикация София” ЕАД против С. Ц. Н. и П.Г.

Н.а за признаване за установено, че ответниците дължат при условията на солидарност в хипотезата на чл. 32 СК сумите по заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38 080/2022г. по описа на СРС, 165 състав, а именно: сумата о т 2 022,23 лв. - задължение за главница доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к. „*******- *******, аб. №******* за отчетен период:

01.05.2019 г.- 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда– 14.07.2022 г., сума от 248,45 лв. обезщетение за забава, за периода 15.09.2020 г.- 21.06.2022 г., сума от 34,63 лв. - сума за дялово разпределение, за периода 01.06.2019 г.- 30.04.2021 г. и сума от 6,48 лв. обезщетение за забава за периода 31.07.2019 г. - 21.06.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили исковете по основание по аргументи, че не са потребители на ТЕ за исковия период относно имота. Ответниците 2 също така са оспорили сумите да се дължат при условията на солидарност. Оспорили са реално до имота да са доставени начислените количества ТЕ. Сторили са и възражение за давност. Изрично в отговора на исковата молба, а с въззивната жалба, ответникът С. Ц. Н. не е оспорил размера на дължимата главница извън погасителна давност.

Оспорванията на ответника и въззивник С. Ц. Н., поддържани пред районния съд, не са предмет на проверка във въззивното производство с изключение на оспорването този ответник да дължи за исковия период цялата начислена сума по партидата. Единственото поддържано пред окръжния съд възражение във въззивната жалба е относно дължимостта на цялата начислена сума по партидата за главница.

Ответникът и въззивник С. Ц. Н. сочи, че при положение, че е собственик на ½ ид.ч. от имота в исковия период, то не дължи цялата сума за главница по партидата, а само половината от нея. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК при преценка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

С нот. акт за покупко-продажба от 18.05.2006 г. въззивникът ответник С. Ц. Н. е придобил заедно с другия ответник П.Г. Н.а правото на собственост върху имота. В обжалваното решение е прието, че при липса на доказателства ответниците да са съпрузи, то недоказано е останало сумата за главница за ТЕ да се дължи в условията на солидарност. Сумата за главница в размер на 2 022,23 лв., установена по размер от приетите и неоспорени заключения на съдебно –счетоводната експертиза и на съдебно-техническата експертиза, е призната като дължима единствено от ответника и сега въззивник С. Ц. Н.. Исковете са отхвърлени спрямо П.Г. Н.а, отхвърлено е и искането за признаване за установено, че сумите се дължат при условията на солидарност. Относно С. Ц. Н. обаче е признато за установено, че дължи цялата главница за доставена ТЕ поради откриването на партида за имота на негово име.

Видно от заявление –декларация вх. № ОП-817/01.06.2007 г. ответникът С. Ц. Н. е поискал откриването на партида относно процесния топлоснабден имот единствено на негово име. Настоящият състав напълно споделя изводите на районния съд, че сумата за главница за процесния период е дължима в цялост от С. Ц. Н.. Според приетото в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК договорът между ползващо ТЕ лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. Според ТР когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди. В случая е налице подобна хипотеза. Въпреки че недоказано е останало сумата за главница да се дължи при условията на солидарност от двамата ответници, то правилно е прието в решението, че тази сума се дължи от ответника и сега въззивник С. Ц. Н. поради факта на откриване на партида на негово име. Сключен е договор между ищеца и ответника С. Ц. Н. във връзка с доставката на ТЕ до 3 процесния имот, като отношенията между двамата съсобственици на имота / без значение дали са съпрузи или не/ подлежат на допълнително уреждане между тях.

Правилно съдът е приел за установено, че главница в размер на 2 022,23 лв е дължима в цялост единствено от С. Ц. Н.. Решението следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.

За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19844/01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 63 369/2022 г. на СРС, ГО, 165 състав В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„******* против С. Ц. Н. ЕГН ********** установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът С. Ц. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 022,23 лв. - задължение за главница за доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр.София, ж.к. „*******- *******, аб. № ******* за отчетен период: 01.05.2019 г. 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда– 14.07.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 38 080/2022 г. по описа на СРС, 165 състав.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА С. Ц. Н. ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „*******- *******, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* разноски в разноски в размер от 100 лв. за настоящото производство.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4