Решение № 3725 от 05.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3725 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря П.Ц.Р. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110149373 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

05.03.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На шести февруари две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

Секретар П.Р.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 49373 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „..................” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”................” № 23 Б, с ЕИК ................., представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. С. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 27.10.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от общо 3 623,88 лв., от която: сумата от 3 119,70 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 475,69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 23,53 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. и сумата от 4,96 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к.

„..............., с абонатен № 368473, но не заплащал дължимата цена за посочения период, като задължението възлизало на общо 3 623,88 лева. Също така излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „.................” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. С. С., че същият дължи на „..................” ЕАД – гр.

София сумата от общо 3 623,88 лв., от която: сумата от 3 119,70 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 475,69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 23,53 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. и сумата от 4,96 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от 31.10.2019 г. до 06.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

2

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. С. С., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, поради липса на доказателства за собственост или ползване на имота от ответника. Оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за наличие на договорни отношения между страните. Оспорва претенции за главница за дялово разпределение и лихви за забава. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

С определение от 10.06.2024 г. „.................” ООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „.................” ООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 58378/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 29.11.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която М. С. С. е осъден да заплати на „..................” ЕАД сумата от 3 119,70 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „.................., ап. 8, абонатен № 368473 за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 475,69 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 23,53 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 4,96 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 06.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 122,48 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 72,48 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “..................” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “..................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „..................” АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

3

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и „.................” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “..................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № ТС22от 19.09.2000 г., сключен между „.................” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. „Сухата река“, бл. 116, вх. Б, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „.................” ООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представената справка и приложена към нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к.

„.................., е деклариран от М. С. С. и Н.И.И., придобит по наследство при равни квоти.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „.................” ООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 3 119,70 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 3 083,04 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 36,66 лв.

Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 17.06.2023 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 368473, за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. са в размер на 3 143,23 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 475,69 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на 4 настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “..................” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 8, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. „.................., на който адрес е открита партида на абонатен № 368473. По делото не се спори, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Спори се за квотата на собственост и размера на доставената топлинна енергия.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабдяван недвижим имот е деклариран на името на М. С. С. и Н.И.И., придобит по наследство при равни квоти. Представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ е индиция за частта на ответника от процесния недвижим имот. Ето защо съдът приема, че ответникът е собственик на 1/2 идеална част от процесния отопляван недвижим имот.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.