Присъда № 8 от 27.03.2024, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към Присъда № 8 от 27.03.2024 г., по н.ч.х.д. № 527/2022 г. по описа на РС - Разлог.

Производството пред Рг.РС е образувано по ЧЖ на Д.Г.Р. с/у К.Н.Е. и К.Н.Е.

По отношение К.Н.Е. в ЧТ е повдигнато обвинение: за това, че на 21.06.2022 г. около 14.00 часа в г.Б., в парцел на у.„М.“№30, ч/з нанасяне на удари с юмруци по главата на Д.Г.Р., ЕГН*, й причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

- за това, че на 21.06.2022 г. около 14.00 часа в г.Б., в парцел на у.„М.“№30, се заканила с/у личността на Д.Г.Р., ЕГН*, с думите „ти мръснице, защо ми вземаш вадата, ей сега че те у*“, „че те у*, че те у*“ и това заканване би могло да събуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

По отношение К.Н.Е. е повдигнатото обвинение: за това, че на 21.06.2022 г. около 14.00 часа в г.Б., в парцел на у.„М.“№30, се заканила с/у личността на Д.Г.Р., ЕГН*, с думите „ей сега, че дойда и че те у*, че те у* мръснице“ и това заканване би могло да събуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

В СЗ тъжителя се явява лично и се представлява от повереник. В хода на делото тъжителят Д.Р. е контитуирана като граждански ищец и са допуснати до съвместно разглеждане в нак. производство граждански искове, предявени от Д.Р.: за осъждане на К.Н.Е., адрес: г.Б., у.„С.К.“№35, ЕГН*, да й заплати сумата от 2`500.00 лв. - обезщетение за претъпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдание пряк резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, както и за сумата от 2`500.00 лв., претърпени неимуществени вреди в резултат от деянието по чл.144, ал.1 от НК, изразяващи се в причинен стрес и безпокойство от отправените й закани против личността, ведно със законната лихва в/у просрочените суми, считано от датата на деянието 21.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. за осъждане на К.Н.Е., с адрес: г.Б., у.„С.К.“№35, ЕГН*, да й заплати сумата от 5`000.00 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от деянието по чл.144, ал.1 от НК, изразяващи се в причинен стрес и безпокойство от отправените й закани против личността, ведно със законната лихва в/у посочената сума, считано от датата на деянието – 21.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Процесуалният представител по същество на делото поддържа ЧТ и моли съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения и да уважи приетите за съвместно разглеждане в нак. производство граждански искове. Счита, че от показанията на свидетеля И.Ч. се установява от обективна страна осъществените от страна на подсъдимите деяния.

Навежда доводи да не се кредитират останалите събрани в хода на производството гласни доказателства, в т.ч. показанията на разпитаните очевидци на деянието Г.Р., Е.К. и Н.К. като навежда доводи за заинтересованост на цитираните свидетели от изхода на делото.

Подсъдимите се явяват лично и с адвокат. В пледоарията си и в последната си дума молят да бъдат признати за невиновни по повдигнатите им обвинения.

Защитникът на посъдимите в пледоарията си по същество посоча, че по делото не е установено подсъдимите да са извършили описаните в ЧТ деяния. По отношение подсъдимия К.Е. сочи, че по време на инцидента изобщо не е бил на описаното в тъжбата място на което се твърди, че е извършено вмененото му деяние. Посочва, че присъствието му на мястото на инцидента не се установява от разпита на нито е един от разпитаните по делото свидетели. Позовавайки се на приложените по делото служебни бележки, счита за безспорно установено, че на посочената в тъжбата дата и час подсъдимия Е. е бил на работното си място. Също така счита, че по делото не само не е установено К.Е. да е 1 извършила описаните в ЧТ деяния, но и че изложеното в тъжбата се опровергава от разпита на всички разпитани по делото свидетели, с изключение показанията на св. И.Ч..

Позовавайки се на показанията на свидетелите Р., К. и К. счита за безспорно установено, че не подсъдимата Е. е нанасяла удари на частната тъжителка, а обратното. По отношение показанията на св. Ч. посочва, че същите представляват единствено преразказ на разказаното от самата тъжителка и се опровергават от всички останали събрани в хода на производството гласни доказателства.

Районният съд след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

На 21.06.2022 г., следобед частната тъжителка се намирала в двора на имота си в г.Б., у.

„М.“№30, когато в двора влязла подсъдимата К.Е. за да търси свидетеля И.Ч., тъй като искала да напои градината си, а вадата преминавала през имота на Р. и Ч. Когато видяла Е. в двора на имота си, тъжителката се ядосала и започнала да крещи с/у К. да излезе от нейния двор. Последното било възприето от свидетелката В., която се намирала на близката детска площадка, но вниманието й било ангажирано с двугодишното й дете. В това време по улицата минавали свидетелките Е.К. и Н.К., които видели К. пред къщата на Р., а последната излязла през портата като в ръцете си държала дървена пръчка. Д.Р. започнала да обижда К.Е., като същевременно замахнала с пръчката и ударила последната в областта на дясното бедро на крака. Тогава свидетелката К. се намесила като с едната си ръка подпряла Д.Р., а с другата хванала тоягата за да предотврати последващи удари в/у Е.. След това К.Е. и свидетелките К. и К. се отдалечили от имота на тъжителката.

На 24.06.2022 г., тъжителката Д.Р. подала жалба в РУ-Б., в която се оплакала, че на 21.06.2022 г. била в градината си на у.„М.“ 30, когато К.Е. и синът й К.Е. започнали да викат по нея и искали да я бият. Образувана е преписка с вх. №*/24.06.2024 г., в хода на която са съставени протоколи за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР, по отношение на лицата К.Е., К.Е. и Д.Р.

На 24.06.2022 г., тъжителката депозирала жалба и пред О.Б., където била образувана преписка с вх. №*/23.06.2022 г.

От показанията на свидетелите Х.З. и С.Г. – служители при РУ-Б., се установява, че са работели във вр. с подадена от Р. жалба. Жалбата била подадена 1-2 дни след скандала, като мястото в деня на скандала не е посещавано от тях. По-късно лицата били установени и им били съставени протоколи по ЗМВР за предупреждение. Снели писмени обяснения от Е..

Свидетелят З. си спомня, че Е. се оплаквала, че има нанесен удар по крака от Р. като свидетелят видял, че крака й е насинен. Е. казала, че е удряна от Р. с пръчка.

От показанията на свидетелите Н.К. и Х.М. – служители при ОбА-Б. се установява, че са посещавали адреса на тъжителката във вр. с жалба в ОбА-Б. за конфликт относно поливна система. Обяснили на Е., че Р. има правото да не и разрешава преминаване на поливна вода през личния й имот. Доколкото разбрали няколко съседи използвали вада, която минавала през имота на Р.. Свидетелите посочват, че Е. им показала белег на крака си, като твърдяла, че й бил нанесен удар от Р. с тояга.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото служители от РУ-Б. и от ОбА-Б., като дадени от лицата, които са изпълнявали служебните си задължения и за които няма данни за заинтересованост от изхода на делото.

В показанията си свидетелката Р. твърди, че на 21.06 разговаряла с подсъдимата К.Е., която й казала, че водата е спряла и ще отиде до И. – брата на Д. да оправи вадата за да донавади утре. Свидетелката твърди, че по-късно отново видяла К., която й казала, че Д. я е ударила с пръчка по крака. Посочва, че бедрото на десния крак на К. било цялото червено.

В показанията си свидетелката Е.К. твърди, че около 20.06-21.06 вървяла, заедно със свидетелката К. по у.„М.“, когато видели Д. и К. да се карат на пътя пред портата на имота на Д. и И.. Д. взела дървена тояга и ударила К. по дясното бедро на крака. Свидетелката 2 извикала „Д., що направи, ще й строшиш крака“, при което Д. отговорила, че не само крака, но и главата ще й строши. Свидетелката твърди, че подпряла с лявата ръка Д., а с дясната хванала тоягата и я взела. Казала на К. да бягат.

В показанията си свидетелката Н.К., твърди че на 21.06.2022 г. отивайки на разходка покрай реката, минали по у.„М.“ с приятелката си св. К.. Видели пред дома на И. разправия. Д. я видели да стои на вратата към у.„М.“. Там била и кака К.. Свидетелката твърди, че видяла Д. да излиза с голяма дървена тояга и чула да сипе най-обидните думи към К. – „М*, д*, ще ти строша главата!“ К. не отговаряла, а си мълчала. Свидетелката твърди, че видяла Д. да замахва с тоягата и да удря К. над коляното по бедрото от дясната страна. Е. отишла и успяла да й вземе тоягата. Твърди, че не е чула К. да отправя обидни думи към Д.. Не е видяла следи от наранявания по Д..

По делото е разпитана като свидетел В.В., която в показанията си твърди, че се намирала на детска площадка с/у имота на Д.. Твърди, че видяла Д. и К. да се карат. Д. казала на К. да излезе от имота й. Други конкретни думи не е чула. Твърди, че площадката била на разстояние от около 10-15 м. от имота на Д. и че основно вниманието й било ангажирано с двегодишното й дете.

Съдът кредитира изцяло като логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи и с показанията на полицейските служители и служители от ОбА показанията на свидетелите Г.Р., Е.К. и Н.К.. Последните са преки очевидци на станалия инцидент пред имота на тъжителката и възпроизвеждат събития, които са възприели лично. По отношение показанията на св. В., същата единствено свидетелства, че е имало скандал м/у тъжителката Д.Р. и К.Е.. Последното е обяснимо предвид факта, че вниманието на свидетелката е било основно ангажирано с грижите по малкото й дете, което се е намирало на площадката.

По отношение на показанията на свидетеля И.Ч., предвид близката му родствена връзка с тъжителката по делото (неин брат) и вероятната му заинтересованост от изхода на делото следва да бъдат подложени на внимателен анализ. Свидетелят Ч. твърди, че на 21.06.2022 г. се прибрал и видял, че портата била заключена. Видял сестра си паднала на земята да плаче.

Д. станала със зор на коленца и му отворила вратата. Била умърлушена и мокра. Твърди, че инцидента бил станал в градината им на у.„М.“. К. влязла в двора и започнала да вика „ти си мръсница, защо ми вземаш водата“ и започнала да я удря по главата. Жалба била пусната в полицията на следващия ден след побоя.

Обсъжданите показания на свидетеля Ч. останаха изолирани и не кореспондират с нито едно приобщено по делото доказателство, включително и показанията на всички останали разпитани по делото свидетели. Първо, останалите свидетели разказват за скандал м/у тъжителката Р. и подсъдимата Е., но пред портата на имота на тъжителката. Състоянието на тъжителката, което свидетеля описва, че е възприел и то часове след случилото се опровергава от разпита на останалите свидетели очевидци. В показанията си К. и К., а и свидетелката В. сочат, че са видели Д.Р. да излиза извън портата на имота. Последната е могла свободно да се движи и никой не е възприел тъжителката да е била цялата мокра, каквото състояние описва св. Ч.. Дори и последния да е заварил сестра си паднала на земята и мокра часове след случилото се, то не бе установена връзка м/у описаното състояние от свидетеля и действия на подсъдимата. Според съда свидетеля Ч. преразказва случая според тезата на своята сестра, а не на база свои лични възприятия. По изложените съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля Ч. във всичките им части, доколкото същите се опровергаха от показанията на всички разпитани по делото свидетели.

В хода на съд. следствие са представени свидетелства за съдимост, от което е видно, че подсъдимите са с чисто съд. минало.

При така установеното като факти и въз основа на преценка и анализ на събрания доказателствен материал, съдът намира че не се доказа по безспорен и категоричен начин извършването от страна на подсъдимите на престъпление от обективна и субективна страна, поради следните аргументи:

3

По отношение подсъдимата К.Е. с ЧТ е повдигнато обвинение за извършени престъпления чл.130, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК.